Решение № 9105 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4046/2016 г.

Решение № 9105 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4046/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Общински приходи " към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, чрез процесуален представител, против решение по адм. д. № 9221/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменен АУЗ № 17МДТ-2600-50/3.04.2015 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоначално имотът, придобит чрез апортна вноска, е деклариран на 17.09.2009 г. като нежилищен, но е отдаден под наем като жилищен на 1.09.2009 г. Макар да е налице законова възможност за корекция на обстоятелствата в декларацията, в случая това не е спазено. За да постанови решението, съдът се е позовал на втора декларация за имота от 30.06.2010 г., в която имотът е деклариран като жилищен, но след 2-месечния срок и без да е доказана промяната. По делото няма спор за предоставяне на услугите, а само относно размера на ТБО. Промени в подадената декларация се извършват с нова декларация, но подадената след изтичане на срока по чл. 104, ал. 1 от ДОПК не пораждат правни последици. Доказателствената тежест е на търговското дружество, което иска да черпи благоприятни за себе си правни последици. Имотът е отдаден под наем с договор от 18.11.2013 г. на "П. П. Д. Б." ООД за жилищни нужди, каквито то не може да има, защото законът има предвид жилищни нужди на физически лица. Освен това договорът за наем е неизвестно за органите по приходи обстоятелство, когато е издаден административният акт. Видът на имота - вилна сграда, не определя автоматично принадлежността му към жилищните имоти. Жалбоподателят посочва, че съдебната експертиза е установила статута на имота по административни документи като жилищен, но не е анализирала начина на ползването на сградата през процесния период от време. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответната страна "П. м. к." ЕООД, гр. С. оспорва касационната жалба. Правилно съдът е приел, че съвкупният анализ на представените по делото писмени доказателства и констатациите на вещото лице сочат, че имотът е жилищен и се ползва за жилищни нужди. Претендира съдебни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С решение № 654 от 5.02.2016 г. по адм. д. № 9221/2015 г. по описа на АССГ е отменен АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 17МДТ-2600-50/3.04.2015 г., издаден от главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси", район Витоша към дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" на Столична община, потвърден с решение от 13.07.2015 г. на директора на дирекция "Общински приходи" на Столична община и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

Административното производство е започнало по подадено заявление за отписване на задължения по давност от "П. м. к." ЕООД за недвижим имот, находящ се в гр. С., р-н Витоша, кв. С., м. Суха река, състоящ се от земя, вилна сграда с РЗП - 352 кв. м, барбекю с РЗП - 28.88 кв. м, сауна с РЗП - 25.08 кв. м, басейн с обем -71 куб. м, гараж с РЗП - 24 кв. м и кладенец с обща отчетна стойност 1 016 200.00 лв., придобит с апортна вноска в учредителен акт от 6.04.2009 г.

Във връзка с подаденото заявление органът по приходите е издал АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 17МДТ -2600-50/3.04.2015 г., с който се установяват задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за периода 2010 г. - 2014 г. за описания имот в размер на 55 021.09 лв., главница и дължима лихва към 3.04.2015 г. Пред първоинстанционния съд актът е оспорен в частта, в която са установени задължения за ТБО за 2010 - 2014 г. В частта, с която са определени задължения на "П. м. к." ЕООД за данък недвижими имоти за периода 2010 - 2014 г. за процесния имот, административният акт е влязъл в сила.

Размерът на задължението за ТБО е определен на 42 979, 12 лв. главница и лихви по подадена от дружеството декларация по чл. 17 от ЗМДТ № 1709726/17.06.2009 г., в която имотът е деклариран като нежилищен. На 30.06.2010 г. "П. м. к." ЕООД подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която имотът, представляващ земя и сгради, е деклариран като жилищен, включващ жилище, барбекю, сауна, басейн, гараж и кладенец.

За да отмени оспорения АУЗ, първоинстанционният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в съответната форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 5 и чл. 6 от ДОПК за изясняване на факти и обстоятелства, които са от значение за установяване на задължението. Развива съображения, че при наличие на възражение от "П. м. к." ЕООД, че недвижимият имот е жилищен, органът по приходите е следвало да събере доказателства за изясняване на случая. Позовава се на неоспорена от страните експертиза, която заключава, че имотът е жилищна сграда по смисъла на § 5, т. 29 и т. 30 от ЗУТ, защото се ползва за постоянно целогодишно обитаване, състои се от едно самостоятелно жилище, заемащо повече от 60 % от разгърнатата застроена площ 352 кв. м. Съдът посочва, че за определяне на задължението за ТБО е относима не декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 2009 г., а декларацията от 30.06.2010 г. по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, в която имотът е деклариран като жилищен заради представени договори за наем, сключени между дружеството собственик и трети лица за ползване за жилищни нужди. Въз основа на така приетите факти, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че се касае за жилищен имот, а ТБО се дължи за компонентите поддържане чистотата на територията за обществено ползване и обезвреждане в депа или други съоръжения, но следва да се определи отново от органа по приходи по решенията на СОС за съответните години за жилищни имоти на предприятия. С отмяната на АУЗ е постановил връщане на преписката на органа по приходите за ново установяване на задължението на "П. м. к." ЕООД за ТБО за целия период от 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г.

Върховният административен съд, VII отделение, направи следните правни изводи:

1. Решението частично е недопустимо.

При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че са налице основанията по чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на обжалваното решение в частта, с която е отменен административния акт изцяло, включително относно ДНИ в размер на 12 041,97 лв. главница и лихви за периода 2010 - 2014 г. Видно от петитума на жалбата жалбоподателят е оспорил АУЗ само в частта за ТБО за същия период от време. Това обстоятелство изрично е посочено и в мотивите на решението, но въпреки това с диспозитива на съдебния акт е отменен целият административен акт. В необжалваната част обаче АУЗ е влязъл в сила и отмяната му относно ДНИ е недопустима. Затова в тази част решението следва да бъде обезсилено.

1. В останалата част решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Спорът по делото се свежда до това дали имотът е жилищен, както е приел първоинстанционният съд, или нежилищен, както е приел административният орган, което е от значение за приложимата основа за определяне на ТБО за периода по чл. 27, ал. 1 от Наредбата за определяне на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, отнасяща се за жилищни имоти на предприятия или по чл. 26, ал. 1 (доп. - Решение № 26 по Протокол № 56 от 28.01.2010 г. изм. - Решение № 701 по Протокол № 79 от 16.12.2010 г.), отнасяща се до нежилищни имоти на предприятия.

Между страните е спорно дали подадената декларация на 30.06.2010 г. представлява деклариране на ново обстоятелство по смисъла на чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ и има ли правни последици от тази декларация.

Настоящият съдебен състав споделя правния извод на съда, че с декларацията от 30.06.2010 г. е налице деклариране на имота като жилищен, което е следвало да се вземе предвид от административния орган. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на чл. 104, ал. 1 от ДОПК с твърдение, че са допустими промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства само в срока за подаване на първоначалната декларация. Законодателят урежда хипотеза за промяна в декларираните обстоятелства от значение за определяне на данък недвижими имоти, а следователно и на ТБО, в чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ в 2-месечния срок по ал. 1. Лицето, което декларира обстоятелството, носи наказателна отговорност за деклариране на неверни данни. Дали данните са неверни или верни подлежи на проверка от съответния административен орган. Съгласно чл. 28 от Наредбата, когато се установи, че декларираните по този раздел обстоятелства не отговарят на действителните, таксата се определя съобразно последните, отразени в констативен протокол, съставен от упълномощени от кмета на Столична община лица. Следователно органът по приходи разполага с механизъм за проверка на декларираните данни за ползване на имота вече като жилищен, което в случая не е направено.

Необосновано и материално незаконосъобразно обаче съдът приема, че за целия период от време ТБО следва да бъде определена на база данъчна оценка за жилищен имот на предприятие, тъй като бил ползван за жилищни нужди.

В ЗМДТ и въобще в действащото право няма легални определения на понятията "жилищни" и "нежилищни имоти". С § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ е дадено определение на "жилище" като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Основните характеристики на жилището са посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗУТ.

В § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ има определение на понятието "жилищна сграда" като сграда предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ се заема от жилища. Следователно, от значение е предназначението на сградата и самостоятелните обекти в нея, което е част от основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Трайното предназначение и начинът на трайно ползване на недвижими имоти са документирани в кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на чл. 2 от Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Основните типове и конкретните видове предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях са определени с Класификатор към Таблица 3 от Наредба № 3. Под код 130 е посочена "вилна сграда - еднофамилна", каквато е сградата в УПИ ХIХ-383, р-н Витоша, м. "Суха река". Това е установено от строителните книжа и от допуснатата и ценена съдебна експертиза. Следователно по предназначение имотът не е жилищна сграда и жилище.

При това положение и след като имотът по предназначение не е жилище (обратно на първоинстанционния съд, който приема, че имотът по предназначение е жилищен), релевантно за оценяване и определяне на ТБО е начинът на фактическото ползване на имота. Приложени са наемни договори от 1.09.2009 г. с физическо лице, гражданин на Румъния, от 6.08.2010 г. с физическо лице, гражданин на Гърция, по които договори имотът е предоставян под наем като жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди.

Приложен е обаче и наемен договор от 18 ноември 2013 г. с "П. П. Д. Б." АД, по силата на който имотът е даден под наем за задоволяване на "жилищни нужди" на юридическо лице.

Съдът при съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е изложил правни съображения относно всеки от договорите, като по този начин не е направил разлика между договорите с физически лица, целящи задоволяване на жилищни нужди и договорът с юридическо лице, което като предприятие няма и не може да има жилищни нужди. Не е изложил мотиви за отделните данъчни периоди от време, които се оформят в резултат на подадената коригираща декларация на 30.06.2010 г. за промяната в обстоятелствата относно начина на ползване на имота като жилищен, считано от 1.07.2010 г. Нито е обсъдил договора с юридическо лице от 18.11.2013 г., с което задълженото лице в своя вреда е опровергало декларираните преди това обстоятелства за ползване на имота като жилищен, факт от значение за размера на ТБО, дължима за нежилищен имот за периода от 1.12.2013 г. до 31.12.2014 г. Допуснатото нарушение е съществено и се отразява на правилността на решението.

1. Решението е неправилно и в частта, в която преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне, което налага неговата отмяна.

При съществено нарушение на съдопроизводствените на чл. 160, ал. 1 от ДОПК вместо да се произнесе по същество, съдът е изпратил преписката на органа по приходи, посочвайки в мотивите наличието на хипотеза на чл. 160, ал. 3 от ДОПК. Естеството на акта не е такова, че съдът да не може да се произнесе по основанието и размера на публично задължение за такса битови отпадъци. В преписката няма данъчна оценка на имота за периода от 1.07.2010 г. до 1.12.2013 г., но съдът има правомощията по чл. 170, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК да съдейства на страните чрез даване на указания, включително чрез служебно назначаване на съдебен експерт по чл. 170, ал. 2 от АПК.

Като не е проявил процесуална активност, съдът е допуснал съществено нарушение на процесулните правила, което има за правна последица непопълване на делото с необходимите доказателства, релевантни за произнасяне по съществото на спора.

Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат отмяна на решението в отменителната част и връщане на делото за ново разглеждане на спора при съобразяване с дадените указания по прилагане на материалния закон.

По претенциите за разноски ще се произнесе съдът при новото разглеждане на спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение