Решение № 7183 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2015 г.

Решение № 7183 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Цв. Маркова, против решение № 142 от 05.03.2015 г., постановено по адм. д. № 529/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което, по жалба на Людмил Петров Нанков, е отменено като незаконосъобразно негово Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2634/14.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорения акт не се съдържат фактически и правни основания за издаването му и че необосновано е пренебрегнал данните от административната проверка, както и че не е съобразил, нито обсъдил събраните по делото доказателства. Касаторът моли решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител, с молба от 15.05.2015 г. поддържа касационната жалба . Ответникът по касационната жалба - Людмил Петров Нанков не изпраща процесуален представител, в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Намира, че неправилно административният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила по съображения, че цялата дейност по регистрацията на земеделските стопански площи, по индификацията им, начина на проверка и контрол, определяне сумите за плащане е компютъризирана, като основните програми са заложени от ЕК и приложимите регламенти за това . Счита, че в уведомителното писмо, издадено под формата на компютърна извадка в табличен вид, са посочени заявените парцели, установеното при проверката и размера на плащането. Намира, че в него е посочено какво следва да бъде съдържанието на съответната колона с оглед изискванията на съответните нормативни актове, като в случая се касае за специална процедура, свързана с плащания от Европейски фондове, уредена в приложимите регламенти - ЗПЗП и съответните наредби. Сочи, че земеделският производител подава заявление за подпомагане по различните схеми в Общинската служба по земеделие, и там на монитор му се показват заявените парцели, като му се издава скица за тези парцели. Допълва съображенията, че преди плащането, от Разплащателната агенция се извършва проверка по актуалния допустим слой за подпомагане, като недопустимите площи автоматично се изключват от системата. Сочи и че по отношение на оспорващия е установено застъпване на площи и разлика между заявено и установено при компютърната административна проверка, като ответникът му е посочил срок, в който да се яви и представи документ за застъпващите се площи, което е станало с обратна разписка с печат на земеделската служба, както и че административният орган не е длъжен да проверява кой я е подписал. От друга страна намира, че неправилно административният съд е приел, че заповедта на министъра за одобряване на допустимия слой не е влязъл в сила по отношение на ответника, тъй като съгласно чл. 16а, ал. 2 от Наредба 105/2006 г. допустимият слой за подпомагане се актуализира всяка година въз основа на актуална цифрова ортофотокарта след самолетно или сателитно заснемане и проверка на място, допустимия слой се обявява на интернет- страницата на МЗХ и ДФЗ и в едномесечен срок заинтересованите лица могат да правят възражения, които се проверяват и след това се издава заповед на министъра за одобрение на допустимия слой. Намира, че с оглед представените по делото доказателства, този ред е спазен. И тъй като при извършената проверка на заявените и установени при административната проверка площи е констатирано наддеклариране над 50%, съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. не се изплащат субсидии, както и че при констатиране на несъответствие между заявени и установени площи Разплащателната агенция не е длъжна да извършва проверка и измерване на място. Цитира практика на СЕС. По тези съображения счита част от доводите на касатора за основателни и предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Людмил Петров Нанков против Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2634/14.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, за отказано финансово подпомагане по подадено от оспорващия общо заявление за кампания 2013 г. с УИН 12/180413/58206 по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за национално доплащане на площ (СНДП) и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/, т. е. е оторизирана сума от по 0.00 лв., вместо исканата финансова помощ, и са му наложени санкции за бъдещ период . Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт не съдържа фактически и правни основания за постановяването му, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила при издаването му. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в писмена форма. Приел обаче, че уведомителното писмо за отказани суми по СЕПП и СНДП и /НР2 е издадено при нарушено изискване за форма, т. к. административният орган не е посочил точните фактически и правни основания за отказа по трите мерки. От друга страна приел, че поради това, че заповед № РД 09-840/02.12.2013 г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" не е влязла в сила по отношение на жалбоподателя, при подготовката и издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. От трета страна преценил, че даже посочената по-горе заповед на Министъра на земеделието и храните да е влязла в сила, то "привидно големият обем и формата на обжалвания акт (текст и таблици), по същество е прикрита липса на мотиви", тъй като не позволява да се разберат както фактическите констатации на органа, така и правните основания, преценени в конкретна връзка с фактите.. По тези съображения приел жалбата против уведомителното писмо, за изцяло основателна. Не съобразил -нито поотделно, нито в съвкупност, данните от заявлението, посочени в таблица, с площите - земеделски земи в землището на с. Гаганица, общ. Берковица, а именно № на парцел от ИСАК 14297-85-4-1 - 0,35 ха (хектара), № 14297-96-3-1 - 0,60 ха, № 14297-156-2-1 - 0,13 ха; № 14297-710-4-1 - 0,30 ха и № 14297-710-6-2 - 0,21 ха или обща площ от 1,59 хектара по СЕПП и НР2 и 0,86 ха по СНДП, нито данните от протокол от 12.04.2013 г., обективиращ автоматична проверка на заявените площи, нито уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 02-120-6500/2149/13.09.2013 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", ведно с таблица към него, с което жалбоподателят е уведомен, че при извършени административни проверки на подаденото от него заявление е установено, че част от декларираните площи са заявени от повече от един земеделски стопанин, като му е даден срок за представяне на документи, доказващи правното основание за ползване, и че в приложената към него таблица застъпената площ (декларирана от повече от един кандидат), е посочена конкретно за всеки парцел. Не съобразил факта, че в хода на административното производство застъпването не е отстранено. Не обсъдил в пълнота неоспореното заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, установяващо факти от значение на делото. Обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимата материалноправна уредба и е необосновано. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, но незаконосъобразно е приел, че уведомителното писмо е издадено при нарушени изисквания за форма, и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на целта на закона. Противно на приетото, в процесното уведомително писмо- в табличен вид, са посочени заявените парцели, установеното при административната проверка и размера на отказаното плащане. Съдът не е съобразил, че в него е посочено съдържанието на всяка колона с оглед изискванията на относимите норми, които са и посочени. Наред с това съдът не е съобразил обстоятелството, че по отношение на оспорващия е установено застъпване на площи и разлика между заявеното и установено при компютърната административна проверка, както и че му е даден срок да представи документ за застъпващите се площи. Неправилно, с оглед липсата на данни да е оспорена, е приетото, че заповедта на министъра за одобряване на допустимия слой не е влязла в сила. Не е съобразен и факта, че тъй като при извършената проверка на заявените и установени при административната проверка площи е констатирано наддеклариране над 50%, съгласно чл. 58 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г., не се изплащат субсидии, освен че при констатиране на несъответствие между заявени и установени площи Разплащателната агенция не е длъжна да извършва проверка и измерване на място. От изложеното по-горе следва, че е незаконосъобразен решаващият извод съда за нарушение на административно производствените правила и на целта на закона. Извод в горния смисъл се налага и от неоспореното от страните заключение по допусната съдебно-техническа експертиза . По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Людмил Петров Нанков. В тази връзка настоящият състав намира, че твърдяното от касатора "неправилно разпределение на доказателствената тежест" не е налице. По тези съображения съдът не е допуснал твърдяното в настоящата жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът, след като отменил оспореното уведомително писмо, не върнал преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателната агенция за ново произнасяне, нито дал указания по тълкуване и прилагане на закона, с оглед произнасяне по заявлението на оспорващия. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е основателно и доказано, с оглед данните в представените по делото разписки, установяващи плащане на депозит за вещо лице в общ размер на 300 лева, и дължимост на възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, представляващо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г./ за минималните адвокатски възнаграждения, в размер на 600 лева /по 300 лв. за всяка инстанция/. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора общо сумата 900 /деветстотин/ лева, представляващи разходи за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение