Решение № 8968 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2010 г.
ВАСПетчленен състав30.06.2010 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1804/11.02.2010 г. по адм. дело № 14470/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА "Баранко" ЕООД гр. София да заплати на Комисията за защита на конкуренцията сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8968 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Баранко" ЕООД гр. София срещу Решение № 1804/11.02.2010 г. по адм. дело № 14470/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 923 от 15.09.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-430/2009 г., установяващо нарушение по чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (отм.) и след отмяна на наложената имуществена санкция по чл. 100, ал. 1, т. 2 от действащия ЗЗК преписката е върната на органа за ново произнасяне. Касаторът развива доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение както в отхвърлителната му част, така и по отношение на връщането на преписката на КЗК, като не споделя изложените от съда мотиви. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: По делото няма спор относно фактическата обстановка, правилно установена от първоинстанционния съд. Законосъобразни и обосновани са и изведените въз основа на нея правни изводи. При неоспорените констатации за придобитите акции, съставляващи 49 % от всички акции на "Пловдив Юрий Гагарин БТ" АД, разпоредбите на Устава на акционерното дружество относно начина на вземане на решения от Общото събрание, представените акционери при годишните общи събрания за периода 2007 - 2009 г., правилно тричленният състав е приел, че са налице основанията по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗЗК (отм.) - концентрация на стопанска дейност чрез придобиване на контрол и по чл. 24, ал. 1 от с. з. - неспазване задължението за предварително уведомяване (нотификация). Основателно е отбелязано, че от съществено значение е възможността за фактическо реализиране на решаващо влияние върху АД, каквато е налице при съпоставка между участието на годишните общи събрания на акционерите за посочения период и обстоятелството, че 21.8 % от акционерите притежават по-малко от 5 % от капитала на АД, и изискванията за кворум и начин за вземане на решения от ОС (чл. 15 и 16 от Устава). Не се споделя изложената в касационната жалба теза относно хипотетични възможности за гласуване при регистрация на целия акционерен капитал като изключващи приложението на чл. 21, ал. 1, т. 2, тъй като същите не почиват на конкретно установените факти относно участието на акционерите в АД през времето 2007 - 2009 г. От тях категорично се установява, че притежаваните от касатора акции му осигуряват решаващо влияние върху решенията на АД. Що се касае до отмяната на наложената санкция, съдът се е позовал в мотивите си защо счита същата за неправилно определена при приложимост на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗК (отм.) в конкретния случай. Това становище застъпва и петчленният състав, като при липса на правомощия съдът да подмени правното основание за санкциониране на предприятието, съответно да коригира размера на наложената санкция, правилно съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е върната на органа за ново произнасяне. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на КЗК за юрисконсултско възнаграждение, каквото следва да се присъди в размер на 150 лева, платими от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,