Решение № 68 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2021 г.

Решение № 68 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: "Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доводи и възражения на страните след преценка на относимите към делото доказателства?". Този въпрос е формулиран във връзка с касационното основание за обжалване- нарушение на съдопроизводствените правила, а именно оплакването, че въззивният съд не е обсъдил доводът, че инициативата за уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е имал новоназначения управител, но заповедта за уволнение е подписана от двама изпълнителни директори съгласно учредената законна представителна власт, доколкото според въззивния съд заповедта за уволнение е следвало да се подпише от новоназначения управител. Настоящият състав на ВКС намира следното по формулирания правен въпрос: Трайно установена е практиката на ВКС, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички относими доводи на страните чрез преценка на относимите доказателства, което са приети по делото. Затова формулираният въпрос, правнорелевантен и конкретизиран, е за преценка на относимостта на доводът, че инициативата за уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е имал новоназначения управител, но заповедта за уволнение не е подписана от нея, а от двама изпълнителни директори съгласно учредената законна представителна власт, доколкото основанието за незаконност на уволнението, посочено в исковата молба е фактът, че заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не е подписана от новоназначения управител, и въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е следвало да се подпише от новоназначената управителка. Настоящият състав на ВКС счита, че относими към предмета на делото са изтъкнатите от страната по делото доводи и представените в тяхна подкрепа доказателства относно представителната власт на работодателя и начина на формиране на волята на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ, защото волята на работодателя за промени в ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ се формира от управителя, с който е сключен новия договор за управление и който съставя своя екип, но се изявява чрез законния представител, за да е налице валидност на волеизявлението. Управителят на предприятието планира, ръководи, организира и контролира трудовия процес и не е необходимо да е законен представител на работодателя. Такава законова предпоставка не е предвидена- управителят от хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ да разполага с представителна власт. Работодателят, който е юридическо лице формира и изявява волята си чрез своите органи за управление, които не е задължително да съвпадат като волеобразуващи и волеизявяващи. В хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ работодателят формира волята си чрез новоназначения управител, тъй като последният сформира екипа си, но формираната воля се изявява чрез законния представител- първото изискване е материална предпоставка за възникване на потестативното право на работодателя, а второто изискване е за валидността на упражняване на правото на уволнение. При този отговор на поставения въпрос, по съществото на касационната жалба и по съществото на правния спор, настоящият състав на ВКС намира следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на ОББ АД против решение № 30/21 г., постановено от Ловешки окръжен съд, с което са уважени исковете на И. М. И. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ. Въззивният съд се е произнесъл по следния правен спор: И. М. И. е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ срещу ОББ АД. В исковата молба навежда следните правопораждащи факти: работил на длъжност "Директор на клон" в клон Троян, но бил уволнен по чл. 328, ал. 2 КТ; в заповедта за уволнение е посочено, че уволнението е заради сключването на нов договор за управление с изпълнителния директор Т. И., но заповедта за уволнение не била издадена от нея, поради което счита, че уволнението е незаконно. В срока за отговор банката е направила следните възражения: Т. И. е новоназначен изпълнителен директор, с когото е сключен договор за управление; инициативата за уволнението изхожда от Т. И., която не може еднолично да подпише заповедта за уволнение, тъй като банката има седем изпълнителни директори и един прокурист, но банката се представлява съвместно от двама от тях, или заедно от един изпълнителен директор и прокурист. За да уважи исковете на И. И. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил служител от ръководството на предприятието, тъй като е заемал длъжността "директор на клон" в клон Троян на ОББ АД; че с изпълнителния директор на банката Т. В. И., е сключен нов договор за управление; и уволнението на ищеца е било извършено в изискуемия 9- месечен срок след започване на изпълнение на договора за управление; но заповедта за уволнение не е подписана от изпълнителния директор Т. И., а от други двама изпълнителни директори на банката. Според въззивния съд заповедта за уволнение е следвало да се подпише от изпълнителния директор Т. И.. В същото време въззивният съд не се е произнесъл по възражението на банката, че инициативата за уволнението на ищеца е дошла от изпълнителния директор Т. И. съгласно представен писмен документ по делото, а заповедта за уволнение е подписана от други двама изпълнителни директори с оглед законната представителна власт, за да се обезпечи валидността на заповедта за уволнение. В касационната жалба на ОББ АД са посочени следните касационни основания: въззивният съд не е обсъдил доводът, че банката се представлява от всеки двама изпълнителни директори заедно или от всеки изпълнителен директор заедно с прокурист; съдът е пренебрегнал доказателството, че инициативата за уволнението на ищеца идва от Т. И.; неправилно е приложен чл. 328, ал. 2 КТ като е прието, че управителят следва да подпише заповедта за уволнение. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивният съд правилно е приел, че ищецът е бил служител от ръководството на предприятието, тъй като е заемал длъжността "директор на клон" в клон Троян на ОББ АД; че с изпълнителния директор на банката Т. В. И. е сключен нов договор за управление; и уволнението на ищеца е било извършено в изискуемия 9- месечен срок след започване на изпълнение на договора за управление. Неправилно обаче, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че заповедта по чл. 328, ал. 2 КТ следва да бъде издадена от управителя, с когото е сключен нов договор за управление, поради съображенията наведени в отговора на правния въпрос. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил доводът на банката, че се представлява от всеки двама изпълнителни директори заедно или от всеки изпълнителен директор заедно с прокурист; съдът е пренебрегнал доказателството, че инициативата за уволнението на ищеца идва от новоназначения управител Т. И.. Поради извършените нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени. По съществото на спора, настоящият състав на ВКС счита, че исковете са неоснователни. Банката работодател е взела решение за уволнение на ищеца, заемащ длъжността "Директор на клон Троян", чрез Т. И., с която е сключен нов договор за управление, в 9- месечния срок от изпълнението на договора, а формираната си вече воля- работодателят е изявил чрез законния представител, за да може заповедта за уволнение да породи правни последици. Заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоснователни. С оглед изхода на спора, в полза на банката следва да се присъдят разноски за трите инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение, както следва: 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция на основание чл. 23, т. 1 Наредбата за плащане на правната помощ, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 23, т. 1 от Наредбата за плащане на правната помощ и 132 лв., платена държавна такса, 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 23, т. 1 и чл. 25а от същата Наредба и 162 лв., платена държавна такса, или общо 694 лв. за трите инстанции. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО