Решение № 1643 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2013 г.

Решение № 1643 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на ДЗЗД "Обходен път на град Монтана 2012" гр. София, представлявано от Валентин Венев Зарев, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 10848/17.07.2013 г., постановено от тричленен състав на ВАС, Четвърто отделение, по адм. дело № 6495 по описа за 2013 г., с което е отменено решение № 428 от 23.04.2013 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК - 258/15.03.2013 г., и вместо него е отхвърлена жалбата на "Пътинвест-инженеринг" АД гр. София и "Рутекс" ООД, гр. София, като участници в ДЗЗД "Обходен път на град Монтана 2012" против решение № 23/28.02.2013 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за класиране на участниците и избор на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет: "Определяне на изпълнител на консултантска услуга във връзка с изпълнението на строителството на обект: "Път I-1 /Е-79/, Обходен път на гр. Монтана от км. 102 + 060 до км. 114 + 512.20", открита с Решение № 30/24.02.2012 г. на възложителя. Прави доводи за наличие на друго влязло в сила решение, с което спорът е разрешен по противоположен начин. Счита, че е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени влязлото в законна сила решение и да върне делото за нова разглеждане от друг състав. Молителят се позовава в искането си и на чл. 239, т. 5 АПК, като твърди, че Върховният административен съд, тричленен състав, при постановяване на Решение № 10848/17.07.2013 г. по адм. дело № 6495/2013 г., е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита. Ответната страна "Ен Ар Консулт" ЕООД, гр. Хасково, като участник в ДЗЗД "Обходен път на град Монтана 2012" гр. София, чрез процесуалния си представител - адв. Борислава Филипова, взема становище за неоснователност на молбата. Претендира заплащане на разноски в производството. Ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Костова, взема становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренция, не взема становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съдържа точно и мотивирано изложение на сочените основания за отмяна. Молителя ДЗЗД "Обходен път на град Монтана 2012" гр. София, е участвал като страна по адм. дело № 6495 по описа за 2013 г. на ВАС, четвърто отд. и за нея постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Страната - молител е гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД, съгласно договор за създаване, сключен между "Пътинвест-инженеринг" АД гр. София и "Рутекс" ООД, гр. София, като първият е водещ партньор в сдружението. Дружеството не притежава правосубектност като юридическо лице, но като сдружение на юридически лица, организационно обособено въз основа на закон /ЗЗД/, представлява "организация" по смисъла на § 1, т. 2 ДР АПК, съответно има право да оспорва административен акт и да участва в процеса като страна. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 16406 от 19.12.2012 по адм. дело № 12482/2012 г. Върховния административен съд - четвърто отделени, е оставил в сила решение № 1026 от 20.09.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-768/777/2012 г., в частта, в която по жалба на Обединение "Обходен път на град Монтана 2012", е отменено като незаконосъобразно Решение № 96/12.07.2012 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Определяне на изпълнител на консултантска услуга във връзка с изпълнението на строителството на обект: Път I-1 (Е-79) обходен път на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20", и преписката е върната на възложителя за преглед на документите в плик № 1 на участниците. В изпълнение на дадените указания в цитираното по-горе решение, възложителят на основание чл. 73, ал. 1 от ЗОП е издал Решение № 23 от 28.01.2013 г. за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществената поръчка. Производството по адм. дело № 6495/2013 г., по описа на Върховния административен съд, за което се твърди, че разрешава по различен начин същия правен спор е образувано е по жалба на "Ен Ар Консулт" ЕООД, гр. Хасково и "Инфарм а. с. ", като участник в Обединение "Ен Ар - Инфарм 2" със седалище и адрес на управление гр. Хасково против решение № 428 от 23.04.2013 г. на КЗК по преписка № КЗК-258/15.03.2013 г. С постановеното решение № 10848 от 17. 07.2013 г., съдът е решил делото по същество, като е отменил решение № 428 от 23.04.2013 г. на КЗК и вместо него е отхвърлена жалбата на "Пътинвест-инженеринг" АД гр. София и "Рутекс" ООД, гр. София, като участници в ДЗЗД "Обходен път на град Монтана 2012" против решение № 23/28.02.2013 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за класиране на участниците и избор на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП по посочения по-горе предмет. При тези данни по делото, съдът намира искането за отмяна, предявено на основание чл. 239, т. 4 от АПК за неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза, посочените изисквания не са изпълнени. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове - решение № 428 от 23.04.2013 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК - 258/15.03.2013 г. и решение № 1026 от 20.09.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-768/777/2012 г., които нямат идентичен предмет. Същите са образувани по жалби против различни административни актове, независимо че са издадени от един административен орган. При липсата на идентичност между предмета на двете дела, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Липсата на една от задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 4 от АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли. По отношение на второто, самостоятелно основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК наведено от молителя, сочи че при постановяване на решение 10848/17.07.2013 г. на Върховния административен съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита. Обстоятелствата които счита, че са довели до соченото основание за отмяна е посочил, че изложените аргументи за незаконосъобразност на Решение № 23/28.03.2013 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" не са разгледани и обсъдени от КЗК. Според чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В така посочената хипотеза, молителят следва да докаже обстоятелствата, на които се позовава, а именно - лишаване от възможност за участие в делото или неучастие, лично или чрез повереник, поради неотстранимо препятствие. В случая оплакванията на подателя на искането биха могли да се обсъждат само в допустимо касационно производство по чл. 122е, ал. 1 ЗОП вр. с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК, но не и към извънинстанционния способ за отмяна. В същността им доводите на пълномощника на дружеството представляват претенция за преразглеждане на решението на ВАС - Четвърто отделение в процесната част по съображения за неправилност, които са недопустими в производството по чл. 237 и сл. АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощниците на ответната страна за присъждане на разноски, ще следва молителя, чрез двете правосубектни юридически лица, които са учредители на сдружението, да се осъди да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на ответника по молбата Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София и сумата от 960 лв. на ответника Обединение "Ен Ар - Инфарм 2" гр. Хасково, за заплатено възнаграждение на един адвокат, съобразно представяната фактура за изплатено възнаграждение за процесуално представителство, като намира, че направеното от молителя възражение за прекомерност е неоснователно . Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия