Решение № 12237 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9107/2015 г.

Решение № 12237 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9107/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 3990 от 8.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1942/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон - отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Е. Д. Б. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - [фирма], в писмен отговор, не изразява конкретно становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на [фирма] против решение № Ж-768.01.2015 /26г. на КЗЛД, с което жалбата на Е. Д. Б. срещу [фирма] е уважена и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 13 000 лв. Със същото решение КЗЛД обявява жалбата на Б. за неоснователна в частта й по отношение на [фирма]. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материално правните норми на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - КЗЛД в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт. Същият е постановен, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства, с което е спазена нормата на чл. 36 от АПК. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Крайният извод на съда за законосъобразност на решението на КЗЛД като постановено в съответствие с материалния закон е правилен, но не по изложеното в него съображения. По несъмнен начин по делото е установено, че Е. Б. е абонат на [фирма] като е титуляр на фиксиран телефонен пост от 1980 г. до 28.11.2013 г., като на 25.11.2013 г. подава заявление за преносимост на номера и от 28.11.2013 г. е абонат на друг оператор. Спорният пред КЗЛД и обсъден от първоинстанционния съд въпрос относно факта дали Б. е сключил срочен договор за две години при преференциални условия с [фирма] през 2012 г. е ирелевантен за съществото на спора, тъй като този факт е относим към дължимостта на неустойката при предсрочно прекратяване на срочен договор, т. е. към гражданско правни отношения между дружеството и абоната, но не и към основния спорен въпрос относно законосъобразното обработване на личните данни на Б.. По делото е установено, че за целите на извънсъдебното събиране на задължения на Барокав в размер на 124 лв. на 27.02.1014 г. данните на същия са предоставени от БТК на [фирма] (л. 82) т. е. към момента на предоставянето им между физическото лице и БТК не съществува договор. Ето защо дали през 2012 г. е сключен срочен договор между страните или Б. е продължил да бъде абонат на БТК безсрочно е ирелевантно за спора. Факт е, че към момента на предоставяне на личните данни от БТК на трето лице между страните няма договор. Следователно личните данни на физическото лице са обработени от [фирма], като са предоставени на третото лице [фирма], в нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗЗЛД - личните данни са обработени недобросъвестно и незаконосъобразно, тъй като са обработени, без да е налице някое от условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от закона и надхвърлят целите, за които първоначално са събрани. С прекратяване на договора правата и задълженията на страните по него отпадат, а с това отпада и евентуално даденото от физическото лице съгласие (доказателства в тази насока не са представени по делото) личните му данни да бъдат предоставени от оператора на трети лица във връзка със събиране на задълженията по договора. Поради това правилно е преценено, че предоставянето на личните данни на Б. от [фирма] на трето лице [фирма] съгласно договора между двете дружества за събиране на неизплатените суми по прекратения договор с физическото лице, е направено в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗЛД - данните не са обработени законосъобразно и добросъвестно и надхвърлят целите, за които първоначално са събрани. Личните данни са събрани единствено за постигане целите на договора и неговото изпълнение, поради което след прекратяването му не са налице основания за допълнително обработване на тези данни, още повече, че дори да е било дадено, за което доказателства не се представени от администратора, съгласието на физическото лице за предоставяне на данните, а с това и основанието за обработване по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, е отпаднало. В случая следва да се отбележи и че не е налице и хипотезата на чл. 4, ал. 2, т. 7 ЗЗЛД, тъй като съгласно цитираната норма администраторът на лични данни има право да обработва личните данни в защита на свой законен интерес, но само, когато интересите на лицето, за което се отнасят данните не се ползват с преимущество. В случая е налице гражданскоправен спор между администратора на лични данни и физическото лице, за което се отнасят данните, поради което не може да се приеме, че интересите на дружеството се ползват с приоритет. Ето защо предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД не са осъществени и личните данни на Б. са обработени, без да е налице основание за това. Законните си интереси във връзка с прекратения договор дружеството следва да реализира по гражданско правен ред. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същата е повторение на жалбата до първоинстанционния съд и съдържа твърдения за незаконосъобразност на решението на КЗЛД, което не е предмет на настоящия съдебен контрол. Неоснователни са наведените доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди [фирма] да заплати на КЗЛД сумата 500 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,