Решение № 16179 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2017 г.

Решение № 16179 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. К. срещу решение № 1188 от 4.07.2017 г. по адм. д. № 2981/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу констативен протокол за принудително блокиране серия № 0016759 от 30.11.2016 г. на ОП "Паркиране и репатриране" при Община Пловдив. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че е доказано, че е паркирала автомобила си на място означена с маркировка "Археологически музей" за спирането на което място не се дължи плащане за паркиране на "синя зона". Дори да се приеме изводът на съда, че паркоместата, предоставени на Археологическия музей, попадат в режим "синя зона", освен ако не се ползват за специалното си предназначение от страна на музея, не са обозначени със съответните знаци. Знак за синя зона има единствено в началото на улицата и има действие по продължение на улицата, докато паркоместата на музея са разположени вертикално на улицата, маркирани са с маркировка "АМ", като пред всяко от тях има знак, че мястото е служебно на Археологическия музей. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 20.07.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 6.07.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е констативен протокол за принудително блокиране № 0016759 от 30.11.2016 г. за извършено принудително блокиране на ППС. От фактическа страна приел за установено от административна преписка, че на 30.11.2016 г. в 13. 40 ч., след установяване на нарушение от инкасатор Вълова, на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив, е извършено принудително блокиране на ППС марка Пежо, черен на цвят, ДКН [номер], на ул. "П. Каравелов" от оператор Колев. Принудителното блокиране на ППС е извършено на основание чл. 26, ал. 1 от НРППППСТГП. Изложил съображения, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата и чл. 27 от НРСППППСТГП - представени са по делото за доказване предоставените правомощия Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. на Кмета на Община Пловдив и Заповед № 12 ОА221/27.01.2012 г. на Кмета на Община Пловдив, Допълнително споразумение № 69/13.04.2016 г. към трудов договор № 41/12.10.2012 г., от последните от които е видно, че Колев изпълнява длъжността "скобар", направление "ПП"- синя зона, представена е и длъжностна характеристика на въпросната длъжност. Налице е изрично оправомощаване на служители на общинското предприятие "Паркиране и репатриране" да налагат този вид принудителна административна мярка. Спорният въпрос, повдигнат от жалбоподателката е, че тя не е паркирала на синя зона, а на паркинг за посетители на Историческия музей. Изложил мотиви, че видно от представения договор, сключен между Община Пловдив и Регионален археологически музей Пловдив за предоставянето на музея на пет броя служебни паркоместа /ведомствен паркинг/ на ул. "П. Каравелов" гр. Пловдив местата за паркиране, обозначени за Регионалния археологически музей Пловдив, са част от тези на ул. "П. Каравелов" гр. Пловдив, съответно попадат в режима на т. нар. "синя зона" освен ако не се ползват за специалното си предназначение от страна на музея, на който са предоставени за служебно ползване. Направил извод, че видно от свидетелските показания, жалбоподателката е паркирала на паркомясто на музея, за да посетят бизнесцентър, находящ се наблизо, т. е. жалбоподателката не е ползвала паркомясто за осъществяване на дейности, свързани със служебната дейност на музея и не е посетила музея, за да ползва паркомясто в качеството на негов посетител. С оглед на това, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НРСППППСТГП, както и на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, обуславяща прилагането на процесната принудителна административна мярка, тъй като жалбоподателката не е заплатила дължимата такса за извършеното от нея паркиране в обхвата на "синята зона". Решението е недопустимо. В настоящият случай с подадената жалба жалбоподателката е поискала от съда да обяви за незаконосъобразна, т. е да отмени като незаконосъобразна принудителната административна мярка - принудително задържане на пътно превозно средство, управлявано от С. К., представляващо лек автомобил, марка Пежо, рег. [рег. номер на МПС], на 30.11.2016 г., на ул. "П. Каравелов" Пловдив, за което е съставен констативен протокол за принудително блокиране серия № 0016759 от 30.11.2016 г. на ОП"Паркиране и репатриране" при Община Пловдив. Съдът неправилно е приел, че предмет на жалбата е констативния протокол за принудително блокиране № 0016759 от 30.11.2016 г. за извършено принудително блокиране на ППС, като отхвърлил жалбата срещу този протокол. Констативният протокол за извършеното принудително блокиране не може да бъде предмет на съдебно обжалване, тъй като представлява документ удостоверяващ налагането на принудителната административна мярка. Жалбата е подадена срещу принудителната административна мярка, която се налага чрез извършване на действие - поставяне на скоби, по който предмет на жалбата съдът е следвало да се произнесе и след като не е произнесъл по предмета на спора, обжалванато решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение