Решение № 8270 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15687/2013 г.

Решение № 8270 от 18.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15687/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аксаково против решение № 2470 от 14.10.2013 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2724/2013 г. С обжалваното решение, по жалба на Народно читалище "Светлина-2007" е отменена заповед № 274/25.04.2013 г. на и. д. кмет на община Аксаково, с която на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 32 от Наредбата за съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на община Аксаково е наредено месечната субсидия на читалището, да се изплаща в размер на 50% в срок до отстраняване на установените нередности и изпълнение на дадените препоръки. Със същото решение, община Аксаково е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 500 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му, и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу кметската заповед. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - НЧ"Светлина-2007" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, поддържани и в съдебно заседание. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, направените констатации в доклада на специално назначената комисия, не сочат на допуснато нарушение от страна на читалището на бюджетната дисциплина, по смисъла на това понятие в § 1, т. 7 от ДР на ЗОбБ (отм.). Според прокурора заповедта е издадена при липса на материално основание. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна. Жалбата е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е заповед № 274/25.04.2013 г. на и. д. кмет на община Аксаково. Със заповедта е наредено месечната субсидия на НЧ"Светлина-2007", с. Орешак, да се изплаща в размер на 50% в срок до отстраняване на установените нередности, констатирани в доклада на комисията, извършила проверката и до изпълнението на препоръките, дадени по време на заседанието на постоянната комисия по "Образование, култура, вероизповедание, спорт и младежки дейности" при Общински съвет-Аксаково. Заповедта е издадена на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 32 от Наредбата за съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Община Аксаково ( наричана за краткост по-долу Наредбата). Фактическото основание за издаването й са констатирани нарушения, обективирани в доклад с вх. № 9300-162/22.04.2013 г. на комисия, назначена със заповед № 201/26.03.2013 г. Съдът е приел, че чл. 32 от Наредбата възпроизвежда чл. 28, ал. 3 от Закона за общинските бюджети. От съдържанието на тези норми, съдът е направил извод, че кметът може да упражни правомощието си по тях, когато е налице доказано нарушение, което следва да стане с акт на държавен орган или друг овластен да действа като такъв орган, което в конкретния случай не е направено. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. Ограничаването на финансирането на бюджетните организации, звена и субсидирни дейности е правомощие на кмета на общината при доказано нарушение на бюджетната дисциплина. В § 1 от ДР на ЗОБ (отм.) е дадено определение за "бюджетна дисциплина". Констатациите в доклада на нарочната комисия са за допуснати нередности и несъответствия в съставянето на счетоводни документи и осчетоводяването на материални активи, които не попадат в определението за "бюджетна дисциплина". Следователно, както правилно се сочи от участващия в касационното производство прокурор, липсва материалноправно основание за издаването на заповедта. По тези съображения, решението като краен резултат е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдeбен състав