Решение № 6204 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2016 г.

Решение № 6204 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. срещу решение № 1401/24.06.2016 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3880 по описа за 2014 г., с което са отхвърлени исканията му за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 636/22.03.2016 г., постановено по адм. д. № 3880/2014 г. и за изменение на същото решение в частта за разноските. В частта за оспорване на отказа да се поправи очевидна фактическа грешка жалбата е касационна, а в в частта за разноските - частна, доколкото в частта отказваща изменение на предходната решение относно разноските, решението е с характер на определение. Касаторът настоява, че в решението, чиято поправка е поискал, погрешно е посочен размер на установеното задължение за ДДС с прогласения за нищожен ревизионен акт, като е визиран размерът на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит, а не на задължението за ДДС. О. и съществуването на предпоставките за изменение на решението от 22.03.2016 г. в частта за разноските заради своевременно направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и позовавайки се на минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правната сложност на делото. Иска отмяна на обжалваното решение и допускане на поправка на решение № 636/22.03.2016 г. и изменянето му в частта за разноските. Насрещната страна по жалбата "Ченсфилд-55" ЕООД, чрез повереника си адв. Амуджиев, изразява становище само по обжалването на отказа да се измени решението в частта за разноските. Обосновава съответствието на уговореното и платено адвокатско възнаграждение с фактическата и правната сложност на делото. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С решение № 636/22.03.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 3880/2014 г. е прогласена нищожността на ревизионен акт № 031402091/18.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., в частта потвърдена с решение № 658/10.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В., с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 03, 06,07,08,09,10,. 2010 г. и 06,08,09,10,12.2011 г. главница общо в размер на 85 726,09 лв. и лихва общо в размер на 29 813,46 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2010 г. и 2011 г. главница общо в размер на 22 523,25 лв. и лихва общо в размер на 7345,27 лв. и е осъдена Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В. да плати в полза на "Ченсфийлд - 55" ЕООД сторените по делото разноски в размер на 6 564 лева. В обхвата на разноските е включено платено адвокатско възнаграждение в размер 5 856 лева. За да отхвърли искането за поправка на ЯФГ, административният съд е приел, че установеното с РА задължение съответства по размер на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит - 85 726.09 лева. Резултатът за периода поради непризнатия данъчен кредит, представлявал дължимите от жалбоподателя сума за ДДС и лихва, но не и размера на установените с РА публични задължения. По искането за изменение на решението в частта за разноските е изчислил съответстващия на материалния интерес размер на минималното адвокатско възнаграждение от 3 984.08 лева и е отрекъл платеното в размер 5 856 лева да е прекомерно. Мотивирал се е със сложността на делото, която не е обусловена по необходимост от разпоредения с крайния акт резултат. Първоинстанционното решение е правилно, както в частта му за отхвърляне на искането за поправка на ЯФГ, така и в частта с характер на определение за отхвърляне на искането за изменение на предходното решение в частта за разноските. Институтът на поправката на ЯФГ по чл. 175 АПК и чл. 247 ГПК е насочен към постигане на съответствие между формираната от съдията воля при решаването на правния спор и обективираната в постановения съдебен акт. В случая приписваната на съда грешка не е фактическа, а на правото. С мотивите на обжалваното решение е заявено убеждението на първостепенния съд, че при оспорването на РА е заявен спор за съществуването на задълженията за ДДС, установени с него заради отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, които са различни от задълженията за внасяне, като сума от резултатите - данък за внасяне по данъчни периоди след извършената от органите по приходите корекция. Това разбиране не се споделя от касационния съдебен състав. За задължението за внасяне в колона 10 от таблица № 1 от разпоредителната част на РА той представлява изпълнително основание /вж. чл. 209, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ДОПК/. Установените публичните задължения могат да включват и начислените от ДЗЛ, но задълженията за внасяне се определят сред съобразяване на внесените суми и тези за приспадане. Затова и невинаги задължението за ДДС за внасяне съвпада по размер с непризнатия данъчен кредит. В случая с РА са установени задължения за довнасяне на ДДС в общ размер 85 725.23 лева, а не 85 726.09 лева. Неправилното посочване на размера на данъка в решението, чиято поправка е поискана, не е резултат от фактическа грешка на съда и не може да се изправи по реда на чл. 175 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Грешката, обаче, не засяга регулиращото действие на решението, доколкото е прогласена нищожността на целия РА и не той не би представлявал изпълнително основание за задължения, установени с него. Ако колебанията на администрацията са във връзка с отписването на задълженията, то очевидно не могат да бъдат отписани задължения в размер по-голям от "записания". При определяне на размера на присъдените в полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство на пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение не е допуснато нарушение на материалния закон. Фактическата и правната сложност на делото са оценени правилно от първостепенния съд. Познанията на ДДОДОП относно последиците от нарушаването на правилата за материална компетентност при издаване на РА не са намерили израз при оспорването на РА по административен ред, нито са се проявили в процесуалното му поведение в качеството на ответник в първоинстанционното производство. Администрацията е дала повод за завеждането на делото. Жалбоподателят не е дължал минимизиране на процесуалните си усилия заради основано на юриспруденцията очакване за ползващо го разрешаване на спора. Съгласието на касационния съдебен състав с част от изводите на първостепенния съд в оспореното решение и с крайния резултат в другата мотивира оставянето му в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение