Решение № 10876 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8180/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 1077/27.05.2021г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1799/2020г. С него се отменя решение Ц2153-15-71/29.06.2020г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [ЕГН]/протокол 2140-15-338 от 18.05.2020г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив и изпратена преписката на органа за решаване на въпроса по същество съгласно мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът, А. Гамишев чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Гамишев против решение Ц 2153-15-71 от 29.06.2020г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. С него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО, по заявление от 17.06.2019г. Установено е към този момент, че не е изпълнено условието за наличие на 15 г. стаж от втора категория, като са налице осигурителен стаж от трета категория по чл. 104 КСО 40г., 7м. и 15 дни, от които 29г. и 29дни от трета категория и 9г.2м. и 25 дни от втора категория. Не е зачетен като осигурителен стаж от втора категория осигурителния стаж за периода от 3.05.1984г. до 5.12.1990г. в Авионамс АД Пловдив. Този спорен период е предмет на установяване в производството пред административния съд по жалба на Гамишев срещу решението. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил изцяло решението и разпореждането. Обсъдил е представените с преписката доказателства в които се включва и пояснението за условията на труд от осигурителя за длъжностите шлайфист, шмиргелист и вулканизиране във вулканизаторно звено и в хипотезата на чл. 66г от ПКТП/отм/ приел, че осигурителния стаж на тези длъжности в спорния период е от втора категория. От заключение на съдебно техническа експертиза е приел идентичност на вредните въздействия на длъжностите шлайфист и шмиргелист, с посочване на спецификите на тези трудови функции отнесени към конфигурацията на ротора на компресора на авиационните двигатели. При обсъждане на доказателствата по делото съдът е извел изводи за нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, довели до нарушение на материалните разпоредби, поради което отменил решението и разпореждането. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 40 от НПОС предвижда, че осигурителния стаж се установява с трудови служебни и осигурителни книжки, с документ по установен образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, които се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за труд. Представените документи не са оспорени с оглед произход и съдържание. За осигурителния стаж положен пред 2000г. се прилагат разпоредбите в сила към 31.12.1999г. в случая ПКТП/отм/ включително и точки 66г, 66е, 66з и 66и на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. В касационната жалба се поддържа спор относно условията на труд на длъжностите шлайфист и шмиргелист, респективно правният извод за категорията на осигурителния стаж на тези длъжности. Този спор е разрешен правилно от съда с оглед на доказателствата по делото и назначената експертиза. Заключението на експерта е представено в срок и е поддържано в съдебното заседание, проведено на 10.05.2021г. Представителят на административния орган е оспорил заключението, не е имал въпроси към него и е взел становище, че няма искане по доказателствата и да се даде ход по същество. При така приетото заключение съдът правилно е основал изводите си от фактическа страна и върху експертизата. Споровете по нея е следвало да намерят израз в искане за допълнително заключение или повторна експертиза. Обсъждането на констатациите на съдебната експертиза се извършва при обсъждането му в първата инстанция, където се извършва установяването на фактите по предмета на спора. В касационната инстанция извън основанията по чл. 209 АПК не могат да се поддържат, оспорват или приемат от страните и съда различни констатации от тези в заключението на експертизата, тъй като изслушването му е приключило и заключението му е прието. Ето защо всички въпроси и факти в компетентността на експерта е следвало да се задават и установят при изслушване и приемане на заключението и ако се оспорват констатациите му това е свързано с повторна експертиза или допълнително заключение. По отношение на свидетелските показания и забраната по чл. 104, ал. 10 КСО съдът не констатира нарушения, тъй като категорията труд е правен извод, а условията на труд са фактически въпрос. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК пр. второ съдът споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 450 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение