Решение № 2472 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2024 г.

Производство е по реда на чл. 237 - 244 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Община Поморие, чрез кмет на Общината за отмяна на влязло в сила съдебно решение 8907 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело 3734/2024 г. по описа на Върховен административен съд. В искането се твърди, че решението е неправилно поради противоречието му с друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и същото основание решение 2769 от 23.03.2022 г, на Върховния административен съд на Република България - Седмо отделение, постановено по административно дело 11390/2021 г. Навеждат се доводи за субективно и обективно тъждество между решение 8907 от 17.07.2024 г., по адм. дело 3734/2024 г. по описа на Върховен административен съд и решение 2769 от 23.03.2022 г., постановено по адм. дело 11390/2021 г. на ВАС. Искането е за отмяна на съдебно решение 8907 от 17.07.2024 г., по адм. дело 3734/2024 г. Направено е възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна. Ответник по молбата за отмяна - ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. оспорва искането и претендира присъждане на разноски за това съдебно производство в размер на 460 лева.. Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат, за който решението е неблагоприятно, поради което искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения. Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случай от молителя са развити доводи за наличие на правно основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Тълкуването на нормата на чл. 239, т. 4 АПК води до извод, че за да е налице това основание за отмяна, следва да има пълна идентичност едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. Няма спор, че община Поморие е бенефициер по изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект Рекултивация на общинско депо за битови отпадъци, находящо се в землището на с. Каменар, община Поморие, за което е сключен договор за изпълнение с трето лице. С влязлото в сила решение 2769/23.03.2022 г. по адм. дело 11390/2021 г. на ВАС е отменено решение от 26.11.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г, в частта, с която е определена финансова корекция на Община Поморие в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1, ал. 2 ЗУСЕСИФ от стойността на сключения договор Д-437/22.10.2020 г., с изпълнител ДЗЗД Алекария 2020 на стойност 2 836 393, 24 лв. без ДДС. В следващо административно производство между същите страни, по отношение изпълнението на същия договор, с решение от 31.05.2023 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г., налага финансова корекция по повод твърдения за нарушение на националното законодателство при провеждане на същата обществена поръчка, съставляващо нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, свързано с поставено изискване към професионалния опит на експерт - Координатор по безопасност и здраве в контекста на отново твърдяно нарушение на основен принцип при провеждане на обществени поръчки, изразяващо се в ограничение на конкуренцията. Молителят сочи, а това е така, че в предходния влязъл в сила съдебен акт тези правни основани са обсъдени, като решаващият съд е приел, че нарушения не са допуснати, изложил е подробни мотиви и е постановил позитивно за Община Поморие решение. Твърди се, че въпросът за това, дължи ли се или не финансова корекция неоснователно се пререшава в следващо административно и съдебно производство, като е наложена финансова корекция от 10% върху поискани за възстановяване разходи по сключения договор, общо в размер на 325084,50 лева с посочване на правни основания, които в предходното съдебно производство са били обсъдени. Административният акт е повторно издаден, без да е налице каквато и да е промяна във фактическата обстановка и настъпването на нови факти и обстоятелства. При постановяването на решението на ответника от 31.05.2023 г., без да има открита процедура по възобновяване на административното производство се преразглежда въпросът със законосъобразността на поставените изисквания към ръководния екип на органа като критерий за подбор, свързан с техническите и професионалните му способности само по отношение на експерт Координатор по безопасност и здраве. Тъй като въпросът именно по тази позиция е решен с влязлото в сила решение на ВАС през 2022 г., като основание на искането за отмяна се сочи това по чл. 239, т. 4 от АПК тъй като става въпрос за две последователни съдебни производства, които са относими към идентични страни, искания и основания, доколкото ръководният екип в цялост като критерий за подбор е преценен за законосъобразен въз основа на мотивите на първото съдебно решение и при съобразяване, че следващото съдебно решение се постановява, без да е налице каквато и да е промяна във фактите или правните основания за издаването на акта. Молителят сочи като противоречиви мотивите на две решения на Върховния административен съд, седмо отделение, постановени по жалби срещу два различни акта на ръководител на УО на ОПОС. В конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Предмет на оспорване са били административни актове, издадени в последователни административни производства Законът поставя като изрично условие съвпадение освен в субективните предели на силата на присъдено нещо и на обективните предели на силата на присъдено нещо. Под обективни предели се разбира предметът, за който силата на присъдено нещо важи. Противопоставимите решения са с различен спорен предмет различни индивидуални административни актове, т. е. липсва обективно тъждество между делата, което поначало изключва противоречие между тях, предвид Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. 4/2010 г., което е задължително за съда. След като преценката при претендирането на определени права или възлагането на определени задължения е била изложена от административния орган в различни административни актове, макар и по сходни въпроси, то не може да бъде прието, че решенията, разглеждащи именно тези различни административни актове, са идентични. За да се допусне отмяна на посоченото основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, защото фактическият състав на приложимата разпоредба, изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Данните по делото налагат извод за липсата на противоречие между влезли в сила съдебни решения по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239, т. 4 АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Ответникът претендира разноски, поради което такива му се присъждат. Своевременно е направено възражение за прекомерност на размера, така както е определен от представляващия ответника юрисконсулт. Размерът на разноските, предвид не особено високата правна сложност се определя в минималния размер при определяне на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП 100 лева. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, петчленен състав