Решение № 8392 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2011 г.

Решение № 8392 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на МП "Пристанище Бургас- Център", подадена чрез юрк. Мая Цончева, против Решение № 978 от 08.07.2011 г. на Административен съд - Бургас, 7-ми състав, постановено по адм. д. № 1814/2009 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № 1633/07.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас, в частта, в която "Арубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. до датата на заплащането му. Със същото решение АС - Бургас е отменил и Решение № 1635/08.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас, в частта, в която "Арубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. до датата на заплащането му. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че при оформяне на режим внос, датата на възникване на митническото задължение е идентична с датата на приемане на митническата декларация. От този момент съответната главница става изискуема, а длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва и без покана. Сочи, че определеният от административния орган срок за заплащане на задължението не определя началния момент на забавата, а конкретизира периода, след изтичането на който ще започне процедура по принудително събиране на публичните държавни вземания. Неправилно първоинстанционният съд приема, че с оспореното решение се определя компесаторна лихва от носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до последващото вземане под отчет. Институтът на компесаторната лихва се прилага само в случаите на деклариран режим "с отложено плащане", а стоките по процесната ЕАД са поставени под режим "свободно обращение с крайна употреба". Навежда довода, че цитираното Решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. е неприложимо към конкретния правен спор, тъй като разглежданата фактическа обстановка не е идентична. В случая, митническата декларация не е попълнена въз основа на предварителна цена, а деклараторът изрично е посочил, че продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена. Длъжникът само е уведомен за последващо взетото под отчет държавно вземане, но не и относно неговото възникване и въпреки, че това задължение е установено в един по-късен момент, то този факт не променя момента на неговото възникване - датата на вноса, от която се дължи следващата се лихва за забава. По изложените съображения касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, чрез адв. Владимирова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмен отговор. Моли да бъде потвърдено решението на АС - Бургас. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред АС - Бургас са били Решение № 1633/07.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас, в частта, в която "Арубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. до датата на заплащането му, както и Решение № 1635/08.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас, в частта, в която "Арубис България" АД е задължено да заплати законна лихва за периода от датата на възникване на задължението по ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. до датата на заплащането му. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. "Аурубис България" АД е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - 4 999 071 кг меден камък на стойност 27 891 688 щ. д. Доставката е обективирана във фактура № 202253Р1/23.02.2008 г. и фактура № 202254Р1/23.02.2008 г. Приета е митническа стойност 34 463 921,01 лв. Митните сборове и другите публични държавни вземания са взети под отчет и са платени от жалбоподателя. На 17.10.2008 г. дружеството е представило в МП "Пристанище център" дебитна нота № 11629 DE/07.07.2008 г. и кредитна нота № 12247СЕ/11.08.2008 г. на стойност 30 272 013,54 щ. д., отнасящи се за стоката, поставена под режим с ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. и ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. Митническият орган е приел, че по отношение на ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. реално платената стойност е 30 169 845,50 щ. д. С Решение № 1633/07.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас" по ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. е определена нова митническа стойност - 37 603 393,73 лв. и нов размер на ДДС - 7 520 678,75 лв., като дружеството е задължено да заплати допълнително ДДС в размер на 567 894,55 лв. Решението е връчено на 12.10.2009 г. и на 13.10.2009 г. е платена главницата. С ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. "Аурубис България" АД е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - 16 929 кг меден камък на стойност 27 891 688 щ. д. Доставката е обективирана във фактура № 202253Р1/23.02.2008 г. и фактура № 202254Р1/23.02.2008 г. Приета е митническа стойност 117 725,27 лв. Митните сборове и другите публични държавни вземания са взети под отчет и са платени от жалбоподателя. На 17.10.2008 г. дружеството е представило в МП "Пристанище център" дебитна нота № 11629 DE/07.07.2008 г. и кредитна нота № 12247СЕ/11.08.2008 г. на стойност 30 272 013,54 щ. д., отнасящи се за стоката, поставена под режим с ЕАД № 08BG001007H0000594/08.04.2008 г. и ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. Митническият орган е приел, че по отношение на ЕАД 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. реално платената стойност е 102 168,04 щ. д. С Решение № 1635/08.10.2009 г. на Началника на Митнически пункт "Пристанище център" - Бургас" по ЕАД № 08BG001007H0000750/24.04.2008 г. е определена нова митническа стойност - 127 341,22 лв. и нов размер на ДДС - 25 468,24 лв., като дружеството е задължено да доплати ДДС в размер на 1923,19 лв. Решението е връчено на 12.10.2009 г. и на 13.10.2009 г. е платена главницата. За да отмени процесните решения съдът е приел, че спорът се свежда до дължимостта на лихвата като акцесорно задължение, начислено върху определения от митническите органи ДДС, както и началният момент от който следва да се начисли лихвата съобразно нормите на чл. 232, § 1, б. "б"; чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 и чл. 214, § 3 от Регламент 2913/92 във вр. с чл. 56 от ЗДДС. Съдът е анализирал приложимите за случая правни норми, както и Решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 г. по дело С 546/2009 г. и е обосновал извод за незаконосъобразност на процесните митнически решения в оспорените им части. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.