Решение № 316 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2016 г.

Решение № 316 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Б. против решение № 1973/28.12.2015 г. по адм. дело № 1884/2015 г. на Административен съд Б., с което е отменена Заповед № 02 1127/26.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б., потвърдена с Решение № 40/15.09.2015 г. на Директора на Р. Д. за социално подпомагане гр. Б., преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като определя 14-дневен срок за произнасянето, след влизане на решението в сила, и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД към момента на раждането на детето, и към момента на подаване на заявлението-в редакцията след изменението на ЗСПД-- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че към момента на раждането на детето- 17.02.2015 г. майката не е била записана за студентка-редовна форма на обучение, което е станало по-късно- на 06.076.2015 г. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването на заповедта. Ответната по касационната жалба страна- В. В. С., не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1973/28.12.2015 г. по адм. дело № 1884/2015 г. на Административен съд Б. е отменил Заповед № 02 1127/26.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б., потвърдена с Решение № 40/15.09.2015 г. на Директора на Р. Д. за социално подпомагане гр. Б., с която на Сивева е Ангелова е отказана еднократна парична помощ за отглеждане на дете от майка студентка, учаща редовна форма на обучение на основание чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, върнал е преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определил 14-дневен срок за произнасянето, след влизане на решението в сила, и е присъдил разноски. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че към момента на подаването на молбата за отпускане на еднократна помощ за дете по чл. 8в от ЗСПД майката е отговаряла на условията за получаването на такава помощ и измененията в разпоредбата на чл. 8в/ ДВ бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г./ нямат обратно действие. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № 02-1127/27.07.2015 г. В. С. направила искане за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, като майка - студентка, учаща в редовна форма на обучение. Декларирала е, че е студентка в редовна форма на обучение и детето не е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето в семейство на роднини, близки или приемно семейство. Декларирала е също, че е неомъжена, детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция и се отглежда в страната. Към така подадената молба-декларация е приложила Уверение № 7-68718/2015-07-24, издадено от Икономически институт В., Център за магистърско обучение, от което е видно, че със заповед № 2355/06.07.2015 г. е записана за редовна студентка, държавен прием, ОКС"Магистър", курс 5, специалност "счетоводство и контрол-СНУ", за зимния семестър на учебната 2015-2016 г. Приложила е и Удостоверение за раждане № 94, издадено на 19.02.2015 г. от О. Б., 1-во К. Б., от което е видно, че на 17.02.2015 г. е родила детето В. Д. С., баща Д. И. С.. С писмо изх. № 67/107 от 31.07.2015 г., Директора на ДСП Б. е поискал информация от Ректора на Икономически университет В. за лицето В. С.. В отговор за така изпратеното запитване, с писмо изх. № РД-21-1206/05.08.2015 г. Ректора на Икономически университет В. е уведомил ДСП Б., че Свилева, ЕГН **********, с факултетен № 106544 е записана за зимен семестър на учебната 2015/2016 г. със Заповед 2355/06.07.2015 г. (заповедта за записване на кандидат-магистрите, включени в класирането на приема, първи етап-м. юни 2015 г.). След приключване на насрещната проверка, социалния работник, извършил същата е попълнил подадената от жалбоподателката молба-декларация, в полето, което се попълва служебно, като е посочил, че лицето няма право на еднократна помощ за отглеждане на 1 дете. Във връзка с така извършената проверка и предвид становището на социалния работник, Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Б. е постановил процесната Заповед № 02-1127/26.08.2015 г., с която е отказал на В. С. еднократна помощ за 1 дете по реда на чл. 8в от ЗСПД. Като мотив за отказа е посочено, че молителката не отговаря на условията на чл. 8в, ал. 1, т. 3 от ЗСПД, във вр. с чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД - към датата на подаване на молбата-декларация, молителката не е редовна студентка, видно от Уверение № 7-68718/2015-07-24 на Икономически институт В., където е посочено, че е записана за учебната 2015/16 г. - зимен семестър. В мотивите също е посочено, че към датата на раждане на детето не е записана като студентка в редовна форма на обучение. Недоволна от така постановения отказ, Сивева е оспорила заповедта пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Б., който с Решение № 40/15.09.2015 г. е потвърдил същата. Първоинстанционният съд не е споделил така изложените мотиви от административния орган. Изложени са съображения, че правото на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до една година по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., възниква за майката по силата на закона от датата на раждане /осиновяване / на детето, ако майката/осиновителката/ е студентка в редовна форма на обучение. Прието е също, че измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г. нямат обратно действие и към момента на подаване на заявлението за отпускане на еднократната помощ за дете майката е отговаряла на изискванията на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД за получаване на помощта. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за законосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за правилно. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД- редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 1.01.2009 г./ е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8, ал. 1 ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката /осиновителката/ живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката /осиновителката/ е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката /осиновителката/ не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В настоящия случа заявлението е подадено на 27.07.2015 г., т. е. преди влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Ето защо е приложима разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД- редакцията ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 1.01.2009 г. С разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. В конкретния случай, всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД са осъществени- към момента на подаване на заявлението майката е студентка, учаща в редовна форма на обучение, детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г.) правото за получаване на еднократна помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД) възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за В. С. правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е възникнало от датата на раждане на детето й - 17.02.2015 г. и е упражнено преди да е изтекъл погасителният шест месечен срок по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД в относимата редакция (ДВ, бр. 24 от 26.03.2010 г.) . Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на молбата-декларация от Свилева хипотезата, при която това право отрича осигуряването и получаването на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване, не е нормативно предвиден, и не следва да ограничава правата на заявителката. В случая административният орган е трябвало да прецени наличието на правопораждащите за Свилева факти към момента на подаване на молбата-декларация, които няма спор по делото, че са били налице. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите, до които е достигнал административния съд и приема, че не е налице претендираното от жалбоподателя неточно приложение на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение