Решение № 16294 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11149/2010 г.

Решение № 16294 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11149/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дурум България 2006" ООД със седалище в град София, представлявано от управителя Антонио Гарсия от Испания, чрез процесуалния му представител адвокат Ивайло Костов, против решение № 352 от 04.06.2010 г., постановено по адм. дело № 955/2009 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена неговата жалба срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Плевен да издаде заповед по чл. 37в от ЗСПЗЗ за служебно разпределяне на ползването на масивите земеделска земя в землището на село Бръшляница община Плевен за стопанската 01.01.2009 г. - 01.01.2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди че, противно на приетото от съда, са били налице всички основания за издаване на заповед по чл. 37в от ЗСПЗЗ по направеното от него искане с вх. № 2015/02.10.2009 г. до кмета на община - Плевен. По съображения, подробно развити в жалбата, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалвания мълчалив отказ и ВАС да задължи ответника да издаде исканата заповед. В о. с. з. на ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Ивайло Костов, касаторът поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на ОД "Земеделие" - Плевен, правоприемник на кмета на Община Плевен, не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: "Агро 2007" ЕООД, "Асен Панов 76" ЕООД, "Агросервиз Комтрак-Тръстеник" ООД - "Макерман" ООД, "Сортови семена Вардим" ЕАД, ЕТ"ЕИ 3000-Анатоли Великов", ЕТ "Агро Светлозар Дичевски", Аспарух Александров Щъркелов, Георги Калинов Петров, Георги Михайлов Панов, Димитър Аспарухов Тодоров, Игнат Първанов Игнатов, Мартин Николов Лазаров, Пламен Емануилов Димитров, Първан Николов Лазаров, Симеон Любенов Симеонов, Христо Веселинов Анзъров, Христо Илиев Даскалов и Цветан Лазаров Петров не изпращат представител, нито становище, а председателят на "ППК Коиловци" - Емил Петков се явява лично и заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, който счита че е постановен при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, предвид изложеното в него съображение за неподадена декларация по чл. 70 от ППЗСПЗЗ от страна на жалбоподателя в срока, определен в чл. 69, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател, против мълчалив отказ на кмета на Община Плевен да издаде заповед по чл. 37в от ЗСПЗЗ за служебно разпределяне на ползването на масивите земеделска земя в землището на село Бръшляница община Плевен за стопанската 01.01.2009 г. - 01.01.2010 г., по направеното от него искане с вх. № 2015/02.10.2009 г., отправено до кмета на общината. Твърдял, че мълчаливият отказ на кмета на проведе процедура по чл. 37в от ЗСПЗЗ, съответно да издаде исканата заповед, е незаконосъобразен. Административният съд приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима, тъй като е подадена от лице с право и интерес от обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Разгледал жалбата по същество и приел за законосъобразен оспорения мълчалив отказ на кмета, чийто правоприемник, с оглед измененията на ЗСПЗЗ, е Директорът на Областна дирекция "Земеделие", град Плевен. За да стигне до този правен извод съдът обсъдил данните по приложената административна преписка и съобразил, че със Заповед № РД-10-254 от 05.03.2009 г. кметът на Община Плевен определил състав на комисия, която да проведе процедура във връзка със сключване на споразумения между собственици и/или ползватели за земеделските земи, включени в землищата на територията на Община Плевен, между които и землището село Бръшляница, като в точка 4 от нея е посочил, че при непостигане на споразумение, следва да се изготви проект за служебно разпределение на ползването на земите по масиви съгласно предвидените в ЗСПЗЗ срокове. Установил, че на 17.09.2009 г. ползвателите на земеделски земи провели среща в кметството на село Бръшляница с цел изготвяне на проект за споразумение за ползване на масивите, както и че на 13.10.2009 г. те провели повторна среща със същата цел, но двете останали без резултат, предвид несъгласието на оспорващия с предложения проект. Съдът съобразил сключеното на 15.10.2009 г. споразумение за ползване на масивите в землището на село Бръшляница между десет ползватели и собственици на земи в землището, което приел като отрицателна предпоставка за произнасяне на кмета със заместващ акт, какъвто е исканата заповед, откъдето обосновал извод за законосъобразност на мълчаливия отказ на административния орган. В тази връзка посочил, че искането за инцидентно прогласяване, или поне констатиране на нищожност на споразумението, предвид твърдението, че не бил довършен фактическия състав за неговото постигане, е недопустимо в административното производство, тъй като то представлява граждански договор между равнопоставени субекти. На второ място приел, че заявителят не е спазил срока по чл. 69, ал. 3 ППЗСПЗЗ в качеството си на ползвател на земеделски земи да представи в общината декларация с копия от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на ползваните от него земеделски земи, тъй като към датата 10.08.2009 г., когато дружеството е подало тази декларация, срокът за това е бил до 31.07.2009 г. По тези съображения съдът потвърдил оспорения мълчалив отказ като законосъобразен и отхвърлил като неоснователно оспорването. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба, за незаконосъобразност на извода на съда, че заявителят не е спазил срока по чл. 69, ал. 3 ППЗСПЗЗ в качеството си на ползвател на земеделски земи да представи в общината в срок до 31.07.2009 г. декларация с копия от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на ползваните от него земеделски земи, тъй като я подал едва на 10.08.2009 г., е основателен. Този извод се налага от обстоятелството, че срокът е определен с изменение на ППЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ, бр. 62 от 04.08.2009 г. и е влязло в сила непосредствено преди подаване на декларацията. Този извод обаче не променя извода за законосъобразност на решението, тъй като е налице второто основание, прието от съда за отрицателна предпоставка за издаване на исканата заповед като заместващ акт, а именно наличие на постигнато между ползвателите споразумение за разпределение на ползването на земите по масиви, предвид следното: Съгласно чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ в относимата редакция /ДВ, бр. 43 от 2008 г./, масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите, като сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, назначена със заповед на кмета на общината. Съгласно ал. 2 в действащата редакция /ДВ, бр. 10 от 2009 г./, споразумението съдържа данните по ал. 1, подписва се от ползвателите и председателя на комисията и се представя на общинската служба по земеделие и съответната община, като то се сключва и актуализира всяка година в периода от 1 август до 30 септември за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от Закона за арендата в земеделието. Съобразно относимата за настоящия случай норма на ал. 3 в редакцията й към бр. 10 от 2009 г на ДВ, когато между ползвателите не се постигне споразумение, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 10 октомври на съответната година. С оглед сключеното на 15.10.2009 г. споразумение за ползване на масивите в землището на село Бръшляница между заинтересованите страни - ползватели и собственици на земи в землището /л. 48 по делото/, се налага извод за неоснователност на твърдението за несъобразяване на оспореното решение с материалния закон. Правната фикция на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е създадена като възможност и гаранция за правото на защита на гражданите от бездействието и мудността на администрацията. Мълчалив отказ възниква при неизпълнение на задължението на административния орган да действа, тоест тогава, когато в образуваното административно производство компетентният да издаде акт административен орган, не може да бездейства. Освен това разпоредбата на чл. 170, ал. 2 АПК, уреждаща тежестта на доказване в административния процес посочва, че когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. С оглед сключеното споразумение, и обоснования отказ на съда да го прогласи за нищожно, твърденията за незаконосъобразност на мълчаливия отказ са неоснователни. Правилни, обосновани и законосъобразни са изводите на съда, изложени по приложение на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение