Решение № 9744 от 2.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЧЕЗ разпределение България АД, гр. София против решение 2128 от 30.03.2022 г. по адм. дело 11780/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед ДК-02-С-8/11.11.2021 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - София, с която на основание чл. 225, ал.1 във връзка с ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж: Изместване на кабелна мрежа НН с изграждане на два броя стълбове и изграждане на нова въздушна мрежа, находящ се пред имот с идентификатор 41010.4479.2060, с . Кътина, на ъгъла на ул. Пирамидите с ул. Нерезене и в ъгъла на имот с идентификатор 41010.4479.2059, с. Кътина. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът началник на РДНСК- София оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на началника на РДНСК София. Административният акт е писмен и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Заключението на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който е описан строежът и допуснатите нарушения. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, в хода на административното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства. Извършени са две проверки, при които е установено осъщественото строителство по вид и характер, както и времето на изпълнение на строителните дейности. Дружеството жалбоподател е уведомено за съставения констативен акт и му е осигурена възможност да представи възражения. Такива са постъпили и са обсъдени от органа преди издаване на административния акт. Изложеното налага заключението, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на първоиностнационния съд за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон също е правилен и се споделя от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от първа до трета категория се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ Изместване на кабелна мрежа НН с изграждане на два броя стълбове и изграждане на нова въздушна мрежа, находящ се пред имот с идентификатор 41010.4479.2060, с . Кътина, на ъгъла на ул. Пирамидите с ул. Нерезене и в ъгъла на имот с идентификатор 41010.4479.2059, с. Кътина. Строителството е извършено през 2021 г. без одобрен проект и разрешение за строеж. Правилно е преценено, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗ на ЗУТ, който е от трета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 3, б. б ЗУТ и за който се изисква разрешение за строеж и одобрен проект. В случая такива не са представени, поради което съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Възраженията жалбоподателя, че извършените строителни дейности представляват текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ и разрешение за строеж не се изисква, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Извършените няколко последователни проверки от контролните органи, чиито констатации не са опровергани в хода на процеса, установяват първоначалното разположение на проводите и на техническите съоръжения, както и обстоятелството, че с изграждането на два броя нови стълбове и прокарване на нови проводи, е извършена промяна на трасето на електропреносната мрежа. Поради това административният съд правилно приема, че извършените строителни дейности не представляват текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за тях се изисква разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Дори да се възприеме тезата на касационния жалбоподател, че са извършени ремонтни дейности, то с оглед замяната на част от съоръжения и промяната на трасето, следва да се приеме, че е извършен основен ремонт по смисъла на §5, т. 42 от ДР на ЗУТ, който също се квалифицира като строеж съгласно §5, т. 38 ДР на ЗУТ и за който се изискват строителни книжа. Разпоредбата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ също е неприложима, тъй като доказателства за бедствия или аварии не са ангажирани, а и липсват и доводи в този смисъл. Заключението на административния съд , че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. Строежът е изграден през 2021 г. и попада извън времевия обхват на разпоредбите на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и §16 от ПР на ЗУТ. Възражението на касатора, че времето на извършеното строителство не е установено, също е неоснователно. Периодът на извършените строителни дейности се установява без противоречие от събраните писмени доказателства, включително от писмата на ЧЕЗ разпределение България АД до кмета на район Нови Искър, Столична община. Доводът на касатора за съответствие на строежа с предвижданията на действащия ПУП е ирелевантен и не следва да бъде обсъждан, тъй като посоченото обстоятелство не се обхваща от основанието за издаване на заповедта и за премахване на строежа като незаконен, а именно чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед не нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, също е правилна и се споделя от настоящия състав. В случая засягането на правата и интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Заповедта е издадена при баланс на обществения и частен интерес, като е съобразено, че само за разрешените по съответния ред строежи могат да се съблюдават стандартите относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост и надеждност, въведени с цел безопасност на строителството и опазване живота и здравето на гражданите. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДНСК, юридическото лице, в чиято структура е административният орган, ответник по делото (арг. §1, т. 6 от ДР на АПК), сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,