Решение № 249 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2016 г.

Решение № 249 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10745/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Р. Б. К. с ЕТ " Р. К. - Р." с адрес гр. П. ж. к. "Твърди ливади" № 60, вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез Адвокатско дружество "ТОШЕВ, ЙОЧЕВА И КО", ЕИК: *********, представлявано от адв. В. Д. Т., чл. на САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. "В." ..№..., партер, против Решение № 4546/28.06.2016 г., постановено по административно дело № 10027/2015 г., по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № Р-22001414002505-091 -001 от 26.06.2015 г., изд. орган по приходите при ТД на НАП, в частта с която е потвърден с Решение № 1436/18.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП " гр. С., с който са определени задължения на ЕТ по ЗДДС за д. п. м 01.2011г - 11.201З г. в размер на 109480.44 лв и лихва върху тази сума в размер на 31711.80 лв, както и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011г и 2012 г. в размер на общо 6984.93 лв., ведно с лихва в размер на 2618.31 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОДОП" С. при ЦУ на НАП чрез юрк. Згурева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно наличието на укрити приходи от продажби на лекарства от фирмите "Л. "ЕАД, "С. Т."АД, "С." АД и "Е. 90" ЕООД, като основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС за 2011 -2013 г. За да отхвърли жалбата изцяло, първоинстанционният съд е приел, че органа по приходите е установил наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, отхвърлил е като неоснователно възражението на жалбоподателката, че електронния адрес на който е връчено ЗВР, РД и РА не е притежаван от нея и че получените потвърждения с прикачените файлове към тях не са направени от Р. К., нито от упълномощено от нея лице, позовавайки се на чл. 30, ал. 6 ДОПК. Отхвърлил е и като неоснователно искането на жалбоподателката за прилагане на чл. 15 ТЗ, тъй като текстът на чл. 15, ал. 3 ТЗ предвижда солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя на търговското предприятие до размера на получените права за отчуждителя, поради което правилно приходният орган е извършил ревизия на едноличния търговец в качеството му на отчуждител. От фактическа страна е приел за установено, че от ревизираното лице при ревизията са били представени: книга за приходите за периодите м. 12.2011 г. - м. 04.2013 г.; книга за разходите за период м. 12.2011 г. и периодите м. 10.2012 г. - м. 12.2012 г.; материална книга за периодите от м. 01.2012 г. до м. 12.2012 г. Първоинстанционният съд е възприел извода на данъчните органи, че въз основа на данните в представените документи, които представляват непълна счетоводна документация за ревизираните периоди, на данните за извършена инвентаризация, с Протокол № 0092218/10.09.2013 г. и резултатите от извършените насрещни проверки се установява, че ревизираното лице не е отразило в счетоводството си нито придобиването, нито последващите разпореждания или други действия със стоки, предмет на продажба по голяма част от фактурите на четирите проверени дружества за периодите от 01.01.2010 г. до 30.06.2013 г., а и именно: по фактури, издадени от "С. ТРЕЙДИНГ" АД - доставки на стойност 244 106,75 лв.; по фактури на "С." АД - доставки на стойност 217 713,56 лв.; по фактури, издадени от "Л." ЕАД - доставки на стойност 174 649,13 лв.; по фактури на "Е. 90" ЕООД - доставки на стойност 37 746,71 лв. Въз основа на тези фактически установявания, съдът е приел, че са били налице основания за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, данъчната основа е определена правилно и върху нея законосъобразно е начислен ДДС и са определени данъци по чл. 48 ЗДДФЛ. Решението е правилно. Първоинстанционият съд е дал подробни и конкретни указания по доказателствената тежест; прецизно е отделил спорното от безспорното в първоинстанционния процес и е преценил правилно доказателственото значение на събраните доказателства. Защитата на ревизираното лице както в административното, така и в съдебното обжалване е в две основни групи възражения: твърдени процесуални нарушения в ревизионното производство и невъзможност за представяне на счетоводни документи предвид прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец по чл. 15 от ТЗ. Административният съд аргументирано е отговорил на оплакванията на жалбоподателя относно твърдените процесуални нарушения по ревизионната процедура, като мотивите му се споделят напълно от настоящата инстанция. Изложени са убедителни мотиви във връзка със законосъобразното приложение от приходните органи на чл. 15 от ТЗ. По конкретното дело данъчните задължения на ревизираното лице са определени за периоди преди прехвърляне на търговското предприятие от ЕТ на дружеството. Между страните по договора и кредиторите на носимите парични задължения липсва споразумение за отговорността, касаеща задълженията на отчуждителя. В този смисъл е обоснован изводът, че не е изключена солидарната отговорност. Поради това и съобразно общите правила на солидарната отговорност приходната администрация е разполагала с възможността да насочи претенциите си спрямо който и да е от солидарните длъжници за цялото вземане. По този въпрос има константна практика на ВАС, посочена и в първоинстанционното решение. Фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и липсата на счетоводна отчетност при ревизираното лице, е индиция за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 за облагане по особения ред. Следва изрично да се посочи, че жалбоподателят не е направил оплакване, че предаването на родовоопределената стока не е осъществено, не е проявил процесуална активност за оспорване констатациите в РА: не е отправил искания в съдебното производство за представяне на доказателства от трети лица - "Ф. ТРЕЙД 2013" ЕООД по реда на чл. 192 ГПК, не е оспорил редовното осчетоводяване на процесните фактури при фирмите доставчици; нито представените от фирмите доставчици писмени доказателства и писмени обяснения; не е поискал и назначаване на съдебно - счетоводна и/или графологическа експертиза за изследване на приемо-предавателните документи. Не е било спорно по делото, че посочените в РА фирми доставчици на лекарства са известни търговци с такива стоки, както и че същите притежават материален, технически и персонален капацитет да извършат доставките. В ревизионното производство са събрани доказателства, които потвърждават извършването на доставките, които не са оборени. Предвид всичко изложено, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на административния съд, че е доказано наличие на укрити приходи от продажби на лекарства, поради което законосъобразно с РА са определени данъчни задължения за пряк и косвен данъци. Съдебното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение