Решение № 3196 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/). Образувано е по касационна жалба на Евроинвест 02ЕООД, гр. Куклен, подадена чрез процесуалния му представител адв. Йовчев, срещу Решение 10817 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело 1543/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Евроинвест 02 ЕООД, против Решение 32-850-137 от 13.05.2024 г., издадено от Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция "Митници" и е осъден касаторът за разноски. В касационната жалба са наведени доводи за наличието на отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Изложените подробни оплаквания са насочени към обосноваността и съответствието с приложимия материален закон на изводите на първата съдебна инстанция за недоказаност на обосноваността на съмненията на митническия орган по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, относно липсата на доказателства за извършването на проверките във връзка с методите по чл. 74, § 2 от МКС и изключването им в тяхната последователност и досежно неправилното прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от МКС. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени оспореният индивидуален административен акт. Ответникът по касационната жалба Директорът на ТД Митница Бургас, след даване ход по същество, чрез процесуалния си представител юрк. Ташкова, депозира молба с характер и на писмени бележки, с която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на наведените в касационната жалба доводи, доказателствата по делото, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, разгледана по съществото е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на Решение 32-850-137 от 13.05.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което в резултат на извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008035253R9 от 14.05.2021 г., на основание методът, визиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определена нова такава в размер на 11 711,50 лева, в резултат на което е коригирана митническата декларация и са установени суми за досъбиране: мито 910,41 лева и ДДС 2 002,89 лева, или общо 2 913,30 лева за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: На 13.05.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008035253R9, с посочен вносител в ел.д. 3/15 и декларатор в клетка ел.д. 3/18 Евроинвест 02 ЕООД, пряк представител в ел.д. 3/19 Мирамар ООД, с която е декларирана за внос при режим на допускане за свободно обращение стока с описание в ел.д 6/8 употребяван пътнически автомобил катастрофира, марка: Mерцедес Бенц, модел: CLS550, тип: CLS550, първа рег.: 01/01/2012 г., цвят: 0, р.обем: 4 700; двигател: няма данни; шаси: WDDLJ9BB2CA043868. 3a стоката е посочено: в ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ Канада; в ел.д. 4/1 Условие на доставка - CFR - Бургас; в ел.д. 6/14 метод на определяне на стойността 1 (договорна стойност на внасяните стоки); цена на стоката и валута 2 018 CAD; митническа стойност 2 607,44 лева; идентификационен номер на контейнера HLBU2853347. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: Търговска фактура RA-E21040602/06.04.2021 г., издадена от 9423-1321 QUEBEC Inc., 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист, свидетелство за регистрация 43038215; морска товарителница HLCUMTR210321153. С писмо per. 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, вкл. и с данни за процесния внос. В тази връзка на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация. От предоставената износна декларация от канадската митническа администрация в електронен формат се установява, че декларираната стойност на автомобила от канадския износител е в размер на 9 064 CAD, което не съответства на декларираната от вносителя стойност. Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Последвало е изискване на доказателства в потвърждение на декларираната цена от страна на жалбоподателя, в резултат на което е постъпил отговор от Евроинвест 02 ЕООД, към което освен гореизброените документи е приложен и снимков материал на лекия автомобил. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 с per. 32- 519957/17.08.2023 г. дружеството жалбоподател е било уведомено за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение, вкл. и за причините и доказателствата въз основа са възникнали основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. В отговор Евроинвест 02 ЕООД е представило копие на фактура RA-E21040602/06.04.2021 г., издадена от 9423-1321 QUEBEC Inc., 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, но не и други доказателства в подкрепа на реално платената цена. С докладна записка с рег. 32-848787/10.05.2023 г., изготвена от гл.инспектор в МБ Свободна зона Бургас, до директора на ТД Митница Бургас, е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на посочената стока от МД с MRN 21BG001008035253R9 от 14.05.2021 г. В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение рег. 32-850-137 от 13.05.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което са възприети изложените по-горе констатации, в резултат на които е отхвърлена декларираната с МД с MRN 21BG001008035253R9 от 14.05.2021 г. митническа стойност и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 11 711,50 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация 14.05.2021 г. (чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 1 171,15 лева. На основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 12 882,65 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, § 1, б. а) и чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 2 576,53 лева. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 913,30 лева, от които мито в размер на 910,41 лева и ДДС в размер на 2 002,89 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 14.05.2021 г. до уведомяването на длъжника, и лихва забава, при неплащане в дадения за това срок. В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура RA-E21040602/06.04.2021 г., издадена от 9423-1321 QUEBEC Inc., 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. В допълнение е посочено още, че при покупко-продажба е необходимо да са налице две страни продавач и купувач, а от представената фактура не може да се установи волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи. Наред с това е посочено, че липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и как е платено. След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническите органи са обсъдени вторичните методи посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за периода 45 дни преди и 45 след процесния внос за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 9 064CAD (11 711,50 лева). При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), обективирано е в изискуемата писмен форма, надлежно мотивирано и в хода на административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод и за съответствието на акта на митническия орган с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност се обосноват от събраните доказателства; възприети са и мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от МКС; най-сетне е приел и че митническата облагаема стойност /МОС/ законосъобразно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС въз основа на представена обобщена информация за износ лекия автомобил - а именно декларираната стойност на лекия автомобил при износа. Като резултат е отхвърлена жалбата на Евроинвест 02 ЕООД. Доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение са за неправилност на преценката на съда относно: за справяне с доказателствената тежест за установяване изключване в тяхната последователност на методите по чл. 74, § 2 от МКС и относно правилното прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно и допустимо, но за неправилно, като постановено при наличието на поддържаните касационни пороци по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на два въпроса доказали ли са митническите органи изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база налични данни на територията на Съюза. В този порядък неоснователно е първото от възраженията на касатора. Правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 от него, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, правилно първостепенният съд е приел и че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). В тази връзка ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. а и б.б от МКС е изключен на база надлежна проверка в базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практиката на СЕС, при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесния автомобил белези, да бъдат установени данни за осъществен внос на идентични, съответно сходни стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. в и б.г от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС. Същественото в казуса е, че следва да бъдат споделени доводите на касатора, насочени против формираните от първостепенния съд изводи за правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането им практика на СЕС. Принципно правилно първостепенният съд е посочил, че според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Не е съобразено, че според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митническия орган, застъпено и в практиката на СЕС, касаторът е изпълнил задължението си да изложи в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). Така митническият орган излага съображения, че въз основа на прилагане на метода на последната възможност (чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, бел. моя), митническата стойност ще бъде определена на база наличните данни на територията на Съюза /представляващи електронната информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада/, и като краен резултат за разглеждания употребяван автомобил МОС е определена в размера на посочената продажна стойност в износната декларация. Или по начина по-който е определена коментираната МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не методът по чл. 74, § 3 от МКС, а основният такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Следва да се споделят доводите на касатора, че следва да бъде отхвърлена тезата че посочената в износната декларация стойност е именно договорната стойност за целите на вноса на процесния автомобил, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество било то други подкрепящи декларирането доказателства, било то официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл още например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др., а и редица решения по идентични на процесния казуси). Не може да се приеме и че в случая е изпълнено разрешението, дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, а именно че посочените в експортната декларация продажна стойност, всъщност би могла да бъде приравнена на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22), и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, както бе разяснено по-горе бел.моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс. Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираната стока, логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. а до ж от Регламента за изпълнение. Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което следва да се споделят изводите на първостепенния съд, че административният орган е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав не споделя изводите на състава на Административен съд Пловдив, че митническият орган правилно е приложил методът по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Като е достигнал като краен резултат до различен правен извод, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което е необосновано и несъответно на материалноправните норми, поради което и същото подлежи на отмяна при наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Доколкото спорът е разрешен от фактическа и правна страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационната инстанция следва да разреши спора по същество, като постанови отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Разноски по делото не се присъждат, доколкото не са поискани от касатора при съобразяване и изходът на правния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд в състав на осмо отделение