Решение № 344 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2008 г.

Решение № 344 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Д. от гр. С., срещу въззивното решение от 29.11.2007 г. по гр. д. № 246/2007 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 173 от 12.03.2007 г. по гр. д. № 1395/2006 г. на Сливенския районен съд, в частта относно делбените части, при които е допусната съдебна делба на апартамент № 40, бл. 16, ул. "Б" гр. С. и с въззивното решение частите в съсобствеността са определени на 1/3 за П. К. и 2/3 за Н. Е. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на офис № 7 и гараж № 2, находящи се на ул. "......." № 13 гр. С. Ответникът по касация Н. Д. Е. от гр. С. не е изразил становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният апартамент № 40 е придобит в резултат на обезщетение за отчужден имот пл. № 5* в кв. "Б", собственост на родителите на ответника Н. Въз основа на представени по делото писмени доказателства съдът е приел, че родителите на ответника - са прехвърлили на сина си Н. Е. част от този имот, за да има право на обезщетение чрез жилище в сградата, която е построена на същото място. Очевидно предвид тези обстоятелства, в исковата молба П. К. е поискала делбата на този имот да се допусне при делбени части 1/3 за нея и 2/3 за ответника Н. По отношение на офис № 7 и гараж № 2, находящи се на ул. "........." № 13 гр. С., за които искът за делба е отхвърлен, съдът е приел, че същите са били включени в предприятието на ЕТ "Е". Правото на строеж за двата имота е било предоставено на едноличния търговец и обектите са построени за осъществяване дейността на едноличния търговец. Поради това и съгласно ТР № 2/2001 г., ОСГК, ВКС съдът е приел, че тези имоти не съставляват съпружеска имуществена общност, а принадлежат на едноличния търговец. Срещу така постановеното решение П. К. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Излага съображения, че не е опровергана законовата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос в придобиването на апартамента, нито е установено изключените от делбата офис и гараж да са включени в предприятието на едноличния търговец. Жалбата е неоснователна. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е определил частите в съсобствеността на процесния апартамент. От представения по делото нот. акт № 8/1980 г. се установява, че жилището е придобито като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. От представените пред въззивния съд документи по отчуждителното производство е установено, че част от отчужденият имот пл. № 5* в кв. "Б" по плана на гр. С. е бил собственост на ответника Н, а процесният апартамент № 40 е даден като обезщетение срещу този отчужден имот. Предвид посочените по-горе доказателства за извън семейния произход на част от средствата за придобиване на апартамента и признанието на това обстоятелство в исковата молба чрез посочване на правата в съсобствеността - 1/3 за жалбоподателката и 2/3 за ответника, правилно делбата е допусната при тези делбени части. Правилно е решението и относно изключените от делбата офис и гараж. Двата обекта са придобити чрез отстъпено право на строеж на Проектантска фирма - ПФ "Е" със задължение за построяването на триетажна жилищна сграда с гаражи и складови помещения. Част от обектите съгласно нот. акт за учредяване на правото на строеж са построени за собствениците на терена, а друга част от обектите са били продадени на трети лица от ЕТ "Е" и съпругата му П. К. през 1997 г. Обстоятелството, че П. К. фигурира в нот. актове като продавач, не е доказателство, че имотите са били съпружеска имуществена общност. До приемането на ТР № 2/2001 г., ОСГК, ВКС съдебна практика по въпроса за собствеността върху придобитото в резултат на търговска дейност имущество е противоречива, което е и основание за приемане на тълкувателното решение. С т. 1, б. "а" от посоченото тълкувателно решение е прието, че имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. В този случай презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва, тъй като придобитото е в резултат от упражняваната търговска дейност. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че не е установено правоприемство между ПФ "Е" и ЕТ "Е". С определение на Сливенския окръжен съд от 7.03.1990 г. е регистрирана еднолична фирма с предмет на дейност проектантска дейност и наименование "Е" на Н. Е. На този търговец е учредено правото на строеж за посочените по-горе обекти, като част от построените от него апартаменти са продадени под наименованието за купувач ЕТ "Е". По изложените съображения въззивното решение на Сливенския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение