Решение № 4861 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12612/2010 г.

Решение № 4861 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12612/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби ва Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП и на "Зърнена борса" ООД - гр. Бургас, кв. "Победа", ул. "Чаталджа" № 52, представлявано от управителя Христо Петров Нанев, против решение № 841/2010 г. на Бургаски административен съд, постановено по адм. дело № 976 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт № 02-00-2221 от 20.12.2006 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-181 от 19.04.2007 г. на изпълняващия правомощията директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, в частта му, с която на РЛ са определени задължения по ЗДДС (отм.) както следва: за данъчен период м. 07.2004 г. в размер на 96 537,32 лв. главница и 28 433,08 лв. лихви; за м. 08.2004 г. - над 4 037,88 лв. до 102 371,44 главница и над 1 147,20 лв. до 29 057,17 лв. лихви; за м. 10.2004 г. - 39 073 лв. главница и 10 102,07 лв. лихви и за данъчен период м. 12.2004 г. - 1 581,98 лв. главница и 392,08 лв. лихви и в тази, с която жалбата на дружеството в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д "ОУИ" Бургас се твърди, че съдебното решение в отменящата РА част е необосновано, при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на доставките на зърно на "Рум инвест" ЕООД гр. В. Търново не съответстват на събраните доказателства. Тези изводи били направени въз основа на неавтентични доказателства, представени едва при съдебното оспорване на акта и на заключение на съдебно-икономическа експертиза, основано единствено на записванията в счетоводството на РЛ. Липсват доказателства за съхранение на стоката, транспортирането й и наличието на нает персонал в дружеството. Липсват доказателства за предходни доставчици, а последващ износ на стоки от същия род не компенсира посочените доказателствени липси и е неотносим към процесния спорен въпрос относно реалността на доставките с получател РЛ. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Зърнена борса" ООД - гр. Бургас, чрез адв. Козладеров, оспорва жалбата. В касационната жалба на РЛ се твърди, че решението, в останалата му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е ограничил приложното поле на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) и не е отчел това, че данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчика, от което следва, че за получателя по доставката автоматично възниква правото на данъчен кредит, като законът приема фикцията, че са се осъществили всички други условия за признаване на правото на данъчен кредит. Освен това се излагат и съображения за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗДДС. По отношение на отделните доставчици се излагат съображения, че са налице условията за признаване на правото на данъчен кредит. По подробно изложени в касационната жалба съображения в този смисъл се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният РА. Претендира се присъждането на направените по делото разноски. Ответникът по тази жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на данъчната дирекция и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими. По съществото им съдът съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Бургас, е отхвърлена жалбата на "Зърнена борса" ООД против ревизионен акт № 02-00-2221 от 20.12.2006 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-181 от 19.04.2007 г. на изпълняващия правомощията директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, в частта, в която са определени задължения по ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Юнивърс 1" ЕООД, "Странджа Комерс" ЕООД, ЕТ "Динко-Тумангелов" и "Агроойл" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел по отношение на доставчика "Странджа комерс", че същият не е открит от органа по приходите и по този начин е осуетена възможността да се изследват релевантните за процесните доставки обстоятелства, свързани с начисляване на данъка по с/ка 4532 и 4539, ресурсна обезпеченост и др., като отрицателните факти, които се твърдят в РА, не са опровергани от ревизирания субект чрез проведено от него доказване. По аналогични мотиви, свързани с останалите доставчици - "Агроойл" ЕООД, "Юнивърс 1" ЕООД и ЕТ "Динко Тумангелов", съдът е отхвърлил жалбата и в тези части, приемайки, че не са доказани правопораждащите юридически факти за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и реалността на доставките. По отношение на доставчика "Руминвест" ЕООД - гр. Велико Търново, съдът е приел, че реалността на доставките е доказана, защото са налице кумулативните изисквания на ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит по тези доставки. Приел е, че представените по делото стокови разписки, кантарни, пътни и експедиционни бележки за претегляне и извозване на стоката, преценени в съвкупност със заключението на вещото лице, изследвало стоковия поток за движение на стоката и отразяването му в счетоводството на прекия доставчик, съчетано с доказания износ на стоки от същия род с представените по делото митнически декларации обосновават извод за реално осъществяване на доставките. 1.По жалбата на ревизираното лице. Жалбата е неоснователна. В ревизионното производство относно доставчиците "Юнивърс 1" ЕООД, "Странджа Комерс" ЕООД, ЕТ "Динко-Тумангелов" не са открити представители на декларираните данъчни адреси и не са представени доказателства от значение за правото на данъчен кредит на РЛ. Тези констатации са потвърдени и от неоспореното заключение на вещо лице. За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е приел по отношение на посочените доставчици, че неоткриването им от органите по приходите е осуетена възможността да се изследват релевантните за процесните доставки обстоятелства, свързани с начисляване на данъка по с/ка 4532 и 4539, ресурсна обезпеченост и др., като отрицателните факти, които се твърдят в РА, не са опровергани от ревизирания субект чрез проведено от него доказване. Липсва доказано начисляване на ДДС от страна на преките доставчици и реалност на доставките. Относно доставчика "Агроойл" ЕООД, съдът обосновано е приел, че представените товарителници, в които не фигурира наименованието на РЛ като получател не могат да докажат реалната доставка по процесната фактура № 185/05.08.2005 г. с отменителното Решение № 9213 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14443/2008 г., с което делото е върнато за ново разглеждане са дадени указания за поставяне на допълнителна задача на вещо лице, след проверка в счетоводствата на доставчиците, да установи дали последните са разполагали с количествата зърно, фактурирани на ревизираното лице, както и дали доставките са заплатени. Приетото при новото разглеждане на делото заключение на експертизата не е изготвено след проверка на посочените счетоводства /това се вижда от част III-та на заключението "Проверени документи и книжа"/ - нещо повече, единствено за доставчика "Странджа комерс М" ЕООД са проверени справки-декларации и дневници за продажби, а за останалите доставчици вещото лице е посочило, че няма информация. Експертизата не е установила и плащане на данъчните основи по процесните фактури, посочила е само плащане на ДДС по ДДС-сметки на доставчиците. Експертизата е дала заключение, че за доставчиците, без "Руминвест" ООД, няма информация дали са разполагали с фактурираните количества зърно. При тези доказателства, обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против РА в обсъдената част и решението му в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. 2.По жалбата на данъчната дирекция. Жалбата е основателна. По отношение на сделките с "Руминвест" ЕООД - гр. Велико Търново, съдът е приел, че доставките са реално осъществени, а фактурите са издадени при осъществяване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.) и e начислен данък. За да обоснове този извод, съдът възприел даденото от вещото лице заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, според което жалбоподателят "Зърнена борса" ООД е получил от "Руминвест" ЕООД процесните количества зърнени култури, при подробно описание на движението на стоките при тяхната доставка и реализация. Съгласно това заключение, при проверка на счетоводството на този доставчик, след проследяване на движението на група 304 /Стоки/ и сметка 702-Приходи от продажби, е установено, че към момента на извършване на доставките, доставчикът е разполагал с количество зърно за извършване на процесните доставки. Заключението, видно от частта му - проверени документи и книжа, е изготвено без проверка на счетоводството на доставчика, така че горните изводи на експерта, послужили и като основа на съдебното решение в тази част са изцяло необосновани. При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено също без проверка на счетоводството на този доставчик. В това заключение, след проверка на счетоводството на ревизираното лице и на фирма, посочена като получател по доставки на зърно с изпълнител РЛ, е прието, че е доказано доставянето на стока от същия на процесния род от страна на ревизираното лице на посочената фирма, която е изнесла зърното. Доказването на последващи облагаеми доставки от страна на РЛ е от значение за признаването на право на данъчен кредит по доставки със същия предмет, по които лицето е получател. Само въз основа на такива доказателства обаче не може да се приеме за доказана реалността на доставките, по които РЛ е получател. Първоинстанционният съд е пренебрегнал изобщо липсата на доказателства за транспорт, складиране, товарене и разтоварване на процесните количества зърно от страна на РЛ и доставчика "Руминвест" ЕООД. С основание съдът е констатирал, при обсъждането на представените по делото товарителници с № 300284/03.07.2004 г., 300285/03.07.2004 г., 300286/03.07.2004 г., 300287/03.07.2004 г., 300288/03.07.2004 г. и 300291/03.07.2004 г. с изпращач "Руминвест" ЕООД и получател "Зърнена борса" ООД, че не са годни доказателства за транспортиране на стоките, защото не носят информация за субекта, извършил транспорта и данни за авторството на документите. С отменителното решение на ВАС е прието, че липсата на регистрация на доставчика по Закона за съхранение и търговия със зърно в Националната служба по зърното и фуражите не е основание за отказ на данъчен кредит, но при доказани реално осъществени доставки на фактурираните продажби. Предвид изложеното, оспореното решение в тази част и в съответната му част за разноските като неправилно /необосновано и противоречащо на материалния закон/ следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество, с което жалбата против РА в тази част да се отхвърли като неоснователна. При този изход на процеса дружеството следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в зависимост от отхвърлената част на жалбата в размер на 4 452 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - състав на първо "а" отделение