Решение № 129 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. С., в качеството й на законен представител на детето Д. Г. К., против решение 3994/06.02.2025 г. по адм д. 10475/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. И. С. срещу Решение 357/06.10.2023г. на Комисията за защита от дискриминация (поправено по реда на чл. 62 АПК с решение 100/12.03.2024г.), постановено по преписка 84/2022г. на Пети специализиран постоянен заседателен състав. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил и взел предвид безспорни факти, изложени в жалбата до АССГ. Излага съображения, че нито съдът, нито Комисията за защита от дискриминация са допуснали доказателственото й искане за назначаване на съдебно-психологическа експертиза. Счита, че съдът неправилно е обсъждал и възприел като свои свидетелски показания, събрани в административното производство. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуален представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответните страни - ОУ [заличен текст] град Хасково, Г. Т. Р. директор на ОУ [заличен текст] град Хасково и Б. Д. Р. класен ръководител в ОУ [заличен текст] град Хасково, чрез общ пълномощник по делото адв. Тодоров, оспорват касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор. Искат решението да бъде оставено в сила. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред КЗД е образувано по жалба, подадена от Д. И. С., с твърдения за извършена дискриминация спрямо детето й Д. Г. К. по признак увреждане от ОУ [заличен текст] град Хасково, Г. Т. Р. директор на ОУ [заличен текст] град Хасково и Б. Д. Р. класен ръководител в ОУ [заличен текст] град Хасково. С разпореждане от 16.03.2022 г. е образувана преписка 84/2022г. по описа на КЗД, като с доклада-заключение са конституирани страните: като жалбоподател - Д. И. С. във връзка със свързано лице Д. Г. К. и ответни страни - ОУ [заличен текст] град Хасково, Г. Т. Р. директор на ОУ [заличен текст] град Хасково и Б. Д. Р. класен ръководител в ОУ [заличен текст] град Хасково. В открито заседание на 24.01.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателката навежда оплакване за преследване по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр, с което е разширен обхватът на търсената защита. С Решение 357/06.10.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация (поправено по реда на чл. 62 АПК с решение 100/12.03.2024г.) на основание чл. 65 ЗЗДискр. е установила, че ответниците ОУ [заличен текст] град Хасково, Г. Т. Р. директор на ОУ [заличен текст] град Хасково и Б. Д. Р. класен ръководител в ОУ [заличен текст] град Хасково не са извършили дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр. признак увреждане , както и преследване по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗЗДискр. по отношение на Д. И. С. със свързано лице Д. Г. К. нейн син и е оставила без уважение жалба с вх. 44-00-933/09.03.2022 г. подадена от Д. И. С.. Производството пред АССГ е образувано по жалба от Д. И. С., в качеството й на родител и законен представител на детето Д. Г. К., против Решение 357/06.10.2023 г. на КЗД. С определение от 10.01.2024 г. АССГ е конституирал като жалбоподател Д. И. С., като ответник КЗД и заинтересовани страни - ОУ [заличен текст] град Хасково, Г. Т. Р. директор на ОУ [заличен текст] град Хасково и Б. Д. Р. класен ръководител в ОУ [заличен текст] град Хасково. Административният съд е приел, че обжалваното решение на КЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Съдът се е мотивирал, че приема за доказано, че ответниците не са извършили нарушение на ЗЗДискр. Решението е неправилно. От приложената към делото административна преписка, съдържаща всички материали от проведеното пред КЗД производство, несъмнено се установява, че в иницииралия производството документ - с вх. 44-00-933/09.03.2022 г., подаден от Д. И. С. са изложени оплаквания, касаещи изцяло друго лице - нейния син - Д. Г. К.. Твърденията са за дискриминационно отношение спрямо синът й, който е дете страдащо от [заличен текст], с решение на ТЕЛК, с което е призната 85 % степен на увреждане, като е поставен от ответниците в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите деца/ученици в класа. Посочено е, че с детето работи ресурсен учител само в определени часове и в отделен кабинет, а в останалите часове, не може да влиза в клас, защото бива гонен от учителката и поради това отношение и решение на ръководството на училището, синът ѝ никога не влиза в час по английски език, околен свят, математика и български език. В производството пред АССГ и КЗД като страна е конституирана Д. И. С., по чиято жалба е постановено решението на КЗД. Въпреки недвусмислено изложените оплаквания за осъществена дискриминация спрямо синът й - Д. Г. К., КЗД неправилно е приела в решението си, че майката не е дискриминирана лично в качеството й на свързано лице по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗДискр. В конкретния случай, несъмнено страна в производството пред КЗД, по отношение на оплакванията, изнесени в жалба с вх. 44-00-933/09.03.2022 г., е лицето Д. Г. К., а не неговата майка - Д. И. С.. Изрично уточнено е, че твърденията за неравно третиране в посочената жалба касаят интереси и евентуално накърнени права на сина - Д. Г. К., по причина на неговото заболяване, попадащо в обхвата на признака увреждане . Поради това КЗД е следвало задължително да конституира като страна в производството лицето, за което се претендира, че е осъществена дискриминация (в случая като засегната страна, тъй като иницииращият документ изхожда от друго лице). При всички случаи, участието му следва да бъде гарантирано с оглед разпоредбата на чл. 15 от АПК, както и тази по чл. 34 от АПК, уреждаща изрично правото на участие на страните в производството. Вместо да направи това, КЗД, без да сочи въз основа на какви обстоятелства и съответно подкрепящи ги доказателства, приема, че надлежна страна в производството, в лично качество е Д. И. С.. Извършените от С. действия пред КЗД са в изпълнение на представителна власт по закон да търси защита на нарушени лични субективни права и интереси на своя син, свързани с принципа за недопускане на неравно третиране. В обстоятелствената част на решението на КЗД Д. Г. К. е възприеман като дете със специални образователни потребности, за което законният му представител С. се оплаква от дискриминация, осъществена спрямо него, но в диспозитива на административния акт е прието за установено, че спрямо Д. И. С. със свързано лице Д. Г. К. (син на жалбоподателката) не е извършена дискриминация по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признак увреждане , както и преследване по смисъла § 1, т. 3 ДР на ЗЗДискр. Като е провела производството и е постановила решение по същество, без да конституира правилно страните, КЗД е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила което е от категорията на съществените. Неучастието на страна в производството по вина на ръководещия процеса орган - в случая, решаващ административен орган, съставлява тежък порок на процедурата, който при всички положения следва да бъде отстранен, преди да се постанови решение по същество на повдигнатия спор. Не би могла да бъде извършена проверка на установените в хода на производството релевантни обстоятелства и относими доказателства, без преди това да е гарантирано правото на всички засегнати от бъдещия акт страни да навеждат спорни факти и привеждат доказателства в подкрепа на своите становища. АССГ въобще не е отбелязал това съществено процесуално нарушение на оспореното пред него решение на КЗД. Съдът е конституирал страните по спора така, както са индивидуализирани в административната фаза на производството и е разгледал изцяло жалбата, с която е сезиран без да провери, кое е лицето, по чиято инициатива е образувано административното производство и в какво негово качество е поискало защита от КЗД. Първоинстанционният съд е бил длъжен при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК да констатира тези процесуални нарушения и само на това основание да отмени решението на КЗД, а не да се произнася по същество на спора. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което в конкретния случай е съществено и се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон, но не представляват пречка за констатиране на съществените нарушения при конституирането на страните по спора, които не е възможно да бъдат отстранени при повторно разглеждане на делото от административен съд. Предвид гореизложеното обжалваното решение подлежи на отмяна, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на КЗД като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а делото да бъде върнато като преписка на Комисията за ново произнасяне. При този изход на спора, основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции, изразяващи се в заплащане на държавна такса за касационното производство в размер на 70 (седемдесет) лева и в договорен и заплатен адвокатски хонорар в общ размер на 3000 (три хиляди) лева по 1500 (хиляда и петстотин) лева за всяка инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в минималния предвиден размер, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение