Решение № 10312 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2010 г.

Решение № 10312 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4 от 8.01.2010 г., постановено по адм. д. № 33/2009 г. Кюстендилският административен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр. София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Кюстендил в частта относно поземлен имот с идентификатор 41112.503.2191 и за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2191.2 по кадастралната карта, като е върнал преписката на административния орган за провеждане на предвидената процедура за заснемане на имота и обекта, както и отразяването им в кадастралната карта и кадастралните регистри, вкл. и данните за правото на собственост. Осъдил е Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр. София да заплати на Зорница Венциславова Павлова от гр. Кюстендил деловодни разноски в размер на 320 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Милка Методиева Василева-Ушинска и Йорданка Василева Божилова, чрез законния й представител Даниел Любомиров Костов с оплакване, че е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Молят да бъде отменено като неправилно и бъде отхвърлена жалбата срещу процесния административен акт. В съдебно заседание касационните жалбоподателки се представляват от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Останалите страни в процеса, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна по следните съображения: Според чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред, а съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралният регистър за урегулираните поземлени имоти се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове и друга документация, одобрени по реда на отменените ЗЕКРБ, ЗТСУ и др., или са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления, като данните за собствениците и носителите на други вещни права се набират от източниците по ал. 2 на същия член. Съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство, издадена на основание чл. 31 от ЗКИР. Заповедите, като процесната, издадени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, нямат конститутивно, а само констативно действие, предназначението им е да отразят точните данни за всеки конкретен имот, т. е. с основание се възразява, че административният орган е задължен да събира, в процеса по изготвянето на кадастралната карта актуалните данни за отразяваните имоти. По настоящото дело съдът е положил усилия за изясняване на фактическата обстановка по спора, проследявайки прехвърлителните сделки и промените по отношение собствениците на имот 3402, включен като част от процесния поземлен имот с идентификатор 41112.503.2191. Обсъдени са и данните по основното и допълнително заключение на вещото лице, назначено по делото. Не се оспорва обстоятелството, че Зорница Борисова Стоименова по силата на нот. акт № 55, том. II, дело № 231/2001 г. е закупила поземлен имот, състоящ се от празно и застроено място от 97 кв., находящ се в гр. Кюстендил, пл. № 3402 в кв. 321, включен в общия процесен имот. Същата не е вписана като съсобственик в кадастралния регистър и не е отразен притежавания от нея документ за собственост. Съдът правилно е установил непълнотата в кадастралния регистър и кадастралната карта, като е приел заповедта в оспорената част относно това обстоятелство за порочна. Счел е искането на оспорващата за заснемане на поземлен имот № 3403 като самостоятелен за основателно, но делото е останало неизяснено в частта, касаеща собствеността на Зорница Павлова. В жалбата до първоинстанционния съд е отразена нейната претенцията, че в картата неправилно е посочена като собственик само на 50 кв. м от първия етаж, а реалната собственост била 97 кв. м, като останалите кв. м са вписани като собственост на собствениците на втория етаж от сградата. В нотариалния акт № 55, том. II, дело № 231/2001 г. на нотариус Алексов, от който Павлова черпи правото си на собственик, не е отграничена застроена и незастроената площ от имота. Не става ясно разположението и квадратурата на закупената жилищна част от описанието "ведно със самостоятелен обект в двуетажната масивна жилищна сграда, построена в имота, представляващ целият първи етаж, заедно с мазето под първия етаж на сградата, състоящо се от 35,30 кв. м." По представените документи в настоящото дело, включително и от заключението на вещото лице не е видно кое е "самостоятелния обект" и какво представлява "целият първи етаж" от "двуетажната масивна жилищна сграда". Изложените факти, които са относими за предмета на настоящото производство, не са взети предвид при постановяване на обжалваното решение, поради което изводите на съда, касаещи схема № 58/7.01.2009 г. за самостоятелността на "обект за търговска дейност" от 21 кв. м и схема № 59/7.01.2009 г. за самостоятелност на "жилище" от 50 кв. м, в която Зорница Павлова е посочена като собственик на 35 кв. м, са необосновани. В настоящото производство, безспорно, не следва да бъдат разрешавани спорни въпроси относно правото на собственост на страните. Но в случая документално не е изяснен предмета на закупеното от Павлова по акт № 55, том. II, дело № 231/2001 г., поради което са необосновани и указанията на съда в отменителното му решение - как да бъде коригирана заповедта по одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Кюстендил в частта относно поземлен имот с идентификатор 41112.503.2191, както и обособяването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2191.2 по кадастралната карта. При тези съображения обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правилна и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Това налага отмяната му и връщането му на съда за изясняване на спора и извършване на съдебен контрол за законосъобразността на оспорената заповед, като при евентуалната й отмяна, да се дадат точни указания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,