Решение № 17193 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5706/2011 г.

Решение № 17193 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5706/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 362/10.03.2011 г., постановено по административно дело № 1438/2010 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на Иванка Петрова Папазова от гр. Пловдив срещу решение № 130 от 18.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане за отпускане на социална пенсия за инвалидност № 3907184973/26.03.2010 г., издадено от ръководителя на отдел "Пенсии" при РУ "СО" - Пловдив; 2) осъдил жалбоподателката да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Против решението на Пловдивския административен съд е подадена касационна жалба от Иванка Петрова Папазова от гр. Пловдив. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на потвърдения по същество с него административен акт, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски пред двете инстанции. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й поради неоснователност, а атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Пловдив, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. С процесното разпореждане от 26.03.2010 г. е отпусната социална пенсия за инвалидност на Иванка Петрова Папазова от 04.01.2010 г. пожизнено по чл. 90, ал. 1 от КСО за трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане над 90 на сто и дата на инвалидизиране 12.07.2006 г., и добавка за чужда помощ от 04.01.2010 г. пожизнено. При осъществения административен контрол директорът на РУ "СО" - Пловдив не е уважил жалбата на Папазова срещу това разпореждане относно датата на отпускане на пенсията. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд е възприел тезата на административния орган, че пенсията законосъобразно е отпусната от датата на заявлението за това, и на жалбоподателката не може да бъде отпусната социална пенсия за инвалидност от по-ранната дата, от която тя желае. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и обосновано е приел, че в случая не може да бъде приложена нормата на чл. 94, ал. 2 от КСО, тъй като административното производство за освидетелстване не е започнало по нарочна молба на правоимащата, а медицинската документация е постъпила служебно в Регионалната картотека на медицински експертизи. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, определяйки за начална дата 04.01.2010 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност на жалбоподателката, когато същата е подала заявлението пред пенсионния орган. Ако и в случая съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на този вид пенсия да е придобито от датата на инвалидизирането й (12.07.2006 г.), съгласно признатата трайно намалена работоспособност 94,4 % пожизнено с ЕР на НЕЛК № 0705/2009 г., от приложените доказателства явства, че не е спазен шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО (което не е спорно), а ал. 2 от същия чл. е неприложима. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Детайлно е изяснен в мотивите на проверяваното решение единствения спорен въпрос - за датата, от която пенсионния орган следва да отпусне социалната пенсия за инвалидност на Иванка Папазова, която е отпусната от дата 04.01.2010 г. - датата на подаване на заявлението й, а не от 12.07.2006 г. - датата на инвалидизирането й съгласно ЕР на ТЕЛК 1670/2006 г. и ЕР на НЕЛК № 0705/2009 г., както претендира жалбоподателката. Правилно са преценени доказателствата по делото, от които личи, че липсва нарочна молба от Папазова до ТЕЛК за освидетелстване, а последното е извършено въз основа на изпратен по служебен път Протокол на медицинска комисия вх. № 10361/18.07.2006 г. в РКМЕ - Пловдив. Няма каквато и да било индиция в подкрепа на твърдяното от Папазова и пред първата инстанция, че тя е подала заявление (молба) за освидетелстване на 12.07.2006 г. (т. е. определената й с експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК дата на инвалидизиране). Фактът, че медицинският протокол е входиран шест дни по-късно от твърдяното подаване на заявлението не води до друг извод, с оглед обстоятелствата по казуса и приложимата за него разпоредба на чл. 65, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). Съгласно цитираната норма, датата на инвалидизиране на лицата, които не работят, се определя въз основа на медицинските документи и здравословното им състояние при освидетелстването, а в случаите, в които липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване на протокола на ЛКК (в случая 12.07.2006 г.). Касационното оплакване за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване се основава на допуснато от касатора правно-техническо смешение. Касае за социална пенсия за инвалидност, отпусната по чл. 90 от КСО, и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО. Законодателят е обвързал началната дата за отпускане на пенсиите с момента на подаване на заявлението за пенсиониране. За пенсиите за инвалидност е налице специален ред, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, уреждаща по-благоприятен режим досежно началния момент за отпускането им. Същият не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО, защото разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 за уредените в нея случаи. Съгласно чл. 94, ал. 2 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Тази разпоредба обаче не може да се приложи в случаи като процесния, когато медицинската документация е постъпила по служебен ред в РКМЕ без молба-декларация от освидетелстваното лице. Т. е. поради липса на молба за освидетелстване от Папазова, пенсията й законосъобразно е отпусната от датата на молбата й в РУСО - 04.01.2010 г. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директора на ТП на НОИ - Пловдив е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касатора да му се присъдят сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,