Решение № 3221 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14818/2009 г.

Решение № 3221 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14818/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по подадена на 23.10.2009 г. молба на Людмил Цветанов Груев от гр. София, кв. Княжево, за отмяна на решение № 38 от 24.07.2009 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по административно дело № 117/2009 г. Молителят представя писмени доказателства и твърди наличието на отменителните основания по чл. 239, т. т. 1, 4 и 5 от АПК, поради което моли решението да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като претендира и присъждане на разноските за настоящата инстанция. В писмена защита поверениците му адв. Стайкова и адв. Колев поддържат наведените фактически и правни основания в молбата за отмяна и релевират доводи в тяхна подкрепа, а в съдебно заседание адв. Стайкова също я поддържа и моли да бъде уважена. Ответниците по молбата Иван Борисов Клинчаров и Мария Иванова Божилова, чрез пълномощника си адв. Якимова в писмено възражение и в съдебно заседание молят да се остави без разглеждане молбата за отмяна като недопустима поради просрочие и инвокират възражения срещу изложените в нея основания. В съдебно заседание процесуалният им представител оспорва молбата и развива съображения срещу релевираните в нея доводи, а явилият се Иван Клинчаров не изразява становище. Ответниците Софийка Петрова Арабаджийска и Мария Петрова Кратункова не поддържат и оспорват молбата за отмяна и поддържат и изразяват съгласие със становището на адв. Якимова. Ответницата Румяна Емануилова Ненова чрез повереника си адв. Савова писмено възразява срещу молбата за отмяна и твърди, че тя е неоснователна и недоказана и не са налице основанията по чл. 239, т. т. 1, 4 и 5 от АПК, на които се позовава молителя, поради което моли да бъде отхвърлена и да се остави в сила оспореното с нея решение като правилно и законосъобразно, постановено при пълна преценка на представените по делото доказателства. Ответникът Кмета на район "Витоша" на Столична община чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Александрова в съдебно заседание оспорва молбата за отмяна, моли да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на административния съд. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия тричленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С процесното окончателно решение Административен съд София - град е отхвърлил оспорването от Людмил Цветанов Груев на Заповед № РД-50-185/13.11.2008 г. на Главния архитект на СО - район "Витоша", с която е одобрено изменение на план за регулация, и е осъдил Людмил Цветанов Груев да заплати на Румяна Емануилова Ненова, Иван Борисов Клинчаров и Мария Иванова Божилова деловодни разноски. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановения по казуса съдебен акт то е изчерпано, тъй като решението на АССГ е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства (т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания). Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писмените доказателства не следва да са новосъздадени, а да са новооткрити - т. е. трябва да са съществували към датата на постановяването на съдебния акт, но да не са били известни на страната и тя да не е имала възможност да ги представи по делото, съответно - съдът да ги вземе предвид при постановяване на съдебния акт. Освен това, те трябва да са от съществено значение за решаването на делото и порочността на съдебният акт да се дължи на това, че същите не са приобщени като доказателствен материал по делото. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото са онези, които страната, дори при положена достатъчна грижа за водене на процеса, не е могла да узнае или представи по делото, и то когато са относими към правния спор и биха могли да доведат до друг извод на съда при представянето им по делото. Приложените доказателства и сочените обстоятелства не са нови и не отговарят на изискванията, визирани в цитираната разпоредба. Те са били известни на молителя - на една част от тях той е самият е автор, а други са адресирани до него по време, когато съдебното дирене в процеса не било приключено. Писмо № 08-09-1/03.05.2007 г. на заместник-кмета на район "Витоша" на Столична община и писмо № 94-Л-3117/07.07.2008 г. на секретаря на район "Витоша" на Столична община са адресирани до молителя. Писмо № 94-М-108 Ст от 24.02.2006 г. на секретаря на район "Витоша" на Столична община до Президента на РБ не е новооткрито и е било известно на молителя, тъй като той се е позовавал на него в процеса. Частни документи, изхождащи от молителя, са възражение на Людмил Груев до кмета на район "Витоша" на Столична община, уведомително писмо на Людмил Груев до кмета на район "Витоша" на Столична община, заявление вх. № 94-Л-3117/07.07.2008 г. от Людмил Груев до заместник кмета на Столична община и молба с вх. № 94-02-691 от 07.11.2005 г. до Президента на Република България. Заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г. на кмета на Столична община, представена във връзка с отмяната на предходна Заповед № РД-09-1865/02.10.2003 г. на кмета на Столична община, не дерогира с обратна сила правомощията на Главния архитект на район "Витоша" при Столична община да издаде заповедта за одобряване на проекта за ИПР, налични към момента на издаването й. Освен това, не са и от съществено значение за спора, защото установяват данни, неотносими към производството по проверка на законосъобразността на издадената заповед. Изложеното налага извода, че искането за отмяна на това основание се явява неоснователно, понеже липсват нови доказателства и/или обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да не са били известни на молителя и да са от съществено значение за решаване на делото, респ. да обуславят отмяна на атакуваното решение. Всички представени пред настоящия съд доказателства са били известни на страната и при полагане на дължимата грижа от Людмил Груев е могло да се представят по време на съдебния процес пред АССГ и да бъдат приобщени към доказателствения материал в хода на съдебното производство, респ. да бъдат обсъдени при постановяване на решението, още повече, че преобладаващата част от тях са били адресирани до молителя по време на процеса. Извън горното, от доказателствата, на които се позовава молителя в това отменително производство, не може да се извлече различен извод и чрез тях не се оборват мотивите, изложени в решението на АССГ. Нещо повече, релевираните по това отменително основание от молителя доводи са свързани по същество с правилността на решението и с наличието на отменителни основания по чл. 209 от АПК, относими към касационното производство, и като такива са ирелевантни в настоящото производство, което няма касационен характер. Молителят се позовава в искането си и на чл. 239, т. 4 от АПК, чието отменително основание също не е налице. Това е така, защото посочените решения по административно дело № 297/2001 г. на СГС и административно дело № 1253/2004 г. на ВАС са относими към Заповед № РД-50-342/19.12.2000 г., а процесното решение е касателно Заповед № РД-09-50-185/13.11.2008 г. - липсва идентичност на искането по делата. Съдебно решение подлежи на отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Посочените от молителя като противоречиви решения имат различен предмет. Обстоятелството, че обект на оспорените пред съдилищата административни актове са едни и същи недвижими имоти, не обуславя извод за идентичност на делата. Поради това, не са налице противоречиви решения, едното от които - неправилно, при която хипотеза същото би подлежало на отмяна по реда и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. В случая законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание също е неоснователно. С оглед това, не е налице идентичност на искането и твърдяното противоречие на решенията, които имат различен предмет. Останалите изложени доводи в тази връзка всъщност се свеждат до такива за незаконосъобразност на заповедта за одобряване на проект за ИПР, които е могло да се навеждат от молителя единствено пред решаващия съд в хода на производството по административно дело № 117/2009 г. на Административен съд София - град. На последното сочено от молителя основание - това по чл. 239, т. 5 от АПК, искането за отмяна би било основателно, ако вследствие нарушаването на съответни правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или е била ненадлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. Тезата, която се силеха да докажат молителя и поверениците му в това отношение, не може да бъде кредитирана, защото противоречи на данните по делото - от тях явства, че Людмил Груев не е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, не са извършени процесуални нарушения и правото му на защита не е било накърнено. От протоколите от проведените съдебни заседания е видно, че Груев е участвал лично и чрез двама процесуални представители - адв. Стайкова и адв. Колев. Молителят не е аргументирал успешно наличие на друго нарушение на процесуалните правила, в резултат на което правото му на участие в делото да е осуетено, поради което искането за отмяна и на това основание се явява неоснователно. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд София - град, следва да се отхвърли като неоснователна на посочените в нея правни основания - чл. 239, т. т. 1, 4 и 5 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав при второ отделение,