Решение № 243 от 10.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител гл. юрк. К. Райкова, против решение 982/23 май 2024 г., постановено по адм. д. 191/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ц. К. П., против заповед 8121К-4387/27 май 2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.204, т. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, (т.т. 15, 19, 20 и т. 28, б. а и в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с МВР на Ц. К. П., разузнавач V степен в група Противодействие на икономическата престъпност на сектор Криминална полиция към Районно управление [населено място] при ОДМВР Ловеч. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначените и приети съдебно техническа и автотехническа експертизи и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че е спазен и срокът по чл. 195 ЗМВР. Направил е извод, обаче, че заповедта е издадена в противоречие с приложимите материално - правни норми и при липса на всички предпоставки от фактическия състав за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Съдът е подложил на задълбочен анализ всички доказателствени източници и аргументирано е кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, въз основа на които е заключил обосновано, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е извършило процесното деяние. Направен е задълбочен анализ на показанията на свидетелите М. Ц. и И. М., като е установено наличие на противоречия по съществени факти, което е наложило да не им бъде кредитирано доверие. Твърденията на Ц. и М. относно инцидента с автомобила не съвпадат с данните, предоставени от видеокамерите и показанията на служителите, които са били на мястото на събитията. Правилно с оглед на събраните доказателства, съдът е приел поведението на свидетелите като агресивно и провокативно, което предполага, че ситуацията е била предварително обмислена. Особено значимо е обстоятелството, че М. Ц. е бил въоръжен с нож и е демонстрирал намерение за саморазправа. Тези факти не са били изследвани от ДНО и са пренебрегнати, което показва, че не е проведено пълно изследване на всички релевантни обстоятелства по случая. Събраните доказателства и обстоятелства ясно сочат, че поведението на свидетелите е било не само конфликтно, но и потенциално опасно, което поставя под въпрос надеждността на техните показания. Съдебното решение, взето на основата на тези факти, е логично и обосновано. Правилно съдът е приел за недоказано и вмененото на жалбоподателя П. като нарушение, а именно отказ да даде годна проба с доказателствен анализатор, след като той е пожелал да бъде изследван. Не се установява от събраните по делото доказателства П. да е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол, напротив - същият е заявил желание да бъде проверен за употреба на алкохол с доказателствен анализатор. Не се установява да е възпрепятствал даването на годна проба или да не е изпълнявал указанията на полицейските служители. ДНО е приел неправилно за отказ да даде проба нежеланието на П. да даде повече проби, след като е извършена такава проверка два пъти. Вината за евентуалните проблеми на уреда, с който е извършена проверката, свързани с техническата му неизправност, не може да бъде вменена на наказаното лице. Обосновани и съответни на доказателствата са правните изводи на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение по смисъла на посочената за нарушена законова норма (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР). За да бъде осъществен съставът на същата, следва да е налице уронване на престижа на службата. В тази връзка, противно на изложеното от административния орган, не са налице данни за действия, които, макар и евентуално извършени са в разрез с Етичният кодекс, уронват престижа на службата, което е основният квалифициращ елемент от цитираната норма. В продължение на последното, следва да се отбележи, че няма доказателства за това, действията на наказания служител да са станали обществено достояние и по този начин да са уронили престижа на МВР. Настоящият съдебен състав намира, че е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, според който "при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата". В съответствие с тази законова норма, при налагане на наказанието, ДНО не е отчел тежестта на нарушението и липсата на настъпили от него вредни последици, обстоятелствата при които е извършено, както и цялостното поведение на служителя по време на службата му в системата на МВР, а именно, че не е допуснал действия, които да уронят престижа на службата. Цялостното поведение на служителя е описано, но не е взето предвид, а само е констатирано, че служителят е бил награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания. Тези факти само са констатирани, но не са коментирани и не са съобразени. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание не съответства на целта на закона, съответно е в нарушение на посочената по горе разпоредба на ЗМВР, така и на изискването за съразмерност по общата разпоредба на чл. 6 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 2000 лева. В случая касаторът е направил възражение за прекомерност, което с оглед фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция е неоснователно. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав