Решение № 14593 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2020 г.

ВАСV отделение25.11.2020 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/2.04.2020 г., постановено по адм. д. № 43/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 да заплати на "Мери-Ан" ООД, гр. Кърджали, бул. "Сан Стефано", бл. "Рила"-2, Сладкарски цех, съд. адрес: гр. Кърджали, ул. "Опълченска" № 3, адв. В. Милушева сумата 250 (двеста и петдесет)) лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14593 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") срещу решение № 85/2.04.2020 г., постановено по адм. д. № 43/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали (АС-Кърджали). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена жалбата. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Мери-Ан" ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба–становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 85/2.04.2020 г., постановено по адм. д. № 43/2020 г. по описа на АС – Кърджали е отменено писмо c изх. № 02-090-2600/7177#3/25.10.2019 r., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която на "Мери-Ан" ООД е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 3 664, 24 лв., както и ДДС в размер на 732, 84 лв., по заявка за плащане № 08/09.1.5058/11103/06.06.2019 г., върната е преписка на административния орган за ново произнасяне в определен срок и съобразно указания по тълкуване и прилагане на закона, като са присъдени и разноски. Административният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на установената от закона форма – липса на конкретни фактически основания и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по надлежно упражнено оспорване срещу подлежащ на обжалване административен акт. Подробно и задълбочено решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е приел за установено, че "Мера-Ан" ООД на 27.09.2018 г. е одобрено, за срок от три години, за изпълнител по схема "Училищен плод" срещу задължението да извършва по 46 доставки на конкретни учебни заведения за учебната 2018/2019 г. За извършените през месец май 2018 г. доставки дружеството е подало заявка за плащане с приложени към него документи, но не е получило пълната поискана стойност, поради което е отправило запитване до ДФЗ. С оспореното пред АС-Кърджали писмо "Мери-АН" ООД е уведомено, че стойността на изплатената финансова помощ за м. май 2019 г. е намалена със сумата 3 664, 24 лв. и ДДС в размер на 732, 84 лв., поради неизпълнение на условието по чл. 9, ал. 1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата) като в таблична форма са изброени 15 учебни заведения, по отношение на които е отбелязано, че са извършени по 15 доставки от ЗП, при общ брой на извършените и одобрени доставки - 46. В становището пред първата инстанция процесуалният представител на ДФ"Земеделие" уточнява, че дружеството е извършило всички заявени 46 доставки, но само 15 от тях са на плодове и зеленчуци, произведени от земеделски производители вместо минимално изискуемите 16. Обосновано решаващият съд е приел, че това разяснение е направено за първи път в съдебната фаза на производството, а в оспореният административен акт не съдържа яснота относно тези факти, защото от таблицата не е видно кое от изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата не е спазено със съответното позоваване на доказателства. Прието е за доказано извършването на 46 доставки, за които е одобрен за изпълнител "Мери-АН" ООД. В административното производство са събрани доказателства, приложени към заявлението за плащане относно произхода на доставените стоки, но липсва обяснителна записка или друг документ, изходящ от администрацията на ДФ "Земеделие", който да съдържа анализ относно вида на продуктите и кои от тях са произведени от регистрирани земеделски производители. По заявлението за плащане е извършено частично плащане, което не е придружено с друг изричен административен акт, а в отмененото от АС-Кърджали писмо също липсват описание на фактическата обстановка, въз основа на която е прието, че е приложен чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Таблицата е схематична и очевидно е останала неясна за участника в административното производство, а и за всеки друг би била неясна без разясненията, направени чак в съдебното производство, доколкото не кореспондира пряко с приложената правна норма. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата (приложимата редакция, ДВ, бр. 18 от 2019 г.) по Схема "Училищен плод" се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение № 1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от които най-малко 1/3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Според поддържаното пред първата инстанция и в касационната жалба фактическо твърдение на ДФ "Земеделие", дружеството е извършило 46 доставки като само 15 от тях са на продукти, произведени от ЗП (земеделски производители) вместо минимално изискуемите 16. В цитираната правна норма не се съдържа числото 16, което се приема от ДФ "Земеделие" като минимален брой доставки при одобрени 46 броя доставки. Нормативното изискване е най-малко 1/3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от регистрирани земеделски стопани. Дори и да игнорираме обстоятелството, че използваната в таблицата абревиатура ЗП се разчита като земеделски производител, а не земеделски стопанин, не е възможно да се пренебрегне математическото правило за закръгляне към цели числа, според което 1/3 от 46 е 15, ЗЗ и при определяне на брой доставки се приравнява на 15, а не на 16. Тези допълнителни съображения са в подкрепа на извода на АС-Кърджали, че в писмото не се съдържат ясни мотиви относно фактическите основания за издаването му не само, защото липсва конкретизация относно спазването или не на списъка по приложение № 1а от Наредбата, но и няма нарушение на другото от изискванията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Допълнително АС-Кърджали е констатирал нарушение на чл. 26 от АПК и съответстващото му правило на чл. 18 от Наредбата като на "Мери-АН" ООД не е предоставена възможност да направи възражение, респективно да отстрани констатирани нередности в заявлението му за плащане преди да бъде издаден административния акт, съдържащ частичен отказ. Допуснатото нарушение правилно е преценено като съществено, защото и в административния акт липсва ясно описание на "нарушението", което е послужило за фактическо основание за частичен отказ за плащане по заявката за м. май 2019 г. За първи път в съдебното производство е уточнено разбирането по този въпрос на администрацията, респективно след упражняване правото на жалба. Аргументите по същество в първоначалната жалба на "Мери-Ан" ООД са именно в посока, че не разбира защо не е получил пълния размер на заявената от него сума, обосноваване правото на жалба срещу писмото, което не е обозначено изрично като обжалваем административен акт и абсолютно неразбиране в какво се изразява нарушението с твърдения за спазване на всички изисквания на Наредбата. При така осъществени процесуални действия първоинстанционният съд правилно е преценил, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, защото административният акт е издаден без да е взето предвид възражението на лицето, одобрено за финансиране и неговите обяснения по повод доставките, за да се изясни техния вид и обем доколко съответства на изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е трябвало да разпорежда връщане на делото за ново произнасяне. Тази част от диспозитива на съдебното решение е постановена при упражняване на правомощията по чл. 173, ал. 2 от АПК с оглед естественото на акта, а повторното произнасяне на административният орган е задължително, защото той е сезиран с искане на заинтересовано лице, на което след отмяна на оспореното писмо от 25.10.2019 г. не е налице произнасяне от компетентен орган. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция "Мери-Ан" ООД е направило разноски в размер на 250 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат възстановени от бюджета на ДФ "Земеделие". Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, защото договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора като дори е определено под предвидения за този вид дела минимум. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1