Решение № 144 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 553/2010 г.

Решение № 144 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 553/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. Т. срещу решение № 1768 от 30.12.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1510 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 1667 от 27.05.2009 г. по гр. д. № 9522 от 2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от Е. П. Т., Д. Н. М., П. Д. Т. и М. П. Г. срещу В. А. Г., Р. А. В. и Г. В. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да им предадат владението на следния недвижим имот: 215 кв. м., представляващи реална част от УПИ VIII-1256 по регулационния план на в. з. "Т. "- Варна, защрихована с червен цвят на скица към заключение на вещото лице, намираща се на лист 140 от делото на РС, която е неразделна част от решението. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В писмен отговор от 13.04.2010 г. ответниците В. А. Г. и Р. А. В. оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна. Д. Н. М., П. Д. Т., М. П. Г. и Г. В. Д. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1121 от 11.12.2010 г. на ВКС по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /допустими ли са пред въззивния съд нови свидетелски показания за обстоятелства, за които пред първоинстанционния съд вече са допускани и разпитани свидетели/ обжалваното решение противоречи на приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, според което през въззивният съд са допустими неразпитани пред първоинстанционния съд свидетели, които подкрепят вече установени обстоятелства, ако са необходими с оглед защитната позиция на страната, която се позовава на тях и че в този случай въззивният съд може да откаже да разпита тези нови свидетели, само ако приеме, че това не е необходимо, тъй като фактът, за установяването на който се искат свидетелите, вече е бил установен. В противоречие с това Тълкувателно решение, с определение от 25.08.2009 г. въззивният съд е отказал да допусне исканите от ищците свидетели за установяване на факта на отнемането на земеделската земя с мотив, че за доказването на този факт вече били събрани доказателства, а по-късно в решението си е приел, че този факт не е доказан. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението следва да се извършат нови съдопроизводствени действия /да се допуснат и разпитат поисканите от ищците свидетели пред въззивната инстанция/, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия