Решение № 4794 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5542/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител срещу решение 45 от 07.04.2023 г., постановено по административно дело 8/2023 г. от Административен съд /АС/ - Търговище, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на помощ за кампания 2020 г. с изх. 01-2600/6993 от 05.12.2022 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба АГРАМАТЕР ЕООД, [ЕИК] не излага становище по същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидените от закона изисквания за неговата форма отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. От съдържанието на акта се установява, че в същия не са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, при което обоснован и законосъобразен е изводът на АС - Търговище, че актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съгласно цитираната разпоредба административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Последното от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта, при което проверката на акта за наличие или липса на друго отменително основание е безпредметно, още повече, че така допуснатото нарушение, както правилно сочи административния съд освен, че е довело до нарушаване правото на защита на земеделския производител в административното производство, препятства и възможността за извършване на проверка за това дали актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Правилно АС - Търговище намира, че от изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо изх. 01-2600/6993 от 05.12.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2020 г. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях е приел органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи за причината за направените намаления по исканата от заявителя АГРАМАТЕР ЕООД сума по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В случая такъв документ не е налице, а посоченото в УП, а именно че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, както и това за мотивираност на административния акт. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Търговище, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. Следва да се отбележи, че в случая се касае за установено от първоинстанционния съд нарушение на формата на административния акт. Същото води до липса на необходимост от извършването на проверка за това дали същият е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и в тази връзка искането за спиране на производството до приключване на НОХД 113/2023 г. по описа на Окръжен съд Търговище, е неоснователно, като последното не се счита за преюдициално спрямо настоящото такова. При служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция установи, че първоинстанционният съд след като е отменил оспореният административен акт, не е упражнил правомощието си да изпрати преписка на административния орган с указания за прекратяване на обявената конкурсна процедура поради установени нарушения при нейното откриване. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В противен случай процедурата би останала недовършена. Това допуснато от административния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. В този смисъл преписката следва да се върне на административният орган от настоящия съд. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за липса на мотивираност на оспореният пред него административен акт, респективно е постановил правилно и законосъобразно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора и при липса на претенция за присъждане на съдебни разноски от страна на ответника по касация, на същия не следва да се присъждат такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение