Решение № 11701 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2010 г.

Решение № 11701 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калоян Пламенов Янков от гр. София против Решение от 14.12.2009 г., постановено по адм. дело № 4830/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 20606/25.06.2009 г. на Началника на 06 РУ на СДВР, с която му е отнето издаденото разрешение обр. 3, серия "С" № 0333420 за носене на пистолет "Макаров" - 9 мм № IN 381365. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началникът на 06 РУ на СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Калоян Пламенов Янков от гр. София срещу Заповед № 20606/25.06.2009 г. на Началника на 06 РУ на СДВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, отменен (ЗКВВООБ отм.) му е отнето издаденото разрешение обр. 3, серия "С" № 0333420 за носене на пистолет "Макаров" - 9 мм № IN 381365. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на административния акт е налице издадено постановление на прокурор от СГП за отделяне на материалите и образуване на отделно досъдебно производство за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 2 НК срещу Янков и фактическият състав на чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ е осъществен. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. От ангажираните в хода на съдебно-административното производство доказателства е установено, че срещу касатора е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 2 НК, което е от общ характер. При тези фактически обстоятелства решаващият съд правилно е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Съгласно предписанието на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ отм. разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12. Приложената разпоредба препраща към чл. 12 от ЗКВВООБ отм. по отношение на обстоятелствата, при проявлението на които възниква основание за издаването на административен акт. Следователно - за да се приложи чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ отм. по отношение на лицето следва да се налице предпоставките по чл. 12 - една от чиито хипотези е, същото да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. В случая, изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за произнасянето на компетентния орган с прекратяващ съществуващото субективно право административен акт. При данните по преписката административният орган обосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който се отнема издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Изложените от касационния жалбоподател доводи, че едва с придобиване качеството на обвиняем следва да се приеме, че срещу лицето е започнало наказателно преследване, са неоснователни. ЗКВВООБ отм. въвежда като правоизключващ възможността за упражняване на права, свързани с огнестрелните оръжия и боеприпасите не фактът на извършено престъпно деяние, а фактът на започнало наказателно преследване срещу титуляр на разрешения за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. Наличието именно на такъв факт съставлява абсолютно основание за отнемане на издадено разрешение, при което и административният орган няма право на преценка, а действа в условията на обвързана компетентност. В случая, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, момента на образуване на досъдебно производство срещу жалбоподателя е датата на постановяване на постановлението на прокурор от СГП за отделяне на материалите и образуване на отделно досъдебно производство за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 2 НК, а именно - 11.06.2009 г., което е задължително за прокурора от СРП, а не постановлението на прокурор от СРП, с което са изпълнени дадените от СГП указания. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,