Решение № 2365 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2010 г.

Решение № 2365 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново и по частна жалба на "Нора" АД против решение № 248/01.06.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, (АДмС - В. Търново), IV-ти състав, постановено по адм. д. № 131 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменен по жалба на "Нора" АД - гр. Ловеч, РА № 110900356/03.12.2009 г. на ТД на НАП - Ловеч, потвърден с Решение № 49/29.01.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период на м. декември 2008 г. е извършена корекция на декларирания финансов резултат за периода със 160 000 лева, представляващи данък по кредитно известие № 646/29.12.2008 г., в резултат на което резултатът за периода е променен от ДДС за възстановяване в размер на 148 198,87 лв., на ДДС за внасяне в размер на 11 801,13 лева и са определени лихви върху него в размер на 1 330,29 лева. Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново е осъден да заплати на дружеството 500 лева разноски за първоинстанционното производство. Касаторът е предявил отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 115, ал. 1 ЗДДС, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Независимо от разграничаване на спорното от безспорното съдът формулирал неправилни правни изводи. По издадените през м. 08, м. 09, м. 10. 2006 г. от "Нора" АД данъчни фактури липсва осъществяване на доставки на биодизел, извършени са единствено авансови плащания. В противоречие с чл. 181 ГПК съдът направил извода, че допълнителното споразумение от 29.12.2008 г. е с достоверна дата. Игнорирана е свързаността между страните по договора, като допълнителните споразумения от 14.08.07 г. и от 29.12.08 г. са създадени за целите на обжалването. Следвало е да се анализира реалното им изпълнение. В заключението по ССчЕ липсва констатация според която основанието за издаване на КИ да е развалянето на договора. Изпълнението на договорите се изразява в банкови преводи през периода 24.08. до 17.10.2006 г. от страна на "Родопи Еко Проджектс" ООД и в издаване на 6 бр. фактури за авансови плащания от "Нора" АД. Във връзка с договора не е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а само авансови плащания. Поради това няма как през м. 12.2008 г. да бъде развалена доставката, респективно недопустимо е издаването на КИ. Основание за издаване на КИ може да възникне само при връщане на авансовите плащания, което в случая не е осъществено през м. 12.2008 г. Касаторът моли чрез юрисконсулт Иванов за уважаване на касационната жалба и за отхвърляне на частната жалба. Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от "Нора" АД чрез адв. Ив. Няголов. Пълномощникът на дружеството твърди, че съдът е приложил правилно нормите на чл. 181 ГПК и на чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Плащанията изрично са уговорени и извършени като авансови. Взаимоотношенията между страните по договора за доставка на биодизел във връзка с предвиденото авансово плащане са облигационни, респективно не влияят на валидността на КИ. Ако се приеме РА за законосъобразен, "Нора" АД ще бъде ощетено със сумата от 160 000 лева, която би следвало да постъпи в бюджета за втори път и то без правно основание. Данъкът върху добавената стойност по авансовото плащане е бил ефективно внесен от "Нора" АД, а "Родопи Еко Проджектс" ООД е възстановило обратно в бюджета ползвания данъчен кредит. Пълномощникът на дружеството се позовава на идентична съдебна практика, изразена в следните решения: № 4243/31.03.2009 г. по адм. д. № 11610/2008 г. на ВАС, I о; № 6826/25.05.09 г. по адм. д. № 1430/09 г. на ВАС, I А о.; № 5191/21.04.09 г. по адм. д. № 15869/08 г. на ВАС, I о.. Пълномощникът на "Нора" АД твърди, че в стопанския оборот е допустима и възможна практика да се извърши авансово плащане, без последваща реализация на доставката. За да се възстанови равновесието в насрещните престации между страните правилно "Нора" АД е издало КИ. В подкрепа на това разбиране се сочи разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Адвоката Няголов е пледирал за отхвърляне на касационната жалба и присъждане направените по делото разноски. Частният жалбоподател - "Нора" АД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. "Филип Тотю", № 3, с ЕИК 820163963 обжалва първоинстанционното решение в частта относно присъдените разноски, твърдейки, че те са дължими в размер общо на 5 540 лева и включват адвокатски хонорар в размер на 5 040 лева. В раздел IV на договор за правна защита и съдействие № 1000000/25.03.2010 г. "внесена сума", е отбелязано, че тя е платена по сметка. В подкрепа на горното е представената с частната жалба вносна бележка за извършения превод от "Нора" АД по сметка на Адвокатско дружество "Векилова, Няголов и с-ие". Частният жалбоподател моли за присъждане и на разноските в размер на 5 040 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Обсъдени са релевантните за спора факти и доказателства, изводите са обосновани. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС е приложена законосъобразно. Доказани по делото са разноски в размер общо на 5 540 лева. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна. В производството по адм. д. № 131/2010 г. АДмС - В. Търново е установил следното: С РА е променен декларирания от "Нора" АД резултат по ДДС за периода на м. 12.2008 г. със сумата от 160 000 лева, представляваща данъка по КИ № 646/29.12.2008 г., което според приходните органи е издадено без основание. Според решаващият орган с процесното КИ практически са сторнирани 6 бр. фактури, издадени през 2006 г. от "Нора" АД към "Родопи Еко Проджектс" ООД с предмет - "съгласно договор аванс за доставка на биодизел". По делото е установено, че извършените плащания са авансови, но липсват доставки на биогориво. В първото по делото заседание директорът на Д "ОУИ" е оспорил допълнителното споразумение от 14.08.2007 г.. С последното е продължен срока на договора от 18.08.06 г. до 18.08.2009 г.. Съдът е приел, че съдържанието на договора кореспондира с обясненията на представителя на дружеството - купувач. От счетоводните данни също е видно, че "Нора" АД е произвеждало биогориво през периода на м. 04.2006 г. до м. 07.2007 г.. Страните по договора са дерогирали действието му с друго споразумение, определяйки и сроковете за възстановяване на платените суми от "Нора" АД на "Родопи Еко Проджектс" ООД. По същество страните са развалили договора, доколкото са възстановили изцяло съществуващото положение отпреди неговото сключване. Представеното заверено копие на допълнително споразумение за прекратяване на договора, считано от 10.11.2008 г. е оспорено, (л. 56). Ответникът обаче не е изискал оригинала на споразумението и не е извършил сверка с него, поради което съдът не е кредитирал завереното копие. Посочено е, че това обстоятелство е ирелевантно доколкото в първото заседание изрично е признато за безспорно между страните, че договорът не е развален на 10.11.2008 г.. Според съда договорът е развален на 29.12.2009 г., на която дата е съставено допълнително споразумение, определящо и сроковете за възстановяване на получените суми. от "Нора" АД. Административният съд е кредитирал договора въпреки направеното оспорване, поради липсата на споразумение, установяващо друга дата. Датата на оспореното допълнително споразумение кореспондира с обясненията на управителя на купувача, а достоверната дата се доказва и от неговото изпълнение, респективно от това, чe сумите са възстановени в сроковете и размерите, указани в него. В експертизата също е посочено, че основанието за издаване на КИ е споразумението за прекратяване на договора за доставка на биодизел от 29.12.2008 г.. Именно споразумението води до извода, че последващи доставки няма да се извършат. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. На основание чл. 25, ал. 6 ЗДДС (в редакцията към м. 12.2008 г.) законодателят е приравнил авансовото плащане по доставка на основание за възникване на данъчното събитие по ал. 1, по което данъкът става изискуем при получаване на частичното авансово плащане. Авансовото плащане има значение на данъчно събитие само доколкото бъде последвано от прехвърляне собствеността върху стоките. С отпадане на правната възможност за това поради разваляне на договора, се заличава характера на извършеното плащане като авансово, съответно основанието за третиране авансовото плащане като такова, приравнено на доставка и данъчно събитие. Връщане на платената авансово сума представлява облигационно отношение и не влияе върху валидността на КИ. Поради това съдът е направил извода, че не датата на връщане на сумите, а датата на която е възникнало основанието за тяхното възстановяване/връщане, е основанието за издаване на КИ към фактурите за авансови плащания. В този смисъл ревизионния акт е отменен поради незаконосъобразността му. Решението на АДмС - В. Търново в цитираната обжалвана част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Не е спорно обстоятелството, че във връзка със сключен договор за доставка на биодизел са направени стопроцентови авансови плащания, по повод на което са издадени съответните фактури. Прехвърляне собствеността върху биодизела не е последвало, а вместо него страните са сключили допълнително споразумение за възстановяване на сумите. Изводите на първоинстанционния съд, че договорът не е прекратен със споразумението от 10.11.2008 г. са обосновани и изцяло се споделят от касационната инстанция. В заседанието, проведено на 19.05.2010 г. адв. Няголов е направил възражение по отношение доказателствената сила на завереното копие от допълнителното споразумение с дата 10.11.08 г., мотивирайки се с факта, че в заседанието на 07.04.2010 г. съдът е обявил на страните като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че договорът не е прекратен на 10.11.08 г.. Споразумението от 29.12.2009 г. е оспорено, като такова без достоверна дата. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК регламентира хипотезите при които документът може да се приеме като притежаващ достоверна дата за трети лица, а именно: от деня в който е заверен; от деня на смъртта или от настъпилата физическа невъзможност за подписване от лицето; от деня в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. В случая е установено съответствие между съдържанието и датата на допълнителното споразумение с обясненията на управителя на дружеството - купувач. Освен това съдът е признал и е обявил за безспорен между страните фактът, че сумите са били възстановени в сроковете и в размерите, договорени със споразумението от 29.12.2008 г. Очевидно е, че ако такова допълнително споразумение не е било сключено преди това, то не би последвало и възстановяване на авансово платените суми. В аналогичен смисъл са констатациите на в. л. Борисова по неоспорената ССчЕ. Горепосоченият факт законосъобразно е преценен от съда във връзка с направеното оспорване достоверността на допълнителното споразумение от 29.12.2009 г. Административният съд е приложил правилно нормата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Страните изрично са се договорили, че престирането на данъчната основа представлява авансово плащане. "Нора" АД обаче не е прехвърлило собствеността върху договореното количество биодизел, което е наложило разваляне на доставката, а оттук и издаването на процесното КИ. Именно това представлява основание за издаване на известието. Доводът на касатора, че основанието е връщане на авансово платените суми, не се възприема от настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение. Връщането на сумите представлява облигаторна последица която не влияе върху валидността на кредитното известие. Доказано е по делото, че "родопи Еко Проджектс" ООД е внесло в бюджета ДДС в размер на 160 000 лева, което е видно и от приложеното платежно нареждане. Не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и решението на АДмС - В. Търново трябва да бъде оставено в сила в горепосочената част. Решението в частта за разноските, имаща характера на определение е неправилно и трябва да бъде изменено, като в полза на "нора" АД се присъдят разноски в размер още на 5 040 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция. В приложения на л. 40 договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че сумата в размер на 5 040 лв. е внесена по сметка. Това внасяне, видно от представената бележка, е направено преди приключване на делото в първата инстанция. С оглед на резултата по делото в полза на "нора" АД трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 520 лева за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение