Решение № 5813 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2024 г.

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.64, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на Нетуоркс-България ЕООД и ТВН Дистрибуция България ЕООД, и двете дружества със седалище в гр.Русе. Касационната жалба е срещу решение 1577 от 14.12.2023г. постановено по адм. дело 1049/2020г. по описа на Административен съд София област. С него е отхвърлена жалбата на Нетуоркс-България ЕООД и ТВН Дистрибуция България ЕООД срещу решение 690 от 17.09.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК 70/2020г., с което по т.1 е установено, че не е извършено нарушение по чл.36, ал.1, чл.36, ал.2, чл.36, ал.4 и по чл.29 от ЗЗК от страна на А1 България ЕАД, и по т.2 е оставено без уважение искането на Нетуоркс-България ЕООД и ТВН Дистрибуция България ЕООД за възлагане на направените в хода на производството разноски. В хода на производството по делото двете дружества касационни жалбоподатели, са се влели във Виваком България ЕАД със седалище в гр.Русе. Затова с определение от 19.03.2024 г. касационните жалбоподатели Нетуоркс-България ЕООД и ТВН Дистрибуция България ЕООД са заличени, като на тяхно място е конституиран Виваком България ЕАД като техен универсален правоприемник. С касационната жалба, поддържана от Виваком България ЕАД, са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде установено, че е извършено нарушение по чл.36, ал.1, чл.36, ал.2, чл.36, ал.4 и по чл.29 от ЗЗК от страна на А1 България ЕАД, като се върне преписката на КЗК за налагане на санкция на последното дружество. Ответникът А1 България ЕАД, с отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и с представена писмена защита, чрез пълномощник адвокат К. Жечева, счита жалбата за неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител младши експерт М. Горанова - правоспособен юрист, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице посочените в нея отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение, и в срока, установен в чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Нетуоркс-България ЕООД и ТВН Дистрибуция България ЕООД, срещу решение 690 от 17.09.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК 70/2020г., с което по т.1 е установено, че не е извършено нарушение по чл.36, ал.1, чл.36, ал.2, чл.36, ал.4 и по чл.29 от ЗЗК от страна на А1 България ЕАД, и по т.2 е оставено без уважение искането на Нетуоркс-България ЕООД и ТВН Дистрибуция България ЕООД за възлагане на направените в хода на производството разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното пред него решение на КЗК, е издадено от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.62, ал.1 ЗЗК. Административният съд е приел също, че оспореното решение е взето с необходимото мнозинство и кворум по чл.59, ал.1 и ал.2 ЗЗК, като не са били установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Административният съд е счел, че процесното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че предмет на правния спор е предлагането безплатно на пакети от телевизионни програми HBO&Cinemax, DiemaXtra, Max SD, Max HD в добавка към услугите цифрова телевизия и достъп до интернет от страна на А1 България ЕАД. По приложението на чл.36, ал.2 ЗЗК съдът е направил извод, че телевизионните програми HBO&Cinemax, DiemaXtra, Max SD и Max HD не съставляват изключенията по чл.36, ал.2 ЗЗК. Те обаче не предоставяли на потребителите отделна или различна услуга, а разширявали възможностите на потребителите да ползват активно предоставената им услуга по предоставяне на цифрова телевизия от оператора в рамките на съответния план и поради това редуцирали общата стойност на една и съща услуга в рамките на така наречените индивидуални оферти и на стандартните двойни пакети. Относно чл.36, ал.4 ЗЗК съдът е счел, че след направен анализ на приходите и разходите по предлагането на съответната услуга по предоставяне на цифрова телевизия от КЗК и две съдебно-икономически експертизи за изчисляване на себестойността, се налагал изводът, че средният приход по пакети и за всички включени месеци е по-голям от средния разход. Прието е, че периодът на предлагане на индивидуални оферти е тримесечен и не съставлява продължителен такъв по смисъла на чл.36, ал.4 ЗЗК. Също така не били налице значителни количества, предвид факта, че под 200 на месец са новите активации спрямо общия брой на домакинствата, ползващи платена телевизия. Във връзка с приложението на чл.36, ал.1 ЗЗК, първостепенният съд е направил извод, че след сравнение на списъците на абонатите на насрещните страни, е установено съвпадение на 73 броя абонати, от които 67 са сключени по индивидуални оферти . Но предлагането и предоставянето на услугите цифрова телевизия и фиксиран интернет по индивидуални оферти не било нелоялна конкуренция от гледна точка на чл.36, ал.2 и ал. 4 ЗЗК. Прието е за доказано твърдението на оспорващите за възможността да се сключват договори по индивидуални оферти чрез предоставяна на клиентите тайно, чрез офис служители и търговци на А1 България ЕАД, и необявена на сайта на това дружество. По отношение на чл.29 ЗЗК, първостепенният съд е приел, че не е налице недобросъвестна търговска практика. Обжалваното решение е правилно. Относно материалната законосъобраност на решението, следва да бъде посочено на първо място, че разпоредбата на чл.29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно §1, т.13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§1, т.15, б."а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§1, т.15, б."б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в §1, т.2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо да бъдат увредени или застрашени от това интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл.30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл.29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл.30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл.29 ЗЗК. Относно първия елемент от фактическия състав на чл.29 ЗЗК, безспорно е установено, че дружествата Нетуоркс-България ЕООД, ТВН Дистрибуция България ЕООД, и А1 България ЕАД са предприятия по смисъла на §1, т.7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност автономно на пазара. Правилно е прието, че стопанската дейност, която се извършва и която засяга конкуренция, а и оттам определя продуктовия пазар, е свързана с предоставянето на електронни съобщителни услуги, по-конкретно интернет услуги и цифрова телевизия /доколко Нетуоркс-България ЕООД и ТВН Дистрибуция България ЕООД предлагат съвместно посочената услуга/. С оглед пълнота на изложението, следва да бъде прецизирано, че предоставянето на услугата пренос на данни и достъп до интернет чрез кабелни мрежи, от една страна, и предоставянето на мобилен интернет чрез използване на GSM/UMTS стандарт за пренос на данни чрез мобилна мрежа, от друга страна, са два отделни подпазара на общия такъв по предоставяне на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа. Тези подпазара могат да бъдат обособени като отделни продуктови пазари по смисъла на §1, т.15, б."а" ДР ЗЗК, доколкото предоставянето на достъп до мобилен и до стационарен интернет не са взаимозаменяеми услуги, а се различават, както по отношение на своите характеристики, така и по предназначението си. Преносът на данни чрез кабелна мрежа се предоставя до точно определено място и се характеризира с неограничен трафик на данни, като скоростта не зависи от обема на последните. На свой ред, преносът на данни чрез мобилна мрежа се предоставя навсякъде, където съответният доставчик поддържа покритие, и скоростта зависи от обема данни, които се пренасят. Преносът на данни чрез кабелна мрежа позволява прехвърляне на значителен обем данни с висока скорост от фиксирано място, докато преносът на данни чрез мобилна мрежа позволява прехвърлянето на ограничен обем от данни с висока скорост, но от всяка една точка с покритие, поради което двете услуги са насочени към задоволяване на различни по вид потребности на потребителите и не са взаимозаменяеми. В резултат на това, в конкретния случай се засяга единствено пазара на предоставяне на достъп до интернет чрез кабелни мрежи, което определя границите на конкуренцията между трите предприятия /в този смисъл виж решение 15096 от 7.12.2020г. постановено по адм. дело 6682/2018г. на ВАС и решение 7308 от 16.06.2016г. по адм. д. 3087/2015г. на ВАС, четвърто отделение, потвърдено с решение 13650/2016г. по адм. д. 12018/2016г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия/. От своя страна, правилно е определен и съответния географски пазар, а именно територията на областите Русе, Разград, Плевен, Силистра, Велико Търново, Монтана, Търговище, Габрово, Ловеч, Шумен, Варна и София /предвид предлагането на услугата от страна на искателите по преписката в тези области и факта, че А1 България ЕАД предлага своята услуга на територията на цялата страна/. Поради това, правилно е прието, че трите предприятия оперират на един и същ съответен пазар /разбиран като продуктов и географски/ и са конкуренти на него. Относно втория елемент на чл.29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалните нарушения, визирани в разпоредбите на чл.36, ал.1, ал.2 и ал.4 ЗЗК. По същество основният правен спор е дали предлагането безплатно на пакети от телевизионни програми HBO&Cinemax, DiemaXtra, Max SD и Max HD в добавка към услугите цифрова телевизия и достъп до интернет от страна на А1 България ЕАД, представлява нарушение на правилата, уреждащи забрана на нелоялната конкуренция на свободния пазар. Следвайки структурата на изложението на КЗК и АССО, на първо място следва да бъде разгледано приложението на чл.36, ал.2 ЗЗК. Тази законова разпоредба съдържа забрана за предлагане или даване на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга. Освен това законово са регламентирани и изключения за тази забрана за рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества. Смисълът на забраната е да осуети въздействие върху потребителското търсене, което да отклони потребителите от предлагания основен продукт или услуга към друг вид стока или услуга, при което предлагания основен продукт или услуга да бъде предпочетен от потребителите не заради неговите качества, а поради възможността да се получи заедно с него на нещо безплатно или на привидна цена. Елемент от нарушението е и целта на нарушението по чл.36, ал.2 ЗЗК то трябва да е насочено към нелоялно привличане на клиенти. Това следва от факта, че чл.36, ал.2 ЗЗК е част от чл.36 от ЗЗК, озаглавен "Нелоялно привличане на клиенти". Следва да се посочи, че между страните е безспорно, съответно правилно е установено от КЗК и АССО, че предлагането на процесните пакети към услугата цифрова телевизия не влизат в кръга на изрично посочените от нормата изключения. Относно първото изключение, действително предлагането на допълнителните програми не представлява рекламни предмети, от една страна, защото не са стока, а от друга, защото не се цели рекламиране на основната услуга по предоставяне на цифрова телевизия. По второто изключение, въпросните пакети не представляват принадлежност към извършваната услуга, а са допълнителна възможност, предоставена на потребителите да задоволят своите нужди, които представляват същата услуга, но с разширени възможности. Третото изключение също не е налице, тъй като индивидуалното предоставяне на офертите, посочени в искането пред КЗК, изключва предоставянето на услугата в големи количества спрямо един конкретен потребител. По-натам правилно е прието обстоятелството, че стандартните двойни пакети, предлагани от А1 България ЕАД, а именно А1 стандартен 50, А1 разширен 75, А1 разширен 100, А1 разширен Xtra 100 и А1 премиум 200, включват в определената им месечна цена и пакети с допълнителни програми MAX Sport Plus и MAX SD. В периода 15.11.2019 г. 15.02.2020 г. A1 България ЕАД е предлагала и индивидуални оферти за определени райони на страната, които дават възможност на потребителите да комбинират по свой избор услугите фиксиран интернет и телевизия, като получават отстъпка от стандартната месечна такса за двете услуги и някои допълните екстри например 100 % отстъпка от цената за допълнително активиране на пакетите HBO&Cinemax, DiemaXtra, Max SD и Max HD. Правилно е отбелязано, че цитираните пакети не се предлагат поотделно на различни цени, а са активни единствено при сключени договори, в които има основни ТВ пакети, като водещи са именно ТВ пакетите. С оглед на това, правилно е заключението на АССО, че цитираните допълнителни пакети не предоставят на потребителите отделна или различна услуга, от основната предлага с индивидуалните оферти. Поради това, разширяването на използваната пакетна услуга с допълни програми не представлява предоставянето на различна услуга под формата на добавка, а част от съдържанието на предлаганата услуга в разширен обхват. Предвид изложеното, фактическият състав на разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗЗК не е изпълнен и поведението на предприятието не представлява нарушение по посочената разпоредба, какъвто извод е достигнат от КЗК и АССО. С оглед на това касационната жалба в тази част се явява неоснователна, а решението правилно. Относно нарушението по чл.36, ал.4 ЗЗК следва да се има предвид, че разпоредбата регламентира забрана за продажба на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производство и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. За да е налице нарушение по чл.36, ал.4 ЗЗК, необходимо е да са проявени всички кумулативно предвидени елементи от фактическия състав на нормата. Така, налице е поведение в противоречие с установената забрана, когато са налице следните кумулативни условия: продажбите с посочената по-горе антиконкурентна цел да са реализирани под себестойност, относно значителни количества услуги и за продължителен период от време /виж решение 3576 от 25.03.2024г. постановено по адм. дело 7247/2023г. на ВАС/. Основополагащият елемент на фактическият състав е продажба под себестойността на продукта. В случая тази елемент следва да бъде преценен с оглед предлагането на стандартни двойни пакети и индивидуални оферти, при които може да се получи отстъпка и 100 % отстъпка от цената за допълнително активиране на пакетите HBO&Cinemax, DiemaXtra, Max SD и Max HD. За да бъде установено това следва да бъде направен анализ дали предлагането на продукта е на цена, по-ниска от разходите за производството и реализацията му. В случая е взета информация от предприятието A1 България ЕАД - справка за ценообразуването и себестойността на стандартните пакети и индивидуални оферти, като в първоинстанционното съдебно производство са изследвани две съдебно-икономически експертизи. Изследвани са всички възможни комбинации за индивидуални оферти и директните разходи за ТВ услугите по индивидуални оферти , както и обстоятелството, че предприятието заплаща за HBO&Cinemax, DiemaXtra, Max SD и Max HD минимално гарантираната месечна лицензионната цена. Последната е с конкретно посочен във всеки един от сключените лицензионни договори размер, за всеки месец поотделно и не се влияе от броя на абонатите, закупили съответни допълнителни пакети в случаите, когато броят на абонатите е по-малък или равен на минималния гарантиран брой на абонатите, посочен в договора. Също така е извършено изчисление по специално зададен алгоритъм от страните-жалбоподатели пред първоинстанционния съд, по които е възможно да се калкурират средните разходи за един абонат само по отношение на допълнителните пакети HBO&Cinemax и DiemaXtra. Като с допълнителна експертиза е анализирано какви са приходите, които A1 България ЕАД е получило от един абонат среден приход от един потребител в сравнение със същия среден разход. Видно от всички тези данни безпротиворечиво се установява, че средният приход по пакети и за всички включени месеци е по-голям от средния разход. Поради това не е налице предлагането на услугата под нейната себестойност, тъй като средните приходи от един потребител са по-високи от средните разходи за един потребител. С цел изчерпателност на анализа, правилно е прието, че не са налице и други два елемента на фактическият състав на разпоредбата. Не е налице продължителен период, тъй като предлагането на индивидуални оферти е от месец 01.11.2019г. до 31.01.2020г. Не са налице и значителни количества, предвид факта, че абонатите на A1 България ЕАД спрямо общия брой на абонати на съответния пазар в гр.Русе за телевизия и интернет е съответно 13% и 17% в края на 2019г., като броят на новите активации са не повече от 200 на месец, докато общо ползващи услугите са съответно 52 516 и 39 916. Поради това, възраженията на касационния жалбоподател относно нарушението по чл.36, ал.4 ЗЗК са неоснователни, а решението е правилно в тази му част. Относно нарушението по чл.36, ал.1 ЗЗК. Следва да се посочи, че чл.36, ал.1 ЗЗК забранява недобросъвестни търговски практики, насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Така правната норма предвижда следния фактически състав: първият елемент е деянието, което е израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите. Вторият елемент е това деяние да е с конкретна цел, а именно привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано както за увеличаването на продажбите на конкретните предлагани продукти спрямо съществуващите клиенти, от което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти, така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент, визиран в нормата на чл.36, ал.1 ЗЗК, е свързан с последиците от така извършеното деяние, а именно, че то следва да е резултатно /като законодателя е предвидил само за това нарушение на нелоялната конкуренция, регламентирана в глава 7 от ЗЗК, да е резултатно/. Резултатът следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. Тук отново е важно да се посочи, че законодателя е предвидил два алтернативни варианта като краен резултат от недобросъвестното поведение на предприятието. Така може да се засегне както съществуващи вече договори, така и бъдещи договори. В случая е установено по делото, че 73 броя абонати в периода 01.11.2019г. 31.01.2020г. са прекарали договорите с Нетуоркс-България ЕООД и ТВН Дистрибуция България ЕООД и са сключили договори с A1 България ЕАД. От тези лица, 67 броя абонати са сключили договори с A1 България ЕАД по така наречените индивидуални оферти с отстъпка от стандартна месечна такса за двете услуги и 100 % отстъпка за допълнително активиране на пакетите MAX SD, MAX HD, DiemaXtra и HBO&Cinemax, при двугодишен абонамент. Поради това, правилно е прието от АССО, за разлика от КЗК, че е налице резултат, изразяващ се в прекратяване на договори по смисъла на чл.36, ал.1 ЗЗК. При все това, следва да се има предвид, че това прекратяване не е вследствие на нелоялно привличане на потребители, тъй като предлагането на процесните допълнителни пакети не представлява нарушение на правилата, защитаващи лоялната конкуренция на свободния пазар - видно от анализа на разпоредбите на ЗЗК, тъй като не представляват добавка към услугата и не се предлагат под тяхната себестойност. А прекратяването на договори с първите две дружества и сключване на други договори с A1 България ЕАД е резултат от предложените от последното дружество по-добри условия за същите две услуги. Що се касае до сключването на договорите на място с индивидуални условия. Следва да се има предвид, че това не е забранено от закона, тъй като именно с индивидуалните условия и постигането на по-изгодни цени за потребители може да бъдат привлечи повече клиенти /стига да не са нарушени други правилата за лоялна конкуренция на пазара както бе анализирано по-горе/. Точно обратното, чрез предоставянето на подобен вид предложения се стимулират конкуренцията между достатъчно ефективни конкурентни предприятия на вътрешния пазар - за постигането на оптимално благосъстояние на потребителите, предоставяйки им по-ниски цени и по-високо качество на предлагания продукт. Поради изложеното решението и в тази му част е правилно, а касационните жалби са неоснователни. Относно нарушението по чл.29 от ЗЗК. С разпоредбата на чл.29 от ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция. С нея се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Съгласно §1, т.2 ЗЗК, добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл.29 от ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII от ЗЗК (чл.30 - чл.37). В случая се установява, че наведените от жалбоподателя факти са относими към нарушенията по чл.36, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗЗК. Затова няма основание за самостоятелно приложение на състава на нарушението по чл.29 от ЗЗК. Освен това по изложените по-горе мотиви поведението на А1 България ЕАД по предлагането на абонаментните планове (интернет и телевизия) с добавка безплатни пакети с телевизионни програми MAX SD, MAX HD, DiemaXtra и HBO&Cinemax, не противоречи на добросъвестната търговска практика. С обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно за това нарушение е препратил към мотивите си към нарушението по чл.36, ал.1 ЗЗК. Това обаче не се отразява на обжалваното решение като краен резултат. Решението на АССО е правилно и в тази му част, поради което касационната жалба и в тази си част е неоснователна. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответните страни претенции за разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК на ответните страни се дължат своевременно поисканите и доказани разноски. Затова касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗК сумата от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази сума се определя при съобразяване от съда на фактическата и правна сложност на делото, както и на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. От A1 България ЕАД съгласно представен списък с разноски по чл.80 от ГПК се иска присъждането на разноски в размер на 30000 лева за адвокатско възнаграждение. От страна на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че въпреки високата фактическа и правна сложност на делото, така определеното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото следва да бъде намалено поради прекомерност, като съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че следва да се присъди на A1 България ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в размер а 10000 лева. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,