Решение № 7213 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2010 г.

Решение № 7213 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Асен Янев Моллов от гр. Ямбол, подадена чрез упълномощен адв. В. Кънчева, против решение № 148А от 10.06.2010 г., постановено от Ямболския административен съд, втори административен състав, по адм. д. № 83/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът се позовава на представени от него две решения за възстановяване на земеделски земи от 16.02.1998 г. на ПК - Тунджа и оспорва изводите на първоинстанционния съд относно основанията за ползване на земеделските имоти от страна на заинтересованите страни. Моли Върховния административен съд да отмени като незаконосъобразно обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АК11/0004/26.02.2010 г. Ответникът - областният управител на област с административен център Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: "Каприз 2004" ООД, ЕТ "Дешунев - Иван Гичев", "Хубчев" ЕООД, ЕТ "Земеделска къща Аграрика - Михаил Шевкенов", Иван Радев Чавдаров и Койчо Колев Иванов също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото заповедта на областния управител и атакуваното съдебно решение са правилни и законосъобразни, понеже по направеното искане за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ не са представени безспорни доказателства за ползване на процесните имоти от Асен Моллов на годно правно основание. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 148А от 10.06.2010 г. е отхвърлена жалбата на Асен Янев Моллов от гр. Ямбол против заповед № АК11/0004 от 26.02.2010 г. на областния управител на област Ямбол, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-0071 от 28.01.2010 г. на кмета на община Тунджа. За да достигне до този резултат Ямболският административен съд е приел, че оспорената заповед на областния управител е издадена законосъобразно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от областния управител. Първоинстанционният съд е установил, че Асен Моллов е поискал издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, като се е легитимирал с два договора за наем на земеделска земя с една начална дата - от 2.10.2009 г., сключени от Асен Моллов. Единият договор е със срок на действие от 1.10.2009 г. до 1.10.2010 г. - за една стопанска година и е деклариран, а другият - със срок от 1.10.2009 г. до 1.10.2011 г. за две стопански години. Съдът е констатирал по представено пълномощно на Моллов, че е действал като представител само на лицата Пенка Димитрова и Кольо Славов и датата на сключване на договорите предхожда упълномощаването, от което е изведено заключение, че е недопустимо сключването на договор за наем на земеделска земя да предхожда упълномощаването. При това положение с обжалваното решение е прието, че липсва една от законоустановените кумулативни предпоставки за издаване на законосъобразна заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, защото искането не е направено от собственик или ползвател с доказано правно основание. Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно и същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: На първо място съдът е потвърдил процесната заповед на областния управител на област Ямбол, като не е съобразил обстоятелството, че с нея е отменена изцяло заповедта от кмета на община Тунджа, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В случая производството пред областния управител е проведено по реда на дял Втори, Глава шеста от АПК "Оспорване на административни актове по административен ред". При произнасянето по този ред по-горестоящият административен орган следва да е надлежно сезиран и не разполага с правомощие да постановява актове служебно. Със заповед с правно основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземат земеделски земи от общо шест физически и юридически лица, но само един от тях - Христо Хубчев Коев като управител на "Хубчев" ЕООД, гр. Сливен е подал жалба до областния управител по реда на чл. 81 и сл. от АПК. Следователно по отношение на останалите лица и ползваните от тях имоти заповед № РД-0071 от 28.01.2010 г. на кмета на община Тунджа не е оспорена по административен или по съдебен ред, поради което същата е влязла в сила и има характер на стабилен административен акт. Образуваното производство по обжалване по административен ред е допустимо само досежно жалбоподателя пред областния управител - лицето Христо Хубчев Коев, по отношение на който с т. 5 от разпоредителната част на заповед № РД - 0071 от 28.01.2010 г. кметът на община Тунджа се е наредил да се изземе: ПИ № 016010 с площ 4.892 дка в м. "Орта бозалък", ПИ № 705045 с площ 6.250 дка в м. "Долчината", ПИ № 067020 с площ 4.574 дка в м." Бялото Кладенче", ПИ № 080060 с площ 4.703 дка в м. "Арпа дере". Това означава, че както пред по- горестоящия административен орган, така и пред съда, предмет на разглеждане е само разпореденото изземвате от Христо Хубчев Коев относно имотите, описани по-горе. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е разграничил по отношение на кои лица е допустимо и законосъобразно произнасянето на областния управител и относно кои точно имоти и погрешно е конституирал като заинтересовани страни "Каприз 2004" ООД, ЕТ "Дешунев - Иван Гичев", ЕТ "Земеделска къща Аграрика - Михаил Шевкенов", Иван Радев Чавдаров и Койчо Колев Иванов, спрямо които производството вече окончателно е приключило, тъй като същите не са подали жалби против заповед № РД-0071 от 28.01.2010 г. на кмета на община Тунджа. Върховният административен съд в решаващия състав намира, че в случая като заинтересовани страни е следвало да се конституират собствениците на процесните имоти ПИ № 016010 с площ 4.892 дка в м. "Орта бозалък", ПИ № 705045 с площ 6.250 дка в м. "Долчината", ПИ № 067020 с площ 4.574 дка в м. "Бялото Кладенче", ПИ № 080060, с площ 4.703 дка в м. "Арпа дере", защото разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение първо от ЗСПЗЗ изисква при изземването по този ред от лицата, които ги ползват без правно основание, земеделските земи да се предоставят задължително на собствениците им. В конкретната хипотеза спорът е между ползватели на процесните земеделски имоти, поради което участието в процеса на собствениците на тези земи е още по- необходимо, защото от тях следва да се съберат доказателства и да се изслушат становищата им относно правоотношенията им с всеки от ползвателите - от една страна с Асен Янев Моллов, а от друга страна - с Христо Хубчев Коев. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е следвало да се конституира като заинтересована страна и кметът на община Тунджа, в качеството му на издател на акта, който е оспорен по административен ред и отменен изцяло от областния управител. Едва след отстраняването на описаните по-горе пороци при разглеждането на делото, следва да се пристъпи към решаването на спора по същество. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят представените пред касационната инстанция доказателства относно възстановеното право на собственост на наемодателите на процесните ПИ № 016010 с площ 4.892 дка в м. "Орта бозалък", ПИ № 705045 с площ 6.250 дка в м. "Долчината", ПИ № 067020 с площ 4.574 дка в м. "Бялото Кладенче", ПИ № 080060, с площ 4.703 дка в м. "Арпа дере", както и при преценяване действието на упълномощаването на касатора да се съобрази нормата на чл. 42, ал. 2, изречение първо от Закона за задълженията и договорите, по силата на която лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди без предвидени от законодателя ограничения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение