Решение № 4123 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2017 г.

Решение № 4123 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на С. В. Ч. с ЕТ "Д. Ч. - С. Ч.", чрез адв. Ц. К., срещу Решение № 782 от 15.05.2017 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 2255 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-16002115009732-091-001/09.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 602/30.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че са налице всички необходими предпоставки на закона за приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Григорова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-16002115009732-091-001/09.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 602/30.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 13 857,89 лв. и начислени лихви в размер на 6 073,70 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Интер ойл- 2008" ЕООД, "Хангеки" ЕООД и "Креатив- Феарс" ООД с предмет на доставките дизелово гориво първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тези фактури не са извършени реални доставки. Според първоинстанционния съд не са представени доказателства за индивидуализиране на стоката тъй като липсват представени акцизни документи и приемо - предавателни протоколи. Освен това с оглед спецификата в предмета на доставките - дизелово гориво, съдът е приел, че наличието на декларация по чл. 12 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС 156/15.07.2003 г. е от основно значение за реалността на доставките и след като процесните доставки не са придружени с такива декларации, то не е доказано и прехвърляне правото на собственост върху фактурираното гориво. Първостепенният съд е приел, че при положение, че законът поставя особени изисквания при търговията с течни горива, които в случая не са спазени, събраните по делото гласни доказателства не могат да установят по категоричен начин реалността на доставките по процесните фактури. Относно непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от "АИМ Дунай" ЕООД с предмет автомобилни гуми първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства за реалното предаване на родово определените вещи. Относно непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от "Т. А." ЕООД с предмет транспортна услуга първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тази фактура не е извършена реална доставка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Интер ойл- 2008" ЕООД, "Хангеки" ЕООД и "Креатив- Феарс" ООД с предмет на доставките дизелово гориво. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока, тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи. С оглед вида на горивата /течни/ и акцизния им характер, са налице допълнителни нормативни изисквания, които следва да са спазени при сделки със стоки от този вид, при транспортирането и предаването им. Всички тези изисквания са от значение за установяване на извършването на доставката с оглед специфичния характер на стоките. Като вид акцизна стока на датата на освобождаването й за потребление възниква съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ задължение за заплащане на акциз, който се начислява с акцизен данъчен документ, съставен по образец приложение № 14 към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС с отразена в него информация за дата и място на издаване, превозвач и рег. номер на транспортно средство, данни за получателя, място на доставка и разтоварване, идентификационен номер на обекта - бензиностанция, резервоар и пр. Акцизен данъчен документ не е представен. Нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол вменяват в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, предвид което последната представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Такава декларация не е представена нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство. Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. Относно непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от "АИМ Дунай" ЕООД с предмет автомобилни гуми правилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства за реалното предаване на родово определените вещи. В хода на производството са представени само копие от фактурата и фискален бон към нея. Относно непризнат данъчен кредит по фактура, издадена от "Т. А." ЕООД с предмет транспортна услуга първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите, че по тази фактура не е извършена реална доставка. В хода на производството са представени само копие от фактурата и фискален бон към нея. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. С оглед на горното и липсата на доказателства за приемо-предаването на стоките и услугите по горепосочените доставки настоящият състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват безспорни доказателства, от които да се установи извършването на тези доставки. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-П. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и това, че ответната страна е изготвила отговор на касационната жалба, но не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция й се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 846 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,