Решение № 427 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2009 г.

Решение № 427 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 805/09 от 31.07.2009 г. по касационна жалба на К. В. С. и В. В. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 146/16.01.2009 г., постановено по гр. д. № 258/2008 г. на Разградски окръжен съд, в частта, с която е отменено решението на Разградски РС по гр. д. № 890/2005 г. и вместо това е отхвърлен иска за делба на магазин за постелъчни материали със застроена площ 75 кв. м., състоящ се от търговска площ 52,85 кв. м., складове и обслужваща площ - 16,65 кв. м. заедно с 1,59/100 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху общинска земя в кв. 69 по ЗРП на гр. Р. и самостоятелно обособено партерно помещение от 162 кв. м., ползващо се за химическо чистене и двете находящи се в сградата "Б" гр. Р., бул. "." № 23, построена в имот 2854 в кв. 66 по плана но гр. Р.. Отхвърлен е и иска за обявяване за относително недействителен по отношение на ищците договора, сключен на 14.01.1998 г. между О. Р. и ЕТ-"П" по чл. 35-41 от ЗППДОП /отм./ за продажба на магазина за постелъчни материали и. исканията по чл. 282, ал. 2 от ГПК /отм/ за осъждане на "Е. П. Цакова" и "С" А. да заплатят на касаторите обезщетение за използването на собствената им идеална част и вместо това тези искове са отхвърлени. Решението е обжалвано и в частта, с която е оставено в сила решението на Разградски РС в частта му, с която е отхвърлен иска за обявяване за относителна недействителен по отношение на ищците на договора за продажба на акции от 18.09.2000 г. между О. Р. и "С. 9. " А. и в частта, с която е допусната делба и по отношение на М. Д. Р. и Р. Д. Т. за останалата част от сградата "Б" . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 7, 8 и 9 от Правилника за вписване /ПВ/, защото първото вписване на договора от 1998 г., ако изобщо е извършено, не съответства на тези текстове, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради това, че съдът е отказал откриване на производство по оспорване на удостоверение за тежести от 17.11.2008 г., не изискване от Службата по вписване на заверен вписан екземпляр от договора от 18.01.1998 г., за да се установи кога точно е вписан, предвид установените две дати на вписване - преди и след вписването на възбраната и за нарушение на процесуалната норма на чл. 235 от ГПК поради несъобразяване на факти, настъпили в хода на процеса. Ответникът по касация О. Р. оспорва касационната жалба и моли решението да се остави в сила, тъй като първият обособен обект е продаден преди ищците да заявят реституционна претенция по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, а втория обект е бил включен в капитала на общинското дружество "С". Така и двата обекта не са били общинска собственост и ищците не са обезщетени с тях, а с останалите обекти от сградата на битовия комбинат, които не са били продадени към момента на подаване на искането за обезщетение. Ответниците по касация "С. 9. " А. и Е. "П", под която фирма е регистрирана Б. Г. Ц. оспорват жалбата и моли решението да се остави в сила, тъй като Е. е купил магазина за постелъчни материали преди заявеното искане за реституция, а ателието за химическо чистене е включено в капитала на А. и не е общинска собственост. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Разградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, в производство по новия ГПК е приел за установено следното: Сградата "Б" в Р. е актувана за общинска собственост с акт № 100 от 14.12.1994 г. на осн. § 7 от ЗМСМА. С влязло в сила решение на 02.08.2000 г. по адм. д. № 238/1998 г. на Разградски ОС е признато правото на съсобственост върху 3,6% ид. ч. от тази сграда на М. Д. Р., Р. Д. Т. и на В. С. С., /починал в хода на процеса, заместен от наследниците си - касаторите К. В. С. и В. В. С./. Те не спорят по между си, че първите са имали общо 1,8%, а третия - 1,8%. С н. а. № 169/22.03.2007 г. в хода на процеса М. Д. Р. и Р. Д. Т. са продали на съделителя К. В. С. своите 1,8 % ид. ч. Към този момент той е неженен, видно от декларацията, приложена към нот. дело. В хода на производството е предявен инцидентен установителен иск за обявяване за относително недействителни по отношение на ищците на договорите, с които О. Р. се е разпоредила с магазин за постелъчни материали с площ 75 кв. м. със самостоятелен вход от улицата в полза на ЕТ "Перпера-Б. Цакова" с договор от 14.01.1998 г. и на договора от 18.09.2000г, сключен между О Разград и "С" А. за продажба на 68% от акциите на "С" ЕА., в капитала на което е включено самостоятелно обособено партерно помещение от 162 кв. м., ползващо се за химическо чистене. Въззивният съд е приел, че първия договор е противопоставим на ищците, тъй като е сключен и вписан преди вписване на наложената в тяхна ползва възбрана, вписана на 18.01.2000 г., като обезпечение на бъдещия иск за делба, а обособения обект битов комбинат е прието, че е бил включен в капитала на общинско предприятие "С" ЕА., от което са продадени 68% от акциите. Така двата обекта са изключени от делбената маса и за тях съдът е отменил решението за присъждане на обезщетение и е отхвърлил това искане, което е квалифицирал по чл. 282, ал. 2 от ГПК. В частта за обезпечението, решението не се обжалва. Касационно обжалване е допуснато по процесуалните въпроси: съставлява ли съществено процесуално нарушение, отказа на съда да открие производство по оспорване истинността на удостоверение за тежести и да изиска заверено копие от вписан в службата по вписване договор, за установяване точната дата на вписване и дали то правилно е било извършено. Поставен е и въпроса за това следва ли при определяне на дяловете на съделителите да се отчете прехвърлителна сделка, с която един съделител прехвърля на друг в хода на процеса притежаваната от него идеална част и достатъчна ли е продажбата на обособена част по чл. 35-41 то ЗППДОП /отм/ за да се приеме, че е налице разпореждане с обособен обект на собственост, или е необходимо да има одобрен архитектурен проект за обособяването, ако обекта е част от сграда. Ищците са подали заявление за обезщетение по чл. 2, т. 1 от ЗОСОИ чрез определяне на дял в съсобственост от сградата, построена в отнетия им по ЗОЕГПНС имот на 25.05.1998 г. За да се постанови обезщетение чрез предоставяне на дял в съсобственост от новопостроена сграда в имот, одържавен по законите и начините, предвидени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ е необходимо тази новоизграден обект да е в собственост на държавата, общината, или техни дружества по чл. 61 от ТЗ. Този извод следва от съдържанието на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. Ако ЗВСОНИ и този текст от ЗОСОИ не допускат реално връщане на имоти, които не са в собственост на държавата, общината и търговски дружества по чл. 61 от ТЗ,, или които законосъобразно са придобити от трети лица, то на още по-голямо основание не е възможно обезщетяване на правоимащите бивши собственици с такива имоти. Към момента на подаване на заявлението за обезщетяване с определяне на дял от битовия комбинат в съсобственост - 25.05.1998 г., договорът за продажба на обособена част по чл. 35-41 от ЗППДОП /отм/ между О. Р., като орган по чл. 3 от този закон и ЕТ-"П" вече е бил сключен. Този договор е подлежал на вписване на основание чл. 4, ал. 1б. "а" от ПВ, тъй като не е предвиден в изключението по чл. 5 от ПВ. Вписването обаче не е уредено нормативно като част от фактическия състав за възникване на вещно правните последици. Извод за това следва от факта, че ЗППДОП /отм/ не изисква изрично вписване на договорите за приватизация, а това не е уредено и като условие за вписване на законната ипотека върху приватизирания обект в чл. 39, ал. 4 от ЗППДОП. Затова въпросите кога и как е извършено вписването на договора не са от значение за разрешаването на въпроса налице ли е съсобственост между ищците и ответниците. О. е подала на 13.02.1998 г. молби за вписване на договора и за вписване на законна ипотека на основание чл. 39, ал. 3 от ЗППДОП /отм/. При вписването на договора не е спазен чл. 9 от ПВ тъй като отбелязването на номера под който е записан акта във входящия регистър и тома и страницата, в която се подрежда, не са поставени върху договора, а върху молбата за вписване. От молбата обаче е видно, че са били приложени два екземпляра от договора, единият от които е следвало да бъдат подшит към тома. Тъй като вписването на договорите за приватизация не е част от фактическия състав за прехвърляне на правото на собственост, ЕТ-"П" е придобила вещното право от датата на сключване на договора, респективно от тази дата общината не е собственик на този обект. Вписването в този случай има само оповестително действие по отношение на третите лица, защото заявлението за обезщетение не е искова молба, за която законът да изисква вписване, респективно не урежда последиците от не вписването му. Последиците от вписването на възбрана са свързани с това, че разпореждането, извършено след вписването й е относително недействително по отношение на този в чиято полза е вписана. В случая обаче разпореждането е преди вписване на възбраната, поради което то е противопоставимо на ищците. Затова нарушаването на чл. 9 от ПВ при вписването на договора и редовното му вписване отново на 19.04.2002 г. не влияят върху придобиване на правото на собственост върху магазина за подови настилки. Действително съдът неправилно не е открил производство по оспорване на удостоверение за тежести № 7039/17.11.2008 г. Касаторите са заявили оспорване истинността на това удостоверение по чл. 193 от ГПК в заседанието, в което то е следвало да бъде прието, т. е. в предвидения преклузивен срок. Това нарушение на съдопроизводствените правила обаче не е съществено тъй като не се е отразило върху крайния изход от спора, а и защото съдът не се е позовал на доказателствената сила на оспорения документ. По делото е представено и друго удостоверение за тежести № 839/28.02.2008 г., в което не е посочено вписването на молбата за вписване на договора от 14.01.1998 г. По приложената преписка по приватизация на този обект фигурира молбата със щемпъл за вписване и вписаният договор на 19.04.2002 г. и съдът е могъл да установи фактите, свързани с вписването, поради което не изискването служебно на информация за вписването на договора и на това основание не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, ищците не е могло да бъдат обезщетени с първия магазин, предмет на иска за делба. Договорът от 14.08.1998 г. е сключен и е произвел действие преди подаване на заявлението за обезщетение, поради което ищците не е могло да бъдат обезщетени с продадения с него магазин. Вписаната възбрана след това - на 18.01.2000 г. не засяга правата, придобити от Е. преди това. Следователно правилно въззивният съд е отхвърлил инцидентния иск за установяване относителна недействителност по отношение на ищците на договора, сключен на 14.01.1998 г. между О. Р. и ЕТ-"П" по чл. 35-41 от ЗППДОП /отм/ за продажба на магазина за постелъчни материали и е отхвърлил иска за делба за този обект. Той е обособен, защото е продаден като обособена част по чл. 35-41 от ЗППДОП. Характеристиката му на обособен обект е предпоставка за извършване на приватизацията по този ред. В хода на производството пред инстанциите по същество не е оспорено обстоятелството, че се касае за обособен обект и това обстоятелство не е оборено и до колкото това е установено с официални документи по приватизационната преписка имащи обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК, съдът приема, че това е годен самостоятелен обект на собственост. Поради това, че не е съсобствен между ищците и ответниците, за него не следва да се допуска делба. По отношение на самостоятелен обособен обект "химическо чистене" със застроена площ 162 кв. м. се установява от забележката в АОС № 100/14.12.1994 г., че е включен в капитала на "С" ЕООД. Към момента на подаване на заявлението от ищците за обезщетяване с предоставяне на дял в съсобственост, дружеството е било ЕА. с общинско имущество. Затова с този обект е могло да бъдат обезщетени ищците. Сключването на договора за продажба на акции на 15.09.2000 г. - след подаване на заявлението за обезщетяване в съсобственост /25.05.1998 г./ и след влизане в сила на решението за това не засяга правата на ищците върху недвижимия имот, с който са обезщетени. Договорът за продажба на акции обаче не следва да се обявява за относително недействителен, тъй като с него не се засягат правата на ищците от съсобствения имот - обект химическо чистене. Този договор има друг предмет - продажба на акции, който е различен от недвижимия имот, включен в капитала на дружеството. Като е отхвърлил иска за обявяване на този договор за относително недействителен, съдът е постановил правилно решение макар и по други мотиви. Тъй като с договора за продажба на акции не се засягат правата на ищците, върху обект "химическо чистене", съществува съсобственост между касаторите и "С" А. при квоти 2,7 % ид. ч. за К. С., 0,9 % ид. ч. за В. С. и 96,4 % ид. ч. за "С" АД. Затова е неправилно решението, в частта с което е изключено от делбата самостоятелното обособено партерно помещение от 162 кв. м., ползващи се като обект за химическо чистене. В тази част следва да се отмени, като вместо това следва да се допусне делба при посочените квоти. С определението по допускане до касация е поставен и въпроса за това следва ли при определяне на дяловете на съделителите да се отчете прехвърлителна сделка, с която един съделител прехвърля на друг в хода на процеса притежаваната от него идеална част. Според настоящия състав на ВКС потестативното право на делба може да бъде реализирано само по отношение на съсобственик. При прехвърляне на спорното право в хода на делбеното производство от един съделител на друг е налице материално правно правоприемство, което уедрява съсобствеността, но няма за последица включване на трети лица в съсобствеността с цел поставяне на първоначалните съсобственици в по-неблагоприятно положение при конкуренцията на права, или при предлагането на по-висока цена. Както бе разяснено с ТР № 2/2004 г. на ОСГК нормата на чл. 76 от ЗН не намира приложение при прехвърляне между сънаследници. Извършеното прехвърляне от един съсобственик на друг в хода на първата фаза от делбата следва да бъде отчетено от съда като осъществен в хода на производството юридически факт, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Това е така и защото с решението по допускане на делбата със сила на присъдено нещо се определят правата на страните към момента на постановяването му и с него се преклудират фактите, настъпили до този момент. Затова решението на възивния съд в частта, с която е допусната делба и по отношение на разпоредилите се в хода на процеса съсобственици М. Д. Р. и Р. Д. Т. в полза на съсобственика К. С. е неправилно и следва да се отмени. Вместо това следва да се допусне делба между О. Р. с квота 96,4%, ид. ч. за К. С. с квота 2,7 % ид. ч. и В. С. с квота 0,9 % ид. ч. от сградата "Б" без магазина за постелъчни материали /за който делбата се отхвърля/ и обекта "химическо чистене" /за който делбата се допуска между касаторите и "С" АД./ Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение