Решение № 6871 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2009 г.

Решение № 6871 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от пълномощници на Началника на Софийска РДНСК и от Виктор Иванов Витанов от гр. София, против решение № 680/1.12.2008 г., постановено от Административен съд София-област, по адм. дело № 191/2008 г., с което е отменена, по жалба на Райна Стойкова Петкова, също от гр. София, заповед № А-04-18/18.01.2008 г. на Началника на СРДНСК, за отмяна на разрешение за строеж № 40/1.10.2007 г., издадено от Главния архитект на община-Пирдоп за "преустройство на част от жилищна сграда в офиси, без промяна на конструктивната система и промяна на геометричните характеристики във вертикална и хоризонтална посока", находяща се в УПИ III-912, кв. 78, по плана на гр. Пирдоп. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание първият касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. Касационната жалба на Виктор Иванов се поддържа от адв. Вътев, по изложените в нея и в писмени бележки съображения. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - Райна Стойкова Петкова, не се явява, касационните жалби се оспорват чрез адв. Христов, настояващ решението, като правилно, да се остави в сила. Не са допуснати твърдяните от жалбоподателите касационни основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ заинтересовани лица, които могат да обжалват разрешението за строеж са тези по чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице преустройството не е свързано с масов достъп на външни лица и наднормен шум или друго замърсяване. Поради това не е необходимо писмено нотариално заверено съгласие за издаване на разрешението за строеж. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са депозирани в срок от надлежни за производството страни, процесуално са допустими. По съществото си същите са неоснователни. За да отмени процесната заповед, след обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви за нейната незаконосъобразност, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приел е, че касаторът Витанов, като собственик на парцела, в който се намира сградата, чието преустройство е допуснато, безспорно разполага с правомощието да оспорва разрешението за строеж, но само ако са налице двете кумулативни предпоставки по чл. 39, ал. 2 ЗУТ - наличие на масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, втората от които не е налице. Обсъден е и фактът, че заповедта е издадена по повод постъпилата жалба, а не въз основа на служебна проверка, след като издаденото разрешение за строеж е било изпратено изпратено до РДНСК още на 8.10.2007 г. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, разрешението за строеж може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по законосъобразност пред началника на РДНСК, в указания срок. В предходната алинея на същата правна норма са определени лимитативно заинтересованите лица. В случая правилно е приета като приложима хипотезата на т. 2 на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която, при преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, заинтересовани лица са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Последният текст предвижда, че в случаите на промяна на предназначението, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. В настоящето производство се касае за допуснато частично преустройство, с промяна на предназначението на 31, 55 кв. м от общата застроена площ - 92 кв. м (за два офиса), в заварената самостоятелна паянтова сграда, собствена на ответната страна - Райна Петкова, строена преди 1910 г., за която, от този период, общината не съхранява строителни книжа, която е освидетелствана и определена като незастрашаваща от срутване и годна за обитаване. Тези, с точност изведени решаващия съд, въз основа на наличните по делото доказателства, включително и назначените по делото две експертизи обективни факти, определят и съответствието им с материалния закон - касационното основание за нарушаването му е неоснователно. Преустройството е в границите на собствената сграда, липсва нов строеж или пристрояване, за да се приеме, че за Витанов е налице правен интерес за оспорване на заповедта. Разположението на неговата сграда не създава отношение на съсобственост, или етажна собственост, за да му се признае правото на обжалване, нито е налице твърдяното противоречие в решението - съдът с основание е посочил, че като собственик на парцела, по аргумент от по-силното основание, той би имал правото на жалба срещу разрешението за строеж, но само при условията на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, втората предпоставка от които не е налице. Че липсват условия за шумово или друго замърсяване, при липса на такива източници, (ползват се само два компютъра) е установено с втората експертиза, с основание възприета от съда. Що се отнася до доводите, че строежът е незаконен, че освидетелстването на сградата не е проведено както трябва и че сградата, строена преди 1910 год не е заварен строеж, са неотносими към конкретния предмет на спора и не подлежат на коментар. Решението е обосновано и правилно, позовано е на константната практика на ВАС, досежно тълкуването на относимите законови текстове, поради което и следва да остане в сила. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение,