Решение № 3022 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 716/2009 г.

Решение № 3022 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 716/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по жалба на Община Пловдив срещу решение № 1077 от 29.10.2008 г. по адм. д. № 1655/2007 г. на Административен съд Пловдив, с което на основание чл. 71, ал. 1, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗД общината е осъдена да заплати на Катерина Иванова Лазарова от гр. Пловдив сумата 2000 лв., неимуществени вреди от дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, в резултат на изградената и поддържана архитектурна среда, която затруднява придвижването и достъпа й до публични места, осъдена е да преустанови дискриминационното третиране на Катерина Иванова Лазарова, изразяващо се в изграждане и поддържане на недостъпна за нея архитектурна среда, както и да се въздържа за в бъдеще от изграждане и поддържане на недостъпна за хора с увреждания архитектурна среда. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за необоснованост на съдебното решение, тъй като съдът не се е съобразил със събраните доказателства за осъществени множество мероприятия от страна на общината за изграждане и поддържане на адаптирана за хора с увреждания архитектурна среда. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява недопустимост на съдебното решение. В исковата молба подадена до административния съд се претендира на основание чл. 71, ал. 1, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, Община Пловдив да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за описаните неимуществени вреди, произхождащи от дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр за периода от 31.12.2006 г. до завеждането на иска, законната лихва, считано от 31.12.2006 г. и осъждане общината да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Правно основание на предявените искове е чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр, поради което са подсъдни на районния съд. Претенцията в исковата молба за присъждане на обезщетение не се основава на проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация по раздел I от ЗЗДискр, с решение по което да е установено нарушение на закона. Претенциите на ищеца се основават на твърдение за дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от ЗИХУ. В исковата молба ищецът се позовава на неизпълнение на задължението на ответника по § 6 от ПЗР на Закона за интеграция на хората с увреждания, в срок до 31 декември 2006 г. до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери, като твърди, че вредите са причинени от противоправното бездействие на ответника и че неизпълнението на законовите задължения на ответника представлява дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. В случая не се претендира обезщетение от бездействие на административен орган или длъжностно лице за което отговаря общината, а за вреди от дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Не е приложима разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, съгласно която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Бездействието след изтичане на срока по § 6 от ПЗР на ЗИХУ не е бездействие на административен орган или длъжностно лице по смисъла на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ, а неизпълнение на задължение произтичащо пряко от нормативен акт, което може да се оспорва по реда на чл. 257 от АПК. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр, в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/ или органите, причинили вредите, а съгласно ал. 2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В исковата молба се посочва решение № 31/11.07.2006 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е дадено предписание на всички министри, областни управители, общински съвети, кметове на общини, райони и населени места и кметски наместници за привеждане на архитектурната среда на стопанисваните от тях сгради в съответствие с изискванията на § 6 от ПЗР на ЗИХУ. Предписанието е направено преди изтичане на срока по § 6 от ПЗР на ЗИХУ и не представлява решение на комисията, установяващо нарушение, нарушител и засегнато лице. Липсва проведено производство пред КЗД по раздел Първи от ЗЗДискр, установяващо конкретно нарушение. Съгласно чл. 71 от ЗЗДискр, извън случаите по раздел I всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска : 1. установяване на нарушението, 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и 3. обезщетение за вреди. След като ищецът е избрал съдебния път за защита, предявените претенции са основание чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр и се разглеждат от районния съд, който в мотивите си може да установи нарушение на ЗЗДискр, евентуално да осъди общината да заплати обезщетение за вредите и да преустанови нарушението. По исковете по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр районният съд може присъди обезщетение срещу лицата и органите причинили вредите включително и срещу държавни органи и длъжностни лица или такива на общината. Само при наличие на проведено производство пред КЗД по раздел Първи от ЗЗДискр, по иск за присъждане на претендирано обезщетение за вреди въз основа на установителното решение на комисията, компетентността на съдилищата е разделена : искът за обезщетение се предявява по общия ред срещу лицата и/ или органите, причинили вредите (пред районния съд по реда на ГПК) и по реда на ЗОДОВ, препращащ по чл. 1, ал. 2 към реда на АПК, когато вредите са причинени от държавни органи или длъжностни лица (пред административния съд). Предявените в исковата молба претенции по чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр, при непроведено производство пред комисията, са от компетентността на районния съд, поради което решението на административния съд следва да се обезсили и исковата молба по предявените искове с основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр, да се изпрати по подсъдност за разглеждане на Районен съд Пловдив. Водим от изложеното и на основание 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение