Решение № 7745 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3107/2011 г.

Решение № 7745 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3107/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 122е от Закона за обществените поръчки. Образувано е по жалба, подадена от кмета на община Велико Търново срещу решение № 122 от 08.02.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-23/2011 г. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Жалбоподателят прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения акт на възложителя. Жалбата срещу същото решение, но в частта с която е оставено без разглеждане искането на "Пътища и мостове" ЕООД за присъждане на направени разноски за производството пред КЗК. С тази жалба се релевират доводи за незаконосъобразност, поради което жалбоподателят прави искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъдат присъдени разноски по делото направени в производството пред Комисията за защита на конкуренцията. Страните не са изразили становище по насрещните жалби. Жалбата на кмета на община Велико Търново е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбата на "Пътища и мостове" ЕООД е подадена в преклузивния срок по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по оспорване на решение № РД 24-44/13.12.2010 г. на кмета на община Велико Търново за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Извършване на снегопочистване и поддържане на платната за движение на републиканските пътища на територията на община Велико Търново". КЗК е отменила като незаконосъобразен оспорения акт на възложителя. За да стигне до този правен извод, Комисията за защита на конкуренцията е приела, че съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗОП, методиката за оценка на предложенията трябва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата, включително за относителната тежест, която възложителят дава на всеки от показателите за определяне на икономически най- изгодната оферта. Нормата е императивна и при изготвяне на методиката възложителят следва да се придържа стриктно към нея. КЗК е преценила и факта, че определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност на възложителя като той сам определя онези показатели, които имат преимуществено значение. За да бъде обаче методиката законосъобразна с оглед спазване на принципите за провеждане на процедурите за възлагане на обществените поръчки, същата трябва да съдържа показатели за оценка, които не водят до субективна преценка от страна на комисията и да съдържат ясни указания относно обстоятелствата, съдържащи се в офертите, които ще подлежат на оценка. Освен това със закупуване или запознаване с документацията за участие всеки участник следва да има възможност да се запознае с параметрите, които ще се оценяват и съответно ще доведат до подготвяне на икономически най-добро предложение за възложителя. В тази връзка не е допустимо залагане на показатели в методиката за оценка, от които не става ясно по какъв начин участниците следва да подготвят своите предложения, за да могат да бъдат оценени с максимален брой точки по този показател, съответно как ще се извършва определянето на оценките от комисията за провеждане на процедурата и въз основа преценката на кои конкретни параметри в офертите ще се присъжда съответния брой точки. По тези доводи Комисията за защита на конкуренцията е приела, че утвърдената методика за оценяване на предложенията не е съобразена с императивни изисквания на Закона за обществените поръчки, поради което е отменила оспореното решение. Със същото решение, КЗК е оставила без разглеждане искането на оспорващата страна "Пътища и мостове" ЕООД за присъждане на разноски направени в производството по преразглеждане на акта на възложителя. Мотива по който е оставено без разглеждане това искане е, че КЗК няма такива разписани правомощия. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушенията, релевирани с двете жалби. Методиката за оценка включва ясно разписани методи и правила за определяне на оценката на участниците в процедурата и представените от тях оферти. Целта е да се извърши класиране и да бъде определен за изпълнител този участник, който отговаря в най-голяма степен на предварително обявените изисквания и е представил икономически най-изгодна оферта. С методиката за оценяване възложителят следва да определи точно и конкретно показателите и техните тежести по такъв начин, че да гарантира най-голяма икономическа изгода от изпълнение на поръчката за единична платена цена. Използвания метод в случая е точкова оценка в дефиниран диапазон с определена максимална стойност за всеки показател и относителна тежест в проценти на всеки показател в комплексната оценка. Освен това обозначаване, методиката за определяне на комплексната оценка следва да съдържа точни указания за определяне на оценката и по всеки от подпоказателите, които ще се оценяват. С оглед принципите на Закона за обществените поръчки, регламентирани в чл. 2, указанията за определяне на оценката по всеки показател следва да съдържат достатъчно информация, която да създаде условия за прозрачност при оценяването и лоялна конкуренция между участниците в процедурата. В този смисъл методиката за оценка следва да съдържа ясно и точно посочване как се оценява офертата на участника. При точковата система в дефиниран диапазон се посочва минималната и максималната допустима стойност по съответния показател, като изрично в дефинирания диапазон се определят обстоятелствата, при които офертата получава оценка в този диапазон. В случая такива указания напълно липсват и е недопустимо тази липса да се допълва с критерии, включени в техническото задание. В методиката липсва изрично указание коя от офертите ще се преценява като най-удовлетворителна и по какви обективни критерии. При това положение възложителят е предоставил възможност на конкурсната комисия да поставя оценки, които са изцяло в полето на субективната преценка. Такъв начин на оценяване е недопустим при провеждане на възлагателна процедура, тъй като в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП изрично са регламентирани принципите за публичност и прозрачност, както и за осигуряване на лоялна конкуренция при провеждане на процедурата. Липсата на конкретни критерии за оценка не може да даде възможност, дори и при необходимата експертност на членовете на конкурсната комисия да определят обективна оценка по всеки от критериите. Неоснователни са доводите на жалбоподателя - кмета на община Велико Търново, че определянето на методиката за оценка на предложенията при въведен критерий "икономически най-изгодно предложение" е изцяло в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя. С разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗОП е въведено императивно изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертите, включително и относителната тежест, която възложителя дава на всеки от показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта. В случая утвърдената методика е изцяло лишена от обективни критерии за оценка, в това число и за критерия предлагана цена е предвидено субективно оценяване. Действително Закона за обществените поръчки не предвижда задължение за възложителя да оценява този критерий по математическа формула, в която се съпоставят предлаганите цени, но с оглед изричното изрично регламентирания принцип на чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост в дейността на административния орган, следва да се приеме, че възложителят упражнява своята оперативна самостоятелност и в рамките на установената практика. Установена е практиката по този критерий оценката да се определя на базата на обективни данни - съпоставимост на предлаганите от участниците единични цени. Определяне на оценка по критерия предлагана цена по чисто субективна, и то неясно формулирана методика, значително се отклонява от установената практика на възложителите, поради което не може да бъде преценен като законосъобразен. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че решението в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователна е жалбата на "Пътища и мостове" ЕООД, с която е обжалвано решението само в частта, с която е оставено без разглеждане искане за присъждане на разноски. Закона за обществените поръчки не предвижда изрично правомощие на КЗК да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени в това производство. От друга страна, съдът не следва да се произнася във връзка с разноски, които страната е направила в производството пред административния орган. Такава правна възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 143 от АПК. Систематичното място на този текст е в Дял трети - производства пред съд, Глава девета - общи правила т. е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган в това число и за производства, при които на административен орган са възложени функции по преразглеждане на акт на възложител в процедура за възлагане на обществена поръчка. Изрична разпоредба в тази насока липсва и в специалния закон - Закона за обществените поръчки. Липсва специална норма, аналогична на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от ЗЗК, която да дава възможност на КЗК да се произнася по въпроса за възлагане на направени разноски от страните в производствата по този закон. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред КЗК, тъй като този текст изрично предвижда възлагане на разноските за административния орган, но само когато актът е отменен от съда в развило се пред него производство по оспорване. Прилагането на тази процесуална норма по аналогия е недопустимо. Единствената възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение и в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд - четвърто отделение,