Решение № 1314 от 7.2.2023 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение07.02.2023 г.докладчик Петя Желева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 105 от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело 1191/2021 г. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Сдружение Съюз на българските журналисти, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул./ул. Граф Игнатиев 4, да заплати на Община Варна разноски за касационната инстанция в размер на 2 721,54 лева (две хиляди седемстотин и петдесет и четири) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА/п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение Съюз на българските журналисти (СБЖ), с [ЕИК], чрез адв. П. Манолова, срещу Решение 105 от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело 1191/2021 г. по описа на Административен съд (АС) Варна, с което е отхвърлена жалбата на Сдружение СБЖ срещу Отказ с изх. 5305002739/09.09.2020 г. за издаване на услуга Искане за прихващане и/или възстановяване с вх. 5305002739/24.08.2020 г. от Сдружение СБЖ, издаден от орган по приходите в Община Варна - главен инспектор Контролно - ревизионни дейности в Дирекция Местни данъци в Община Варна, мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът е изложил твърдения с идентично на първоинстанционната жалба съдържание. Твърди се, че съдът не е изложил доводи относно възражението, че оспореният отказ е нищожен като издаден от некомпетентен орган, доколкото в него не е посочена длъжността на лицето, което го издава. На следващо място се излагат твърдения, че в зависимост от обстоятелството, че основанието за наличие на надвнесени суми е Решение 912-8 на Общински Съвет - Варна, прието с Протокол 16 от 27.03.2013 г., то общинската администрация е следвало да извърши възстановяване на надплатените суми за публични задължения за местни данъци и такси служебно. При тълкуване съдържанието на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, както и предвид факта, че основанието за наличие на надвнесени суми е Решение 912-8 на Общински Съвет Варна, прието с Протокол 16 от 27.03.2013 г., касаторът е стигнал до извода, че посоченото производство е самостоятелно и се различава от искането на данъчно задълженото лице за прихващане/възстановяване на недължимо платени суми за общински данъци. На последно място според сдружението доколкото давността на задълженията е прекъсната с издаване на АУЗД МД-АУ-2326-1/14.05.2019 г., то искането за прихващане или възстановяване от 24.08.2020 г. може да се извърши, тъй като от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която не е изтекла. По изложените съображения моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменен като незаконосъобразен обжалваният отказ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна кметът на Община Варна, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ж. Хаджиев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: С решението съдът е отхвърлил жалбата на Сдружение СБЖ , срещу Отказ с изх. 5305002739/09.09.2020 г. за издаване на услуга Искане за прихващане и/или възстановяване с вх. 5305002739/24.08.2020 г., издаден от орган по приходите в Община Варна - главен инспектор Контролно - ревизионни дейности в Дирекция Местни данъци в Община Варна, мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна. От мотивите на обжалвания административен акт се установява, че с вх. 5305002739 от дата 24.08.2020 г. дружеството е подало искане за прихващане и възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ в общ размер, възлизащ на 25 894,16 лева. Административният орган, позовавайки се на чл. 129, ал.1 от ДОПК е посочил, че надвнесените суми за периода 2008 г. до 2013 г. не могат да се прихващат или възстановяват поради изтекла 5-годишна давност. В резултат на искането от орган по приходите в Община Варна - главен инспектор Контролно - ревизионни дейности в Дирекция Местни данъци в Община Варна е издаден Отказ с изх. 5305002739/09.09.2020 г. за издаване на услуга Искане за прихващане и/или възстановяване с вх. 5305002739/24.08.2020 г., мълчаливо потвърден от кмет на Община Варна. В първоинстанционното съдебно производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от заключението по която се установява, че след влизане в сила на Решение 912-8 на ОС - Варна, прието с Протокол 16 от 27.03.2013 г., с което са приети измененията на границите на зоните на населените места и категориите на вилните зони на Община Варна, като к. к. Чайка и к. к. Златни пясъци, от които са част декларираните от сдружението имоти (съгласно декларации по чл. 14 от ЗМДТ на л. 56, л. 64 и л. 151 от първоинстанционното дело), попадат в пета категория - коеф. 28.1, който коефициент участва във формулата за изчисляване на данъчната оценка, въз основа на която се определя ДНИ. Предвид обстоятелството, че преди решението територията на к. к. Чайка и к. к. Златни пясъци е попадала във втора категория - коеф. 70.2., е формирана разлика в задълженията на сдружението за ДНИ и ТБО, като за периода 2008 г. - 2013 г. са надвнесени общо 26 560,21 лева, от които: ДНИ - 26 334,67 лева и ТБО 225,54 лева. При тези факти, на първо място с оглед отправеното искане за прогласяване нищожността на оспорения акт, като издаден от некомпетентен орган, според първоинстанционния съд, предвид Заповед К-045/12.07.2019 г. и на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ орган с нужната компетентност, а именно - кмет на Община Варна е определил че главните инспектори Контролно - ревизионни дейности (КРД) са органи по приходите, като доколкото към датата на издаване на оспорения отказ - 09.09.2020 г. Ж. Стефанов е главен инспектор КРД в Община Варна, съдът е приел, че процесният отказ е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Прието е също така, че въпреки допуснатото в оспорвания отказ нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, касаещо посочване името на физическото лице, но не и на наименованието на органа, който издава административния акт, в случая същото не е съществено, тъй като името на физическото лице, което действа като административен орган, е достатъчно за установяване на компетентността му. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че доколкото основанието за плащане възниква от момента на определяне/начисляване на публичните задължения, което съгласно чл. 28, ал. 1 и чл. 69 от ЗМДТ става в годината, за която се дължат, то в конкретния случай задълженията и таксите по ЗМДТ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са възникнали съответно 2009 г., 2010 г. и 2011 г., а за 2013 г. са определени съобразно Решение 912-8/27.03.2013 г., като чрез ССчЕ е установено, че всички са платени през 2013 г., откогато възниква основанието за възстановяване на надвнесените от задълженото лице суми за ДНИ и ТБО. Вземайки предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, административният съд е приел, че преклузивният срок за подаване на искането за прихващане на платените през 2013 г. задължения е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. Във връзка с последното, съдът е счел за неоснователен доводът на жалбоподателя, че срокът, предвиден в чл. 129, ал. 1 от ДОПК е давностен, поради което същият е прекъснат с издаване на АУЗД МД-АУ-2326-1/14.95.2019 г. на орган по приходите. Съдът е приел, че допуснатата неточност от административния орган в оспорения отказ, че искането за прихващане е с изтекла 5 - годишна давност не се отразява върху правния му извод, че същото не е подадено в установения срок, като същевременно не е нарушено правото на защита на сдружението, предвид подробно изложените фактите и правните норми, обуславящи просрочие на искането. Първоинстанционният съд е приел за неоснователен и доводът на сдружението, че е следвало да се извърши прихващане още при издаване на АУЗД МД-АУ-2326-1/14.05.2019 г. от старши инспектор КРД, ДМД в Община Варна, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2018 г. Съдът е приел, че от една страна, в съдебно заседание на 25.01.2022 г. жалбоподателят е заявил, че не оспорва влизането в сила на АУЗ на 31.05.2019 г., а и липсва възможност за преразглеждане законосъобразността по отношение на влезлия в сила акт. Отделно от това, според съда, жалбоподателят е пропуснал да оспори неприлагането на прихващане в производството по оспорване на АУЗД МД-АУ-2326-1/14.05.2019 г., поради което липсва правна възможност за извършване на контрол на посочения акт в това производство. От друга страна към 14.05.2019 г. преклузивният 5-годишен срок е изтекъл, поради което органът по приходите е нямал задължение за прихващане. Що се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 128, ал.1, изр. второ от ДОПК съдът е приел, че същата е приложима само в случаите, когато задължението е погасено по давност и не е заплатено към момента, когато се извършва преценката дали следва да се прихване с вземане на длъжника, което е станало изискуемо преди задължението му да се погаси по давност. Доколкото в конкретния случай задължението е заплатено преди да се погаси по давност, то според съда, не е налице посочената хипотеза. На последно място съдът е посочил, че с Протокол 5305004207/04.12.2019 г. е уважено Искане за прихващане 5305004207/28.11.2019 г., подадено от Сдружение СБЖ, с което е прихваната сумата от 80,21 лева, надвнесената за ТБО за 2018 г. Съдът е приел, че предвид липсата в това искане на претенция за възстановяване/прихващане на надвнесени суми за ДНИ и ТБО за 2008 г - 2013 г., то е липсвало и основание за произнасяне по този въпрос в производството по искане от 28.11.2019 г., а и към 28.11.2019 г. е изтекъл преклузивният срок по чл.129, ал. 1 от ДОПК за възстановяване на надвнесените през 2013 г. суми за задължения за ДНИ и ТБО 2008 г. - 2013 г. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспорения отказ за прихващане на задължения. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е изложил доводи относно възражението на жалбоподателя, че оспореният отказ е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Правилно съдът е установил, че оспорения отказ е издаден от Ж. Стефанов, в качеството му на главен инспектор КРД в Община Варна, надлежно оправомощен за издаване на акта със Заповед К-045/12.07.2019 г. на кмета на Община Варна. Настоящата инстанция счита, че без правно значение за валидността на административния акт е неизписването на наименованието на органа издател на акта, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК. Същото е само формално изискване към неговото съдържание, отнасящо се единствено до информираността на адресата на акта, без да се засяга съществено неговата правна сфера. Ето защо въпреки посочената непрецизност в реквизитa по чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорения Отказ с изх. 5305002739/09.09.2020 г. за издаване на услуга Искане за прихващане и/или възстановяване с вх. 5305002739/24.08.2020 г. от Сдружение СБЖ, правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган, доколкото към датата на издаване на оспорения отказ - 09.09.2020 г. Ж. Стефанов е главен инспектор КРД в Община Варна, определен за орган по приходите на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ от кмет на Община Варна, съгласно Заповед К-045/12.07.2019 г. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на материалния закон. Процедурата по прихващане и възстановяване е уредена в глава 16, раздел първи на ДОПК. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК възможността за образуване на производствата по чл. 128 от ДОПК е предоставена както на органите по приходите, така и на страните, поради което не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че след като основанието за наличие на надвнесени суми е Решение 912-8 на Общински Съвет Варна, прието с Протокол 16 от 27.03.2013 г., то за възстановяване на недължимо платени публични задължения за местни данъци и такси не е нужна инициатива на данъчно задълженото лице, а сумите следва да бъдат възстановени служебно от общинската администрация в самостоятелно производство, различаващо се по своята правна същност от искането на данъчно задълженото лице за прихващане/възстановяване надвнесени суми за общински данъци. В случая, производството за прихващане/възстановяване на надвнесени суми за данък е инициирано с писмено искане на сдружението. Съгласно нормата на чл.128, ал.1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Анализът на посочената норма сочи, че основателността на искането за възстановяване е обусловено от наличието на реално осъществено, но недължимо плащане. Съдът правилно е отбелязал, че разглеждането на искането по същество е зависи от спазването на регламентирания в чл.129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК срок, съгласно която искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичанто на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Основанието за плащане възниква от момента на определяне/начисляване на публичните задължения, което става в годината, за която се дължат чл.28, ал.1 и чл.69 от ЗМДТ. В случая ДНИ и ТБО за 2013 г. са определени съобразно Решение 912-8/27.03.2013 г. и са платени 2013 г. За 2008 г., 2009 г. и 2010 г. задълженията за възникнали съответно 2009 г., 2010 г. и 2011 г., но чрез ССЕ е установено, че плащането е извършено 2013 г. В случая основанието за възстановяване на неправилно платените (надвнесени по вина на задълженото лице) суми за ДНИ и ТБО възниква най-рано от момента на тяхното плащане 2013 г. и след като задълженото лице, или служебно органът по приходите установи, че има определени и внесени недължими парични суми. За платените задължения през 2013 г. преклузивният срок за подаване на искането за възстановяване по чл.129, ал.1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. Във връзка с изложените от касатора доводи относно характера на срока по чл.129, ал.1 от ДОПК, трябва да отбележа, че същото е правено и пред състава на първоинстанционния съд, който го е обсъдил и основателно отхвърлил, мотивирайки се с обстоятелството, че този срок е преклузивен, а не е давностен, поради което доводът на касатора, че е прекъснат с издаване на АУЗД МД-АУ-2326-1/14.95.2019 г. на орган по приходите е неоснователен. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения отказ, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в жалбата на Сдружение Съюз на българските журналисти, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 721,54 лева, определено при условията на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,