Решение № 12231 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/- Велико Търново при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. Харалампев, против Решение 2224 от 30.06.2025 г., постановено по адм. дело 660/2024г. по описа на Административен съд Плевен, с което по жалба на К. С. Т. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-04001523001236-091-001/20.03.2024г., издаден от Б. Бончев Началник на сектор, възложител на ревизията и М. Начева на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията към ТД на НАП - Вeлико Търново, потвърден с Решение 66/04.07.2024г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за необоснован и противоречащ на доказателствата по делото извода на съда, че Т. не е осъществявал търговска дейност. В подробни доводи по съществото на спора оспорва изводите на съда за липса на системност на извършваните от ревизираното лице продажби. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд, като се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба К. С. Т., чрез адв. Стойкова оспорва жалбата в представено писмено становище. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителя на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Плевен е бил РА Р-04001523001236-091-001/20.03.2024г., издаден от Б. Бончев Началник на сектор, възложител на ревизията и М. Начева на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията към ТД на НАП- Велико Търново, потвърден с Решение 66/04.07.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на К. С. Т. са установени задължения за: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021 г. в размер на 1814,35 лв. главница и лихви за просрочието му в размер на 373,47 лв. лихви; допълнителни задължения за авансови и годишни задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за 2021г. , както следва: авансови осигурителни вноски за ДОО в размер на 1154,40 лв. и лихви върху тях в размер на 341,56 лв. и годишна изравнителна вноска в размер на 1325,04 лв. и лихви в размер на 272,75 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО в УПФ в размер на 390 лв. и лихви върху тях в размер на 115,39 лв. и годишна изравнителна осигурителна вноска в размер на 447,65 лв. с лихви в размер на 92,15 лв.; авансови осигурителни вноски за ЗЗО в размер на 624 лв. и лихви в размер на 184.20 лв. и годишна изравнителна вноска в размер на 716,24 лв. с лихви в размер на 147,43 лв. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че ревизираното лице е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, като към момента на извършване на ревизията няма регистрация като ЕТ или като лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност и не е подавало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р- 04001523001236-020-001/10.03.2023 г., с обхват задължения за годишен и авансов данък на ЕТ и за задължения ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периодите от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р 04001523001236-092-001/21.02.2024 г. Ревизията приключва с РА Р-04001523001236-091-001/20.03.2024г., потвърден с Решение 66/04.07.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП. В хода на ревизионното производство е изискана и събрана информация от Еконт Експрес ЕООД относно изпратени и получени пратки от лицето, чрез куриерското дружество и съответно получени и изплатени суми от наложени платежи за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. След анализ на представената данни от Еконт Експрес ЕООД за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. е установено, че К. С. Т. е получил суми по наложени платежи на стойност 16 942 лв., за доставени стоки по 119 пратки, с предмет на доставките картини, лампи, полилеи, часовници, мебели, свещници, огледала, керамика, статуетки, монети, медни сувенири, старинни предмети и др. Предвид тези установявания, органите по приходи са направили заключение, че К. Т. е осъществявал търговска дейност, в качеството си на физическо лице, без регистрация по Търговския закон, като съобразно анализ на данните от представените справки и документи от Еконт Експрес ЕООД е прието, че е същият е реализирал приходи от продажби, по които плащането е получено чрез наложен платеж. С тези установявания е обосновано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1 и т.2 и т. 5 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи и документите необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са увредени до степен негодна за ползване. За изясняване на спорните по делото въпроси в съдебното производство е прието заключение по назначена комплексна компютърно-счетоводна експертиза кредитирано от съда и заключение по допълнителна компютърна експертиза. Назначена и приета е и графическа експертиза. При така установените факти първоинстанционният съд е формирал извод, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила. Решаващият състав е посочил, че ревизионното производство правилно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като основанията по чл. 122, ал.1, т.1 и т.2 и т. 5 от ДОПК са подкрепени със събраните по делото доказателства, а фактическите констатации в РА не са опровергани. Посочил е, че ревизираното лице не оспорва, че за 2021 г. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, с което потвърждава наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК неподаване на декларация, когато данъчното задължение се определя по декларация и не оспорва получаването на доходи от тази дейност, които не е декларирал и които не са обложени с данък по ЗДДФЛ, с което потвърждава и наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличието на данни за укрити доходи. Решаващият състав е счел за неоснователно и възражението, че представените в ревизионното производство данни в табличен вид на оптичен носител от информационната система на Еконт Експрес ООД и представените визуални образци на товарителници и разписки за доставени пощенски пратки, по които оспорващият изпращач, съответно приемно-предавателни протоколи за изплатени суми, не са извлечения от електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 3, ал. 35 от Регламент /ЕС/ 910/2014г. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че са налице създадени електронни документи, които са подписани от оспорващия. Посочено е, че изложеното се подкрепя от заключенията на вещите лица по назначената компютърна и графическа експертиза. За да отмени ревизионният акт първоинстанционният съд е приел за недоказан извода на приходната администрация, че ревизираното лице е осъществявало икономическа дейност с цел печалба. Този си извод съдът е мотивирал позовавайки се на твърдението на ревизираното лице, че предмет на продажбите са лични вещи, като е посочено, че от събраните доказателства не се установява дали предмет на продажба са нови или стари вещи, както и какъв е техния произход. Предвид изложеното е прието, че доходът от тях попада в изключението на чл.13 от ЗДДФЛ. На следващо място според административния съд, не са налице доказателства и за системна и трайна дейност, която е източник на постоянен и регулярен доход. Посочено е, че в рамките на ревизирания период Т. е извършил продажба на процесните вещи, но същите са били в ограничен брой и от различен вид. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно съдът е приел, че оспорването е допустимо и че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите. От правна страна, правилно административният съд е съобразил, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. В конкретния случай обосновано ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като основанията по чл. 122, ал.1, т.1 и т.2 и т. 5 от ДОПК са подкрепени със събраните по делото доказателства. Правилно е съобразено от решаващият състав, че в хода на ревизионното производство не е налице оспорване на факта на извършване на продажби и получаване на суми по наложени платежи от ревизираното лице. В писмените обяснения ревизираното лице не отрича получаването на паричните суми при продажба на посочените вещи. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК са обосновани на база на данни и доказателства, събрани при извършени проверки в рамките на ревизионното производство. Тези данни и доказателства са описани подробно в съставения ревизионен доклад. Данните и доказателствата са приобщени към ревизията чрез съставяне на надлежни протоколи по чл. 50, ал. 1 ДОПК и съставляват годно доказателство за извършените от и пред него /органа/ действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Поради изложеното следва да бъде прието, че презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК не е оборена. Основният спорен и пред касационната инстанция въпрос е относно вида и характера на извършваната от ревизираното лице дейност през ревизирания период - осъществявана ли е от Т. независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си в установения по делото размер, който не е декларирал съгласно данъчното законодателство и който обуславя начисляването на допълнителните задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. С оглед събраните по делото доказателства, настоящия състав намира за неправилен извода на административният съд, че ревизираното лице не е извършвало търговска дейност. Недоказани са останали и твърденията, че осъществените продажби са на лични вещи. Законосъобразно приходните органи са установили съществуване на приходи за ревизираната година от продажба чрез куриерски пратки на физически лица, на територията на страната, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж и парични преводи, като същите са извършвани системно и постоянно. Правилни и обосновани от установените в хода на ревизията факти относно броя и интензивността на извършваните от ревизираното лице продажби са изводите на ревизиращия екип, че доходите от продажба подлежат на облагане като доходи от търговска дейност. Необосновано административният съд е приел, че липсва системност на упражняваната дейност. Продажбите не са инциденти, а са извършвани трайно и през продължителен период от време. Ревизираното лице е получило плащане по наложени платежи за 119 пратки, на обща стойност 16 942 лева, като продажбите се извършвани през всеки един месец от годината, като следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от ревизираното лице са осъществявани продажби на идентични стоки в предходни периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020г. Още повече, продажбите са на идентични вещи картини, лампи, полилеи, часовници, мебели, свещници, огледала, керамика, статуетки, монети, медни сувенири, старинни предмети, и в количество, което не предполага притежаването им като лични вещи. Ревизираното лице не е оспорило, че сумите по наложените платежи не са от продажба на посочените в РД и РА стоки и не са получени от него, поради което в резултат на извършваната дейност правилно са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Предвид на това, че К. Т. е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ и е организирал търговската си дейност за свой риск, то тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО, като самоосигуряващо се лице. В обобщение, решението като валидно и допустимо, но неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу ревизионния акт се отхвърли. С оглед изхода на спора на касатора се следват разноски в претендирания размер съгласно представен списък за две съдебни инстанции в общ размер на 2 917, 53 лв., от които за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 2 199,72 лева (по 1099,86 лева за всяка една от инстанциите), държавна такса за касационното производство в размер на 63,99 лева и 653,82 лева депозит за вещо лице. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,