Решение № 17251 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12608/2011 г.

Решение № 17251 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12608/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР срещу решение № 3853 от 03.08.2011 г., постановено по адм. дело № 4020/2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Араик Бурнучян, не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за основателна. С атакуваното решение АССГ е отменил заповед рег. № ЗДМ-1018/27.09.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ, във връзка с чл. 2, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-13 за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци, е постановено принудително настаняване на чужденeца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането му от Република България. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, но в в нарушение на материалното право и в несъответствие с целта на закона. От фактическа страна решаващият съд е установил, че със заповед № ЗДМ-1017/27.09.2007 г. на директора на Дирекция "миграция" на Араик Бурнучян (ARAYIK BURNUCHYAN), гражданин на Армения, са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 39а, т. 2 и т. 4 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане за срок от 10 години", поради това, не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок; не може да докаже основание за пребиваване в България; за периода 14.09.2000 г. - 26.03.2002 г. е бил социално подпомаган от държавата, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в Република България. С оглед наложените му ПАМ, до осигуряване на транспортната връзка до страната по произход, директорът на Дирекция "Миграция" е преценил, че съществува реална опасност чужденецът да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на ПАМ, поради което и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ е издал процесната заповед рег. № ЗДМ-1018/27.09.2007 г. за настаняване на чужденеца в СДВНЧ. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в Република България) чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Наведен е извод за липса на посоченото в обжалваната заповед основание по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ - опасност от укриване на лицето. Решението е неправилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 " е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 на чл. 15 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая обаче се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, т. е. наличието на условията за "първоначално" задържане, а не продължителността на задържането и възникването на нови обстоятелства, последващи настаняването, като липсата на възможност за извеждане на чужденеца от страната или отпадането на предпоставките по § 1 от същата общностна норма, визиращи опасност от укриване или избягване или възпрепятстване подготовката на връщането или процеса по извеждането. По силата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. С оглед обезпечителния характер на процесната мярка и предвид разпоредбите на директивата, гарантиращи минимален стандарт на защита на засегнатия чужденец, административният орган във всеки един момент има правомощие било служебно, било по искане на засегнатото лице да преразгледа мярката, която сам е постановил или която е постановена от съда в производство по чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ. Административният орган като правоприлагащ орган е длъжен да следи към всеки един момент дали съществуват предпоставките за прилагането й и ако прецени, че са налице основания за отпадане на наложената мярка, да прекрати действието й и да освободи незабавно засегнатото лице. Валидна е и обратната хипотеза - във всеки един момент, в който възникне обективна опасност лицето да се укрие, органът може отново да постанови обезпечителна мярка. Независимо от налагането с процесната заповед на мярката "принудително настаняване в СДВНЧ", при всички случаи и във всеки един момент при констатирана липса на основание и цел за налагането й компетентността на административния орган да я преразгледа и да я прекрати или замени с по-лека съществува. Произнасяйки се по законосъобразността на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, решаващият съд я е отменил по съображения, че лицето има трайно установен адрес в град Шумен и не е налице опасност да се укрие. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК (респ. чл. 236, ал. 2 ГПК) обаче, АССГ не е обсъдил всички доказателства и релевираните от касационния жалбоподател доводи относно обявяването на чужденеца за общодържавно издирване за продължителен период, след уведомяването му за влязлото в сила решение № 2845/2002 г. по адм. д. № 575/2002 г. на петчленен състав на ВАС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец (л. 25 и сл.). Именно с оглед установяване поведението на адресата, административният орган е следвало да представи доказателства относно обявяването, провеждането и резултата от издирването на Бурнучян за продължителен период и доброволното му предаване на 14.12.2010 г. (протокол на л. 33). Не са обсъдени и доказателствата, ангажирани от жалбоподателя относно наличието на постоянен адрес, откога е регистриран там и бил ли е издирван от органите на МВР. Като е игнорирал част от доказателствения материал и не е дал указания по реда на чл. 171, ал. 4 АПК за изясняване на релевантни за спора факти, АССГ е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка и необоснованост на съдебния акт. При липсата на установявания по посочените факти, делото не може да бъде решено по същество от настоящата инстанция, а следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, при което да бъдат събрани описаните по-горе доказателства, да се обсъдят всички правнозначими факти за преценка законосъобразността на акта на изложеното в него фактическо и правно основание, включително възможността за постигане целите на превенцията с налагане на по-лека мярка. По изложените съображения съдът намира, че са налице релевираните в жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на оспорения съдебен акт. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение