Решение № 1046 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2010 г.

Решение № 1046 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митница Югозападна моли да бъде отменено решение № 2175/30.06.2010 г. по адм. д. № 2588/2010 г. на АССГ, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № С-36/16.11.2009 г. на началника на Митница-Кюстендил, с правоприемник Митница Югозападна, потвърдено с решение № 73/15.02.2010 г. на директора на Агенция Митници-ЦМУ като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалба си. Моли обжалваното постановление на началник Митница-Кюстендил да бъде оставено в сила. Ответниците по касационната жалба Маринко и Георги Веселинови, Кирил Владимиров и Валентина Везирска по съображения в писмен отговор молят решението като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересуваната страна НАП-ЦУ, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени постановлението на началника на Митница-Кюстендил административният съд е приел, че на 21.07.2005 г. Еленка Веселинова - инвалид е внесла лек автомобил, за който е ползвала преференция - безмитен внос на основание чл. 4 ПМС № 2/93 г. във връзка с чл. 720, ал. 1, т. 1 и чл. 721 ППЗМ. На 1.12.2005 г. вносителката е починала и оставила за наследници ответниците по касационната жалба. По чл. 753, ал. 2 ППЗМ са изброени случаите, в които отпада митническото облекчение и възниква задължение за заплащане на вносно мито, които са свързани с активно изразена воля на вносителя да се разпореди с внесеният автомобил, какъвто случаят на наследяване не е. При наследяването няма разпоредителна сделка. Съдът е приел, че текстът не може да се тълкува разширително и няма материалноправно основание за издаване на постановлението за заплащане на вносно мито от наследниците. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото и не е спорна между страните. Съдът е направил законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора, че поради липса на основания за освобождаване от митни сборове на наследниците, за тях възниква вносно митническо задължение по чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ. Случаите на отпадане на преференциалният режим и възникване на митническо задължение при освободен от митни сборове внос са изброени в чл. 753, ал. 2 ППЗМ, и след като прехвърлянето на автомобила по наследяване не е сред тях, изводът на съда, че няма основание за издаване на процесното постановление е законосъобразен. Митнически режим не може да се променя, поради факти извън ЗМ и ППЗМ. При липсата на изрична разпоредба за случай на смърт на титуляра на митническия режим, не може да се подържа, че със смъртта на титуляра има основание за събиране на митни сборове от невносители - наследниците. Неоснователен е и доводът, че е налице наемане на автомобила по смисъла на чл. 753, ал. 2 ППЗМ. Придобиването на автомобила по наследство не представлява наемане на същия. В чл. 753 ППЗМ са уредени изрично и изчерпателно хипотезите, в които възниква вносно митническо задължение и наследяване, поради смърт на инвалида, не е сред тях. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение