Решение № 8658 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2020 г.

Решение № 8658 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2298/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Ветово, подадена чрез процесуалният му представител адв. М. Карачорова, срещу Решение № 70/17.12.2019 г. постановено по адм. д. № 389/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменена негова Заповед № 185/09.05.2019 г. с която е наредено премахването на незаконен строеж "жилищна сграда в УПИ XIV-1587, кв. 86, гр. Ветово". В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел наличието на допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроцесуалните норми, а именно, че Д. Атанасов в качеството на адресат на процесната заповед не е бил уведомен по никакъв начин за започналото и развило се административно производство по издаване на оспорения административен акт. Излагат се и съображения за установена незаконност на строежа. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, след което съдът да постанови ново с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на Кмета на с. Ветово. Ответните страни Р. Янакиева, Н. Николов и Д. Атанасов, редовно призовани, не изпращат представител, не се явяват на съдебното заседание и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – Русе е отменил Заповед № 185/09.05.2019 г., с която на основание чл. 225а ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, пета категория, съставляващ "жилищна сграда в УПИ XIV-1587, кв. 86, гр. Ветово". Адресати на заповедта са Р. Янакиева и Д. Атанасов. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в протеклото административно производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в невръчването на констативния акт издаден по реда на чл. 225а ал. 2 ЗУТ на адресат на заповедта-Д. Атанасов. Решението е валидно, допустимо, но неправилно като постановено при допуснато нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Установената в ЗУТ процедура по установяване и премахване на незаконни строежи е специална, като при провеждането й административния орган действа служебно независимо има или не подадени до него сигнали. Поради това и правните последици от неизпълнението на регламентираната в чл. 225а ал. 2 ЗУТ процедура относно невръчването на съставения констативен акт на заинтересованите лица следва да се преценяват с оглед спецификата на това производство. Констативният акт по чл. 225а ал. 2 ЗУТ поставя началото на административното производство, приключващо с издаването на заповед по ал. 1 на същия текст. Основното значение на КА е доказване на съществуването на строежа, неговото местоположение и параметри. По тази причина евентуалните процесуални нарушения при съставянето на КА не опорочават до степен незаконосъобразност заповедта за премахване на строежа. На още по-малко основание правата на заинтересованите страни биха били засегнати с интензитета по чл. 146, т. 3 от АПК от евентуалното несъобщаване на КА. Предвидената в чл. 225а ал. 2 ЗУТ процедура за връчване на констативния акт има за цел да даде възможност на заинтересованите лица да оспорят констатациите и да направят възражения. Независимо подадени ли са или не такива, административиня орган е длъжен да издаде заповед за премахване при наличието на някоя от хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1-6 ЗУТ. Защитата си заинтересованата страна е реализирала чрез участието си в съдебното производство, където е имала възможността за упражняване в пълен обем на правото на защита против констатациите по акта. Съгласно теорията и трайната съдебна практика съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, които би обусловило друг резултат, различен от постановения от административния орган. Неправилните изводи на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, са довели и до неправилно позоваване на разпоредбата на чл. 168, ал. 5 АПК, поради което и съдът не е разгледал заповедта на останалите основания по чл. 146 АПК. Последното възпрепятства касационната проверка и е основание за отмяна на съдебното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. Настоящия състав счита, че следва да се отбележи, че нарушението по чл. 168, ал. 4 от АПК, може да бъде релевирано само от страната, спрямо която е допуснато, но не и от трето лице. В случая в жалбата пред първата инстанция жалбоподателите-адреса на заповедта и собственика на строежа се позовават на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на другия адресат Д. Атанасов. По делото не става ясно от позицията на процесуалния представител на последния той прави ли възражение за допуснато нарушение по чл. 168, ал. 4 АПК. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение