Решение № 2490 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2020 г.

Решение № 2490 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на и. д. директор Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1039 от 19.06.2020 г. постановено по адм. дело № 1314 описа на Административен съд Пловдив за 2019 г, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 16001618003115-091-001/11.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 207/02.04.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК – допусната необоснованост и нарушение на материалния закон, за които развива съображения в касационната жалба и становище по съществото на спора, подадено от юрск. Дамянова. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната - Р. Ъшък, чрез процесуалния си представител адв. Калоферов, в писмена защита и становище по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1039 от 19.06.2020 г. постановено по адм. дело № 1314 описа на Административен съд Пловдив за 2019 г. е отменен РА № 16001618003115-091-001/11.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 207/02.04.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА на Р. Ъшък, по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК е определена отговорност за задължения на "Рега България" ООД – за ДДС и КД в размер на 139 568, 52 лв. главница и 37 373, 40 лв-. – лихви. За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не са установени предпоставките за възникване на фактическия състав за реализиране на отговорността, поради което изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл. 19, ал. 1 пр. 2 ДОПК са незаконосъобразни. Съдът е дефинирал предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска деятелност на управителя на задълженото за публични вземания лице. Приел е, че не е доказано извършването на вредоносната дейност от управителя чрез укриване на факти или обстоятелства от орган по приходите, както и причинна връзка на такова поведение с вредоносния резултат – препятстваната възможност да се съберат данъците. Касаторът оспорва решението като излага доводи за неговата необоснованост и материална незаконосъобразност предвид наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК като особен вид солидарна отговорност за физическите лица – членове на органи на управление или управители на задължени юридически лица. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК, се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които се поддържат в тяхната цялост. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това са: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3/причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, 4 невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител на "Рега България" ООД за д. п. м. 01.01.2014 г. – 31.07.2016 г., за които данъчни периоди с влязъл в сила РА за дружеството са установени данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит по доставки, които приходните органи са приели за нереални поради липса на данъчно събитие и оттам неправомерно начисляване на данъка /ДДС/, допълнително е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2015 г. с разходите по тези доставки и е определен корпоративен данък, начислен е и допълнително ДДС, произхождащ от констатирани липси на стоки, за които е бил ползван данъчен кредит при закупуването им. Спорно е било дали управителят е отговорен за тези задължения, на осн. чл. 19, ал. 1 ДОПК, относно наличието на предпоставките по т. 2, 3 и 4, посочени по-горе в настоящото решение. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че задължение на приходните органи е да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Правилно е прието, че спрямо действията на управителя като РЛ е непротивопоставимо установеното с РА на дружеството, досежно извършените действия от последното. Управителят в личното си качество не е бил самостоятелна страна в проведеното спрямо дружеството ревизионно производство, при което е без значение дали го е представлявал или не в това производство, освен това са различни фактическите състави, обуславящи в единия случай отговорността на дружеството, а в другия - тази на управителя му. Издадените ревизионни актове спрямо дружеството имат доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на установените задължения за данъци или ЗОВ спрямо дружеството и периода, за който са установени тези задължения. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че само с представяне и позоваване на влезлия в сила РА на дружеството, черпене на доводи единствено въз основа на отразеното в тях, не е доказано при условията на пълно доказване наличието на поведение на РЛ, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите. Твърденията на приходните органи във връзка с позоваването им на РА на дружеството е, че управителят като представител на дружеството е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в която вярно да отрази извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Подаването на СД по ЗДДС с неверни данни не винаги и константно е равнозначно на укриване на факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органите по приходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Следва да е налице и установена субективна страна – умисъл или изцяло липса на счетоводно отразяване на операция /в този см. Решение на СЕС С-95 и 96 – Екотрейд/. В процесния случай съдът намира за обоснован изводът на съда, че не е доказано при условията на пълно доказване действията на управителя да представляват укриване на факти и обстоятелства. Субективната страна на деянието също не е установена с възможните доказателствени средства. Липсва един от елементите на обсъждания фактически състав, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт. Още повече, че в същия период дружеството е имало и втори управител – Х. Ъшък, който също е имал права да го представлява самостоятелно и чиято отговорност по този ред не е ангажирана. Липсват доказателства, както за причинно- следствена връзка между евентуално укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество т. е. твърдяното поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, което в случай правилно е прието от АС Пловдив за недоказано. На следващо място, в актовете на приходните органи липсват данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионните производства по издаването на РА, така и след това. Установяването на тези обстоятелства е направено в хода на съдебното производство като е установено, че дружеството е имало достатъчно имущество за удовлетворяване на задълженията си към момента на започване на ревизионното производство, спрямо което имущество на се предприети обезпечителни действия от страна на приходните органи и публичния изпълнител. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което е отменил РА. Касационната жалба е неоснователна, решението на АС Пловдив следва да остане в сила.. Не се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като от ответната страна не е заявено искане за заплащане на такива, нито се представени доказателства за действително направени разноски от нея в касационното производство. По изложените съображения Върховен административен съд, Осмо отделение