Решение № 5830 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15517/2011 г.

Решение № 5830 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15517/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Стар Фиш" ЕООД гр. Сливен, подадена чрез управителя Ничев, срещу решение № 102 от 24.10.2011 г. постановено по адм. д. № 201/2011 г. на Административен съд Сливен с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Кметът на Община Сливен в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена жалбата на "Стар Фиш" ЕООД срещу заповед № РД-15-638/28.06.2011 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 16 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска и занаятчийска дейност на територията на Община Сливен (приложена по делото) във връзка с чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка със заповед № РД-15-602/21.06.2011 г., е отнето разрешението за поставяне на маси и столове на открито пред обект - павилион "Градински мост" в гр. Сливен поради това, че ще се извършва реконструкция на кръгово движение. Решението е правилно. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила и наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Направени са обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основано е на доказателствата и е в съответствие с материалния закон. В чл. 12 и сл. от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община Сливен е регламентиран редът за разрешаване извършването на търговска дейност на открито, като в чл. 12, ал. 2 е посочено, че кметът на Общината издава разрешение за осъществяване на търговска и занаятчийска дейност на открито. Процесното удостоверение № 17/10.2.2011 г. за разрешаване извършването на търговска дейност от дружеството - жалбоподател е издадено на последното на основание чл. 12 от Наредбата. В чл. 16 от тази Наредба от посочени основанията за отнемане на разрешението при наличие на някое от тях, сред които е - когато обществени нужди налагат това. В процесната заповед е наредено отнемането на удостоверението с разрешението за извършване на търговска дейност на открито от жалбоподателя с посочено в него място и площ на общинския терен, върху който да бъдат разположени определен брой маси и места. Посочено е правното основание за отнемането - чл. 16 от Наредбата и фактическото основание - реконструкция и изграждане на кръгово движение на два булеварда, което обосновава обществена нужда, налагаща отнемането на разрешението за ползване на мястото, засягано от благоустройственото мероприятие - обстоятелство, което не се оспорва от страните и е известно на съда. Затова и преценката на съда за законосъобразност на оспорената заповед на кмета на Община Сливен е правилна. Основното възражение на жалбоподателя в хода на целия процес е свързан с наличието на преюдициалност между процесната заповед и заповед № РД-15- 602/21.6.2011 г. Последната е с предмет премахване на преместваем търговски обект - павилион, поставен без правно основание върху общински терен, по реда на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, докато процесната заповед касае отнемане на удостоверения за разрешение за извършване на Търговска дейност на открито. За отнемане на удостоверението съгласно изискването на Наредбата следва да е налице едно от изброените в чл. 16 условия а в случая такова е налице - обществена нужда свързана с реконструкция на пътната мрежа. затова правилно съдът е приел, че спорът относно законосъобразността на Заповед РД-15-602 от 21.06.2011 г. не е преюдициален спрямо процесната заповед, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването й, материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,