Решение № 12797 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2018 г.
ВАСIV отделение01.10.2019 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 572 от 28.09.2018 г., постановено по адм. дело № 393/2018 г. на Административен съд - Плевен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12797 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14109/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Вълов, действащ в качеството си на кмет на Община Червен бряг, с адрес гр. Червен бряг, ул. "Антим I" № 1, срещу решение № 572 от 28.09.2018 г. на Административен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 393/2018 г., с което е отменена заповед № РД-10-111/2.04.2018 г. на кмета на община Червен бряг, с която на основание чл. 56, ал. 1 от АПК вр. чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е прекратен публичен търг с тайно наддаване за продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ I, кв. 118 по ПРЗ на с. Радомирци, предназначение "За търговия и обществено обслужване", с площ 765, 00 кв. м. и връща делото като преписка на кмета на община Червен бряг за издаване на нова заповед, при съобразяване с изложеното от съда в решението относно тълкуването и прилагането на закона, в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. С решението, съдът е присъдил претендираните разноски по делото, като е осъдил община Червен бряг да заплати на К. Костов сумата от 360 лева. В жалбата са наведени доводи, че обжалваното решение е недопустимо, изложени са доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображенията изложени в жалбата, касаторът моли съдът да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството, алтернативно прави искане същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди оспореният административен акт, ведно със законните последици от това. Претендира присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – К. Костов, чрез пълномощника си адв. Б. Дилова, в писмен отговор на касационната жалба е изразил становище за неоснователност и недоказаност на същата. При подробно изложени съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Плевен като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С молба от 16.09.2019 г. адв. Б. Дилова е заявила, че поддържа становището, изразено в отговора на касационната жалба. Приложила е списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Заинтересована страна – Д. Дюлгеров, не ангажират становище по касационната жалба. Заинтересована страна - "ГРАЦ 2013" ЕООД, не ангажират становище по касационната жалба. Заинтересована страна – Г. Вутев, не ангажират становище по касационната жалба. Заинтересована страна – Г. Николов, не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира съдебното решение за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми, поради което счита, че същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по жалба на К. Костов от [населено място], против заповед № РД-10-111/02.04.2018 г. на кмета на община Червен бряг, с която е прекратен публичен търг с тайно наддаване за продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ I, кв. 118 по ПРЗ на с. Радомирци, предназначение "За търговия и обществено обслужване" с площ 765, 00 кв. м. От данните по делото съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма с оглед наличието на мотиви, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Административният съд е извършил анализ на разпоредбите на чл. 67 и чл. 68 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Червен бряг (Наредбата), в същите е уреден публичния търг с тайно наддаване. Според съда от направения анализ на разпоредбите и съобразно представените доказателства е приел за установено, че петима участника са подали документи в срок, като в протокол № 2 не е посочено дали същите са присъствали, но това е възприето за несъществено закононарушение, тъй като не е задължително. На следващо място съдът е приел, че съобразно чл. 68, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че в деня и часа, определени за провеждане на публичния търг, комисията разпечатва подадените пликове с предложения по реда на тяхното постъпване, проверява редовността на представените документи и обявява допуснатите участници, от протокол № 2 се е установило, че след като е констатирано, че е внесен депозит от кандидатите и са налице всички условия за нормално провеждане на търга е престъпено към отваряне на предложението. Съдът е установил, че изказът не е коректен, но е приел за ясно, че са отваряни последователно пликовете с предложенията, като за всеки от тях и са посочени документите, които са в плика с предложението. На следващо място е прието, че по отношение на Г. Вутев е констатирано, че ценовото предложение е поставено в незапечатан плик, поради което участника е бил дисквалифициран и е прекратено разглеждането на неговите документи. Установено е, че е ясна волята на комисията, приета въз основа на гласуване и че този участник се отстранява от търга. На следващо място се е установило, че е спазена разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от Наредбата по отношение на всеки от кандидатите с изключение на Вутев, като цените са отразени в протокола, а офертите са заверени от членовете на комисията, както и че е спазена разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от Наредбата. Административният съд е направил заключението, че от протокол № 2 изискванията на Наредбата относно провеждането на публичния търг с тайно наддаване са спазени. Приел е че не е съществено нарушение непосочването, че председателя на комисията е отварял ценовите предложения на допуснатите кандидати, доколкото всички ценови оферти са били подписани от всички членове на комисията. На последващо място първоинстанционния съд е приел, че изложените мотиви в заповедта на кмета на общината са неоснователни, тъй като е било ясно и непротиворечиво в протокола е отразено основанието за отстраняване на участника, ясно е било посочено, че комисията е разгледала тръжната документация, комисията е констатирала, че плика с цената не е бил запечатан. По отношение на обстоятелството, че един от членовете на комисията е бил на различно мнение от останалите и е било проведено гласуване, съдът е приел че не е необходимо отделна аргументация защо е проведено гласуване. Отделно съдът е приел, че причините за декласиране на участника са посочени в чл. 67, ал. 2 вр. с чл. 68, ал. 2 от Наредбата. Административния съд е приел, че посоченото в административния акт правно основание на чл. 56, ал. 1 от АПК не отговаря на фактите, посочени в същата заповед, тъй като в случая страната която е започнала производството, не е подала искане същото да се прекрати, а Вутев не е такава страна. На следващо място съдът е достигнал до извода, че при провеждането на търга не е била нарушена разпоредбата на чл. 61, ал. 5 от Наредбата, доколкото изискуемото от тази разпоредба съдържание на обявленията е налице. По отношение на отстранения кандидат в протокол № 2 е била използвана думата "дисквалифицира", това не опорочава търга до степен да обоснове законосъобразност на заповедта на кмета на общината. По отношение на предложенията, които не са окомплектовани или отговарят на изискванията, посочени в тръжната документация, се декласират - в този смисъл е т. 3 на раздел III от Условията на търга. С оглед на което съдът е приел, че употребата на различни думи за описание на едно и също понятие при провеждането на търгове следва да се съобразява действителната воля на комисията, а не думите, които я описват. Също така съгласно чл. 71, ал. 1 от Наредбата, за резултатите от публичния търг се съставя протокол в два екземпляра. Прието е че липсва основание да се съставят два протокола - един за допускане и един за класиране, както се твърдяло, че е следвало да се направи. Освен това съдът е установил, че изискването за закрито заседание, на което да се отворят офертите, не съществува в Наредбата, а същото било налице само и единствено в утвърдените условия на търга. Доколкото обаче Наредбата позволява на търга да присъстват участниците/техните представители, и в чл. 68, ал. 4 предвижда при еднакви най-високи цени да се продължи с явно наддаване между лицата, предложили тези цени, следователно изискването за закрито заседание е в противоречие с Наредбата. След като същата не предвижда закрито заседание, е прието, че следва да се приложи Наредбата, а не противоречащите й условия на търга, които не могат да я дерогират. Съдът е установил, че в административната преписка не е отразена датата, на която кметът на общината е запознат с протокол № 2 на комисията. Съгласно чл. 72, ал. 2 от Наредбата, същият следвало да издаде заповед въз основа на него в 7-дневен срок от получаването му. Поради това съдът не могъл да прецени дали е налице нарушение на административно производствените правила, но е прието, че доколкото този срок е инструктивен, дори и да е налице такова нарушение, същото не би било съществено. Административният съд е достигнал до извода, че кметът на общината неоснователно е приел, че при провеждането на търга са налице нарушения при провеждане на тръжната процедура и същият е бил длъжен да издаде заповед, с която да определи класирането, спечелилия участник, цената, всички плащания и условията на плащане, съгласно чл. 72, ал. 1 от Наредбата. След като е постановил заповедта за отказ / наименована "за прекратяване"/, кметът на общината е нарушил материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че атакуваният съдебен акт е недопустим поради обстоятелството, че подадената пред първоинстанционния съд жалба е предявена от лице без установен правен интерес. Наличието на правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно оспорване, която следва да бъде доказана за всеки конкретен случай, като за съществуването му съдът следи служебно в хода на целия процес. Такъв интерес притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси (процесуалните действия на съда са в съответствие с ТР № 3 от 16 април 2013 г., по т. д. № 1/2012 г. на ОС на ВАС). Правният интерес трябва да е налице не само при сезирането на съда, тоест при подаване на жалбата, но и по време на целия процес, както и към момента на решаване на делото. В настоящия случай жалбоподателят е доказал правния си интерес от оспорването на процесната заповед, тъй като същият е заявил участие в публичния търг с тайно наддаване за покупко-продажба на общински имот, като е подал заявление в указания срок, ведно с изискуемите документи, в т. ч. такива доказващи заплатен депозит за участие в търга и за закупуване на тръжна документация. Тръжната процедура е била проведена като е съставен протокол № 2 от 7.03.2018 г. от назначената комисия. От същия е видно, че жалбоподателя /ответник по касационната жалба в настоящото съдебно производство/ е бил класиран на първо място и на основание чл. 68, ал. 4 от Наредбата, комисията е обявила участника за спечелил търга и същата е предложила на кмета на Община Червен бряг да сключи договор за покупко – продажба. Предвид което следва да се приеме, че е налице проведена тръжна процедура, а не висяща такава, както твърди касационния жалбоподател. Последвалият краен акт, с който е прекратен публичния търг с тайно наддаване за продажба на общински недвижи имот, както правилно е установил първоинсатнционния съд, по своята правна същност, не е за прекратяване, а представлява отказ да се определи като спечелил търга класираният на първо място в протокола на комисията участник и процедурата е върната на етап – да се определи нова дата и да се проведе нов търг. С факта на прекратяване на публичния търг с тайно наддаване за продажба на общински недвижим имот /или както е възприел административния съд с постановения отказ/ се засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя като участник, който е класиран и обявен от комисията за спечелил търга, поради което за него е налице, правен интерес от оспорването. На следващо място настоящия съдебен състав счита, че посочената от касационния жалбоподател съдебна практика е неотносима към настоящия правен спор, тъй като цитираните определения са постановени при различна фактическа и правна обстановка. Възраженията за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са лишени от конкретика и същите следва да се приемат за неоснователни. Правилно и обосновано съдът е приел, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 56, ал. 1 от АПК за прекратяване на производството – основанието на което е издадена оспорената заповед на кмета на община Червен бряг, поради което е незаконосъобразна и правилно е отменена от съда. За да е налице посочената хипотеза е необходимо страната, която е започнала производството да е подала искане за прекратяването му, което в случая не е сторено. Не са били налице предпоставки нито за прекратяване на производството, нито за отказ да се определи като спечелил търга класираният на първо място, като административния съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. За прецизност следва да се посочи, че в оспореният административен акт са изложени мотиви относно допуснати нарушения на самата комисия провела тръжната процедура, а не доводи за изначално опорочаване на самата процедура, каквито твърдения са изложени в касационната жалба. Като по отношение на същите, настоящия съдебен състав, счита че с обжалваната пред Административен съд – Плевен от К. Костов заповед №РД-10-111/2.04.2018 г., кметът на община Червен бряг прекратява публичния търг с тайно наддаване за продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ I, кв. 118 по ПРЗ на с. Радомирци, предназначение "За търговия и обществено обслужване", с площ 765, 00 кв. метра, възстановяване на пълния размер на платеният размер на сумите заплатените от участниците в тръжната процедура, както и определяне на нова дата и провеждане на публичен търг с тайно наддаване за покупко-продажба на общински недвижим имот. След като това е обжалваната заповед, предмет на делото е законосъобразността на този акт, а евентуално допуснати други нарушения на процедурата са неотносими за спора. Затова е ирелевантен въпроса за допуснатите съществени според касатора непълноти и неточности в правила на работа на комисията, както и действията по разгласяване и реда за обявяването, че не са изпълнени съгласно нормативните изисквания. Недопустимо е съдът да извършва инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила административен акт за откриване на процедурата. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на Административен съд - Плевен касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъждани. По направеното своевременно искане от ответника К. Костов за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за настоящото производство не следва да бъде уважено, тъй като видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 0000013277 от 13.09.2019 г. - същото е договорено, но не е вписан начина на плащане, т. е. в брой или по банков, а това е необходимо съгласно т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Разноски по делото не са претендирани от заинтересовани страни, поради което не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение,