Решение № 2138 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13844/2017 г.

Решение № 2138 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13844/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, представлявана от председателя и срещу решение № 5972/24.10.2017 г., постановено по адм. д. № 4659/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град. К. твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на К. Д. срещу Решение № 2-925/11.04.2017 г. на Комисията, в частта му, в която е установена принадлежност на К. Д. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – К. Д., оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отменил по жалба на К. Д. Р. № 2-925/11.04.2017 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /наричана за краткост Комисията/ в частта, в която е установена принадлежността на К. Д. от [населено място] към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в качеството му на секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в приложеното към досието предложение за вербовка няма индиция, че с Д. е проведена среща или е налице личен контакт между него и вербоващия. Съдът изтъква, че в подкрепа на този факт са разминаванията в предложението от 1988 г. и фактите, установени с официални документи по делото: К. Д. има семейство, а в предложението е посочено, че е несемеен; баща му е починал на 12.05.1986 г., а в предложението от 15.12.1988 г. е вписано, че работи в ДП Р.; налице е разминаване и относно датата на раждане на брата на К. Д.; от свидетелските показания било установено, че през 1988 г. той не живее на посочения в предложението адрес; рапортът за извършена вербовка е изготвен на 16.01.1989 г., а регистрационният номер върху него е от 13.01.1989 г. Освен това съдът е счел, въз основа на посоченото в рапорта, че "накрая се уговорихме (Д.) да даде ключа от стая № 21, за да изготвя дубликат за себе си, след което ще върна оригинала", че в него се сочи на бъдеща уговорка, като няма друг рапорт или документ, в който да се потвърждава, че ключът е предаден на вербуващия, за да се ползва стая № 21 за явочна квартира, а други документи, установяващи принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона не са представени; липсват документи, съставени от лицето, за което се твърди, че е вербувано. Поради това АССГ е направил извод, че не може с категоричност да се приеме че К. Д. е бил част от органите на Държавна сигурност. Съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неправилно административният съд е приел, че решението на комисията е постановено при липса на доказателства и в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. За да установи принадлежността на К. Д. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в лично дело IА-556 – предложение за вербуване от 10.12.1988 г., утвърдено на 15.12.1988 г., рапорт от 13.01.1989 г. за извършената вербовка, утвърден на 06.02.1989 г.; реистрационен дневник с дата на вербовка 13.01.1989 г., картон образец 6; , съставени на името на К. Д., с посочени дата на раждане, образование, месторабота и дата на вербуване - 13.01.1989 г., името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице – съдържател на явочна квартира и псевдонима му; регистрационна бланка за регистрация на явочна квартира "Р. ", в която са посочени имената на лицето и датата на раждане, от 16.01.1989 г. Във всички тези документи безпротиворечиво и еднозначно се установява името на вербуваното лице, датата му на раждане, професия, дата на вербовка, име на вербувалия го оперативен работник и подпис на същия, качеството на вербуваното лице и псевдонима му. Недостоверността на второстепенни данни, като местоживеенето, семейното положение и роднини на лицето, посочени в предложението за вербуване, не се отразява на доказателствената стойност на документите относно подлежащия на доказване факт – принадлежност към органите и службите на ДС. О. съдържанието на рапорта на вербуващия е видно, че с К. Д. е насрочена и проведена среща, че той се е съгласил да помага, като предоставя стая от поверената му сграда. Свидетелските показания не установяват факти, противоречащи на изложените по-горе. Те касаят местоживеенето на лицето, което, както се посочи, не е от съществено значение при преценката доказателствената стойност на приложените документи. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира за неправилен извода на АССГ за липса на доказателства за принадлежност на адресата на решението на Комисията към органите на ДС по смисъла на специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА. Разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА посочва неизчерпателно средствата за доказване принадлежност към органите по чл. 1. Законът предвижда установяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя тази принадлежност се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1, изброени съответно т. 1, 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от закона. При наличието на някой от тези документи Комисията следва да установи принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност дали действително лицето е работило в полза на Държавна сигурност. Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях /включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, които не носят подписа на вербувания/ е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. По изложените съображения атакуваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо него, Върховният административен съд следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на К. Д. срещу атакуваното решение на Комисията. При този изход от спора на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,