Решение № 12094 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2019 г.

Решение № 12094 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. против решение № 183 от 30.04.2019 г., постановено по адм. д. № 34/2019 г. по описа на Административен съд гр. Д.. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия картография и кадастър гр. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците - П. Липов и И. Липов, в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Д. отхвърля жалбата на И. П. с искане за прогласяване на нищожност на заповед № КД-14-08-487/25.06.2008 г. на началника на СГКК гр. Д., в частта й, с която е одобрено изменение на КК и КР на гр. К. относно промяна в границите между ПИ с идентификатор 35064.200.10 и ПИ с идентификатор 35064.200.11. За да постанови този резултат съд приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването й. Съдът излага съображения, че в административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при което правото на защита на жалбоподателката е нарушено, но прави извод, че тези нарушения не обосновават нищожност на административния акт. Съдът констатира, че не е налице и допуснато съществено нарушение на материалния закон, което да води до нищожност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта, с която е допуснато изменение в КК и КР, в обжалваната й част, не е нищожна. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Правилно съдът приема, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е налице уведомяване на заинтересуваните лица за започналото административно производство, не е съставен акт за непълноти и греши съгласно изискванията на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, в редакцията му към датата на издаване на заповедта, както и че наследодателя на жалбоподателката не е присъствал при изготвяне на протокола за трасиране на граници, които нарушения обаче не обосновават нищожност на административния акт. Както бе посочено по-горе нарушаването на административнопроизводствените правила следва да е толкова съществено, че практически да липсва волеизявление. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на заповедта като унищожаема, но не и като нищожна. В този смисъл е и константната практика на второ отделение на Върховния административен съд – решение по адм. д. № 12001/2014 г., решение по адм. д. № 4011/2015 г. и др. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице нарушение на материалния закон, което да води до нищожност. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая такива нарушения не са установени, поради което изводът на съда, че оспорения акт не е нищожен е законосъобразен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за липса на нищожност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди И. П. да заплати на П. Липов и И. Липов сумата 250 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,