Решение № 43 от 11.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1665/2015 г.

Решение № 43 от 11.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1665/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители М. В. Н. и Н. С. Н. срещу решение № 303/14.10.2015 г. по внохд № 685/15 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно изяснена фактическа обстановка, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. По същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание повереникът на частните обвинители поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Частният обвинител М. Н. акцентира върху явната несправедливост на наказанието, като счита, че то е занижено по размер и не е адекватно на тежкия съставомерен резултат от деянието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и защитата на подсъдимия С. И. развиват съображения, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С присъда № 12/29.05.2015 г. по нохд № 230/15 г. Софийският окръжен съд признал подсъдимия С. С. И. за виновен в това, че на 09.07.2014 г., при управление на МПС в нарушение на правилата за движение по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДП и чл. 25, ал. 2 от ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на В. Н., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. В и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. На осн. чл. 343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДП и я потвърдил в останала й част. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е подкрепено със съображения, че въззивният съд не е обсъдил изтъкнатите пред него твърдения за "непълноти и несъответствия при огледа на местопроизшествието и съдебно-автотехническите експертизи" и за наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, установен с "алкотест дрегер", но не и чрез химическо изследване. Според частните обвинители фактическата обстановка е неправилно изяснена, съдът е следвало да установи пияното състояние на подсъдимия чрез съответната експертиза, което би довело и до по-тежка правна квалификация на деянието. Възраженията на касаторите са лишени от фактическо основание. Софийският апелативен съд е извършил проверка на атакуваната пред него присъда и е дал подробен отговор на всички възражения на страните. Наведените в касационната жалба оплаквания не държат сметка за процесуалния ред, по който е протекло първоинстанционното производство и последиците от проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият И. изцяло е признал фактите, отразени в обвинителния акт, които съдът е намерил за подкрепени от събраните на досъдебното производство доказателства. Въззивната инстанция е извършила дължимата проверка за процесуалната законосъобразност на проведената диференцирана процедура, като въз основа на собствен доказателствен анализ и на плоскостта на наведените възражения от частните обвинители е формирала и обосновала убедително извода си за доказателствена обезпеченост на фактите, възведени от обвинението, в частност тези по механизма на автопроизшествието. При това положение, страните в процеса /в т. ч. частните обвинители/ не могат да оспорват фактическите положения, отразени в обвинителния акт и признати от подсъдимия, а решаващите съдилища не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с тези факти /ТР № 1/2009 г. ОСНК/. В принципен план САС не може да бъде упрекнат, че не е събирал доказателства за установяване наличие на алкохол в кръвта на дееца, щом такъв факт не е отразен в обстоятелствената част на обвинителния акт. Възражението е несъстоятелно и защото прегледът на материалите по делото сочи, че въпросът за алкохолното повлияване на водача на превозното средство е изследван на досъдебното производство. На подс. И. е била взета кръвна проба, която е била подложена на химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта му, но резултатът е отрицателен /л. 103/. Липсват основания за отмяна на атакуваното решение. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Доколкото в жалбата са отразени някакви доводи в подкрепа на оплакването, те са пряко свързани с тезата на повереника за неустановеност на фактическата обстановка, в частност за наличието на пияно състояние на подсъдимия, обосноваващо по-тежка правна квалификация, на които касационният състав даде отговор по-горе в изложението. Съществени съображения в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не се съдържат и в изразената позиция по същество от частния обвинител М. Н.. Съдът разбира и съчувства на мъката на родителите от трагичната загуба на сина им, но е длъжен да приложи точно закона. Затова несъгласието на касаторите със съдържанието и смисъла на процесуалните и материално правни норми не е основание за ревизия на атакуваното решение. Софийският апелативен съд е изложил изключително подробни съображения защо намира, че наказанието лишаване от свобода е правилно индивидуализирано, че съответства на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и на значителното съпричиняване от страна на пострадалия и че по размер и начин на изтърпяване е напълно адекватно на целите по чл. 36 от НК. Върховният касационен съд напълно споделя аргументите на контролираната инстанция и няма какво повече да добави. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение