Решение № 12659 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2010 г.

Решение № 12659 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Борис Костадинов Лазаров от гр. Хасково и процесуален представител срещу решение № 70 от 29.12.2009 г., постановено по адм. дело № 7 по описа за 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2600089 от 9.3.2006 г., потвърден с решение № 389 от 18.4.2006 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДС със съответните лихви поради непризнат данъчен кредит по 76 бр. фактури, издадени от "Еверест Интернешънъл" ЕООД, за дейността му като едноличен търговец за данъчни периоди на 1.04.2001 г. - 31.05.2003 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба, допълнение към нея и писмени бележки. Претендира да се отмени съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което се отмени атакувания ревизионен акт и иска да му бъдат присъдени разноските за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, с оглед разпоредбите на чл. 218 от АПК и чл. 227, ал. 1 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е втори път пред настоящата инстанция. С решение № 8894 от 3.07.2009 г., постановено по адм. дело № 915 по описа за 2009 г. ВАС е отменил решение № 358 от 4.11.2008 г. по адм. дело № 701 по описа за 2006 г. на Пловдивски окръжен съд по жалба на същото лице срещу същия ревизионен акт и е върнал делото за ново разглеждане с указания за разглеждане на делото по същество, поради липса на основания за неговата нищожност. При второто разглеждане на делото отново предмет е била законосъобразността на РА № 2600089 от 9.03.2006 г., потвърден с решение № 389 от 18.4.2006 г. на директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДС със съответните лихви поради непризнат данъчен кредит по 76 бр. фактури, издадени от "Еверест Интернешънъл" ЕООД, за дейността на касатора като едноличен търговец за данъчни периоди на 1.04.2001 г. - 31.05.2003 г. Съдът е посочил, че се касае за претендирано право на данъчен кредит за данъчни периоди на 2001, 2002 и 2003 г., за което не били налице предпоставките за признаване тъй като били приложими нормите на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) за 2001 г. и по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за 2003 г. Било установено въз основа на събраните доказателства, че прекият доставчик не бил открит на адреса, не са представени всички необходими и относими доказателства, включително и процесните 76 броя фактури, нямало данни за предмета на доставките и за реалното им извършване. Изготвената по делото експертиза също не предоставяла данни относно счетоводното отразяване на същите. Поради което за получателя по доставките не възниквало право на данъчен кредит. Решението е правилно само като краен резултат. Съдът не си е проверил делото изцяло относно приложените писмени доказателства и е направил фактически констатации, които не отговарят на наличните доказателства. Не е вярно, че по делото липсват процесните фактури и за същите не е ясно с какъв вид доставка са. От стр. 155 по делото при първото разглеждане до стр. 236 са приложени фактурите под опис. Повечето от тях са читаеми, макар да има и доста неясни копия, които копия са със зелен печат от органите по приходите. От тях е видно, че явно се касае за доставка на стоки от "Еверест Интернешънъл" ЕООД. Следователно два са основните въпроси, които е следвало съда да постави - дали прекият доставчик може да бъде намерен на адреса и да бъде проверено неговото счетоводство, както по отношение на отразяване на процесните фактури по надлежния ред, така относно начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, както изисква отменения ЗДДС в чл. 64 и сл., с оглед неприложимостта на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) и и на второ място - дали е налице реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от с. з. Тези два въпроса не са били изяснени както се изисква от съда при второто разглеждане на делото. В тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на всички предпоставки, както в тежест на органа по приходите е било да представи доказателства относно компетентността на органа, издал процесния ревизионен акт, за която вече има произнасяне на ВАС. Не са представени и събрани доказателства по нито един от двата въпроса. Заключението на вещото лице не ползва касатора, тъй като същото е дало отговор на поставени въпроси само въз основа на проверка на данните по делото, без да посети счетоводството на доставчика, и да провери наличната документация. Поради което неговите данни относно начисляване, счетоводно отразяване не могат да бъдат ценени и предвид на липсата на всички необходими писмени доказателства. От друга страна освен представените фактури няма никакви други доказателства за действително извършване на доставките на стоки от дружеството на едноличния търговец. Липсват дори доказателства за извършеното плащане, тъй като във фактурите е записано, че плащането е ставало с платежно нареждане. Представените данъчно-ревизионни актове на прекия доставчик биха могли да бъдат ценени само, ако данните по тях бяха допълнени с други доказателства, които в случая изобщо няма, особено по отношение на плащанията на доставените стоки. След като по тези два основни въпроса не са били представени доказателства, то не може да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 64 от ЗДДС (отм.) и са налице основанията по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставките. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,