Решение № 5070 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12535/2009 г.

Решение № 5070 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12535/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Варненска област срещу решение № 1216 от 9.07.2009 г. по адм. дело № 2770/2008 г. на Варненския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповедта му № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землище "Виница" на град Варна относно новообразувани имоти № 4561 и 4560 и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. От обстоятелствената част на жалбата може да се изведе довод за необоснованост на съдебния акт - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответното дружество изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В същото време навежда доводи за неправилни указания на съда да се спре административното производство до решаване на спора за собственост между собствениците. От заинтересованите страни само Божанка Маринова Димитрова в писменото си възражение се позовава на неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че е налице застъпване между имотите на бившите собственици. Това се дължи на липсата на индивидуализация по отношение възстановения имот на наследниците на Транакиев. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от "Ван де Велде" ЕООД със седалище в град Варна против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землище "Виница" на град Варна относно новообразувани имоти № 4561 с площ от 419 кв. м., записан на Марин Маринов Авернов и имот № 4560 с площ от 818 кв. м., записан на наследници на Транаки Костадинов Транакиев. Възраженията са били, че при обособяването на двата имота и записването им на различни лица, не е съобразено попълване през 2002 г. на кадастралната основа с имот № 2111 с площ от 1235 кв. м. обхващащ двата новообразувани имота и записан само на Авернов. От данните по административната преписка и писмените доказателства, представени от страните е установено, че дружеството-жалбоподател е придобило през 2004 г. по силата на покупко-продажба от Марин Маринов Авернов поземлен имот № 2111, идентичен с имот пл. № 1559 и имот пл. № 1560 по кадастралния план от 1990 г. с площ от 1235 кв. м. Продавачът се е легитимирал, като собственик с решение № 529 от 7.07.1998 г. на поземлена комисия - Варна, протокол № 860 от 29.10.1999 г. за въвод във владение и скица от 23.04.2004 г. С посоченото решение му е възстановено право на собственост върху нива от 3.311 декара, съставляваща имот № 7229 по кадастралния план /КП/ от 1956 г. Посочено е, че само част от 1.235 декара, попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и представлява имот пл. № 1559 и част от имот пл. № 1560 по КП от 1990 г. В протокола за въвод във владение е отразено, че той е реализиран върху двата имота - 1559 и 1560. Със заповед № 172 от 17.04.2002 г. е попълнена кадастралната основа с имот № 2111. Заповедта е влязла в сила на 15.04.2003 г. В същото време на наследниците на Транаки Костадинов Транакиев с решение № 236 от 8.07.1994 г., поземлената комисия е възстановила право на собственост върху лозе от 3.110 декара, съставляващо имоти № 7217 и 7214 по КП от 1956 г. Отразено е, че реституираният имот обхваща имоти пл. № 1560, 1561, 1562, 1563, 1564 и части от имоти 1559, 1565, 1555, 1556. Дори част от имот пл. 1559 е описан, като западна граница на признатия за възстановяване имот. За проследяване на картния материал от 1956 г. до 1999 г. съдът е изслушал единична и тройна съдебно-технически експертизи. По този начин е установил, че по кадастралния план на местността от 1956 г. са нанесени имот № 7229 - записан в разписния лист на Марин Маринов; имот № 7217- записан на същия собственик и имот № 7214 - записан на Гани Георгиев Панайотов. Записванията са видни и от приложените разписни листове към КП от 1956 г. Те са пренесени в помощния кадастрален план от 1999 г. не само с променена номерация, но и с променен запис на собствениците. Така на Марин Маринов е записан само имот 3198 /идентичен с бившия 7229/ с площ от 2915 кв. м. На Транаки Транакиев обаче са записани два имота: № 3184 /идентичен с бившия 7217/ с площ от 3559 кв. м. и № 3183 /идентичен с бившия 7214 с площ от 1109 кв. м. Тези три имота са записани на свой ред, като пет имота по КП от 1989 г. със собственици по разписния лист, нямащи нищо общо със страните по делото. При тези данни по делото, съдът е приел, че е налице застъпване на имотите на страните по делото по двете решения на поземлената комисия. То е довело до неправилното отразяване на собствениците в регистъра към помощния кадастрален план от 1999 г., послужил за основа за изработване на плана на новообразуваните имоти. Квалифицирал го е като спор за материално право, неподлежащ на разрешаване в административното производство по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отделно от това е съобразил, че планът на новообразуваните имоти е изготвен въз основа на помощния кадастрален план от 1999 г., без да е съобразено попълването на кадастралната основа с новия имот № 2111. Това обстоятелство е отчетено, като нарушение на материалния закон. Възприето е и като нарушение на административно-производствените правила, доколкото административният орган се е произнесъл, без да отчете всички обстоятелства, имащи значение за издаването на акта. На трето място е приел, че този акт противоречи на целта на закона и го е отменил, като незаконосъобразен. Върнал е преписката на административния орган с указание да спре производството по одобряване плана на новообразуваните имоти за процесните два имота до разрешаване на спора за материално право. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат по отношение отмяната на оспорената заповед. От анализа на разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ се установява, че изпълнителят при изработването на плана на новообразуваните имоти следва да съобрази освен решенията на ОСЗ за възстановяване право на собственост на бивши собственици и заповедите на кмета за признаване право на ползвателите да придобият собственост върху имоти, предоставени им за ползване, още и нотариалните актове и влезлите в сила съдебни решения. В конкретния случай не е съобразен нотариалният акт за собственост на търговското дружество, който предхожда изготвянето на плана. Наред с това не е съобразена и надлежно извършената промяна на отношение на двата спорни имота, чрез попълване на кадастралната основа с нов имот № 2111 с площ от 1235 кв. м. Последното е извършено със заповед № 172 от 17.04.2002 г. на заместник-кмета на общината. Налице е протокол от 15.04.2003 г., съставен от общинската администрация за влизане в сила на заповедта. Касае се за влязло в сила изменение на картната основа и на разписния лист за собствениците, които е следвало да бъдат съобразени при изработването на плана и при одобряването му от областния управител. А видно от съдебно-техническите експертизи тази промяна не е отчетена и не е залегнала в него. Съдът не споделя констатациите на експертите, че заповедта за попълване на кадастралната основа от 2002 г. била отменена. В тази връзка те се позовават на решение № 922 от 6.12.2007 г. по адм. дело № 2106/2003 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решение № 7120 от 13.06.2008 г. по адм. дело № 2524/2008 г. Двете решения са представени и приети, като доказателства по делото. От тях се установява, че те касаят заповед № 281 от 17.08.2001 г. на кмета на общината за одобряване попълването на кадастралната основа с имоти № 2110 и № 2111. Видно от мотивите на окръжния съд, те са идентични с имот пл. № 1144, възстановен на Атанас Йорданов и на наследниците на Христо Христов. Жалбоподатели са Мариела Ганчева и Ивелина Драгиева. Заинтересовани лица са: Живка Тодорова Адамова, Добринка Адамова Стефанова, Иванка Адамова Пенева, Екатерина Йорданова Георгиева, Пенка Йорданова Николова, Атанас Христов Йорданов и Христо Иванов Адамов. Или не съществува каквато и да било идентичност между процесните имоти и тези, предмет на съдебното производство от 2003 г., както и никаква идентичност в записаните в разписния лист собственици. Касае се и за други решения на поземлена комисия. Поради това съдът намира, че заповед № 281 от 17.08.2001 г. няма отношение към имотите, предмет на настоящия спор и решението на съда, с което тя е отменена по никакъв начин не рефлектира върху правоотношенията във връзка с извършеното впоследствие попълване на кадастралната основа с имот № 2111, съставен от двата имота - № 1559 и № 1560. Още повече, че заповедта за това е под друг номер и от друга дата - № 172 от 17.04.2002 г. и е влязла в сила. В касационната жалба единствено се възразява, че между страните има колизия на право на собственост, която подлежи на разрешаване по общия исков ред. Доводът е неоснователен. Припокриването на двата имота в решенията на ОСЗ за възстановяване правото на собственост по никакъв начин не освобождава изпълнителя от задължението да изготви плана на новообразуваните имоти съгласно конкретните писмени данни за имотите - съществуващия картен материал и документи за собственост: решения на ОСЗ, заповеди за признаване право на ползватели /каквито за процесните имоти няма/ да придобият собствеността върху имотите и издадени нотариални актове. В случая не е съобразено попълването на кадастралната основа с нов имот № 2111 през 2002 г., както и извършена прехвърлителна сделка на 3.06.2004 г. от собственик с реституирани права върху имота в полза на търговското дружество. Издадената заповед за одобряване на плана на новообразуваните имоти по отношение на двата процесни имота е незаконосъобразна и като я е отменил, съдът е постановил правилно решение. В същото време обаче са неправилно указанията към административния орган при връщане на преписката да я спре до решаване на съществуващия според първоинстанционния съд спор за собственост между търговското дружество и наследниците на Транаки Транакиев. Спирането на административното производство е правна възможност за административния орган, която може да се реализира при наличие на строго дефинирани законови предпоставки. Те са изчерпателно посочени в нормата на чл. 54, ал. 1 от АПК и не могат да бъдат допълвани и разширявани. Между тях е хипотезата на спиране по т. 5 - наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Безспорно настоящият случай не е такъв, тъй като към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти не е налице висящо, нито административно, нито съдебно производство между търговското дружество и наследниците на Транаки Транакиев. При липса на такова, областният управител не може законосъобразно да спре производството по одобряване на плана за двата имота. Отделно от това наличието на спор за собственост не е пречка за изготвяне на плана, тъй като той представлява едно отражение на картния и документен материал за имотите към момента на неговото изработване и одобряване. Промените, настъпили след това подлежат на отделно отчитане и съставляват основание за неговото изменение. Поради това указанията на съда към административния орган противоречат на закона и в частност на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. При произнасянето, областният управител следва да съобрази указанията, дадени в настоящия съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение