Решение № 13688 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2020 г.

Решение № 13688 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Х., [гражданство], представлявана от редовно упълномощен процесуален представител, против Решение № 110/7.01.2020 г., постановено адм. дело № 12844/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 6409/22.10.2019 г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевиран и са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), която предвижда императивно задължение на органа да осигури на детето правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. Твърди, че е нарушен принципа на чл. 6а от ЗУБ. Счита, че административният орган не е изследвал всички относими факти за чужденеца, тъй като в представената справка за страната на произход липсват данни и информация за правното положението на малолетните деца в [държава]. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът - Председател на ДАБ при МС, чрез редовно упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение, което счита за законосъобразно и правилно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира, че не са допуснати сочените в касационната инстанция нарушения на чл. 6а от ЗУБ и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Счита, че доводите на касатора са неоснователни, както и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Х., [гражданство], срещу решение № 6409/22.10.2019 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът приел, че административният акт на Председателя на ДАБ е законосъобразен и не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Прието е, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. За да потвърди оспорения административен акт, съдът обосновал извод, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на правото на защита и участие в производството на непълнолетния чужденец, гарантирано от нормите на чл. 15, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет. Приел, че по силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество е дал становище, че е отчетен най-добрият интерес на детето. Извел извод, че така проведеното производство по отношение на детето не е довело до ограничаване правото му на защита, както и до изясняване на относимите факти. Изхождайки от бежанската история на молителя, анализирайки понятието "преследване", и основанията за такова, както и данните за обществено-политическата обстановка в [държава], съдът приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което е отхвърлил жалбата на М. Х.. Първоинстанционното решение е неправилно. Съдът не е изяснил в пълнота релевантната за производството фактическа обстановка, поради което е извел необосновани и несъответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на обжалваното решение на ДАБ. Игнорирано е обстоятелство, свързано с допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, за които съдът следи служебно и които са основание за отмяна на административния акт. Наведените в тази връзка касационни оплаквания съдът намира за основателни по следните съображения: В своята практика, Върховен административен трайно и еднозначно приема, че нарушаването на разпоредбите на ЗЗДет, имащи отношение към пряката и непосредствена защитата на правата на деца, търсещи бежански или хуманитарен статут представлява съществено нарушение на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца и винаги води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Неправилно административният съд приел, че е спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗУБ, след като непълнолетния чужденец е бил уведомен с указанията относно реда за предоставяне на закрила, за процедурата която се следа, списък на представителствата на неправителствените организации и др. информационни документи. От писмо до председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, с рег. № 501075/1.03.2019 г., е видно, че търсещото закрила лице е изразило категорично желание за предоставяне на безвъзмездна правна помощ. Въпреки това негово искане, по преписката липсват доказателства, че надлежно и своевременно е назначен адвокат, който да укаже търсената правна помощ и съдействие. От приложения към преписката констативен протокол, съставен на датата на която е било насрочено интервю с кандидата, се установява, че то е проведено без участието на адвокат, като липсват ясни мотиви за отказ от назначаването на такъв, за липса на правна възможност или основание или каквото и да е друго обстоятелство, ограничило или изключило възможността на административния орган за уважаване на искането. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство, на М. Х. е предоставена възможност за надлежно и пълно упражняване на правото му на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да бъде отстранено при ново разглеждане на преписката. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗУБ, представителят присъства при провеждане на интервюто с непридружения малолетен или непълнолетен чужденец, като има възможност да задава въпроси на интервюиращия орган, и да излага съображения, свързани с молбата за закрила и с провежданото административно производство. Следва да се отбележи, че в хода на производството е участвал социален работник не изключва възможността за предоставяне и на правна помощ на нуждаещия се непълнолетен. Липсва гаранция, че този социален работник е достатъчно, до степен на професионализъм запознат с приложимите правни норми и е в състояние да защити в пълнота правата на търсещото закрила непълнолетно лице. Дори и да е налице такава възможност, административния орган следва да мотивира по достатъчно убедителен и съда начин това свое становище. Такива мотиви в случая липсват. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона, първостепенно значение има най-добрия интерес на детето, а преценката за това се извършва в съответствие със ЗЗДет. Допуснато е нарушение на чл. 15, ал. 8 от същия закон, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. С оглед изнесените твърдения за наличието в страната по произход на търсещия закрила на особени отношения и опасности по отношение на непълнолетни лица, при следващо произнасяне, административният орган следва да изложи подробни и конкретни мотиви за решението си "за" или "против" възможността за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на М. Х., имайки предвид неговата възраст, пол, социално положение, роднински връзки и други фактори, имащи значение за издаване на обоснован и правилен административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,